ДЕКЛАРАЦИЯ

11 фебруари, 2010

Izbori Нa 1 декември 2009 г. Комитетът на министрите (КМ) при Съвета на Европа - институцията, задължена да следи за изпълнение на присъдите на Европейския съд по правата на човека, взе решение да затвори мониторинга над присъдата срещу Р България за отнемане на регистрацията на ОМО „Илинден”-ПИРИН.
Това се случи въпреки позицията на същия Комитет от февруари 2007 г., че изпълнение на присъдата има, когато има възстановяване на предишното положение, т.е. регистрация. Въпреки резолюциите, вземани през 2007 и 2008 г., на същия Комитет, че присъдата не е изпълнена.
Какво се промени сега, за да може някой да твърди, че присъдата е изпълнена? Дали нарушената правда е възстановена, дали партията е регистрирана?! Не! На какво тогава базира решението си въпросният Комитет? На две неща. 1. Че Законът за политическите партии е променен и броят необходими членове е намален наполовина – на 2500. Но какво общо има това с регистрацията на ПИРИН? Ние имахме проблем не с броя членове – събрахме почти 6 000. Причините да ни бъде отказвана регистрация са формални и се менят всеки път – единственото постоянно нещо е отказът да бъдем регистрирани. Нашият проблем не е правен. Нашият проблем е политически, а това си личи от обстоятелството, че и серия други организации и партии, поставящи си сред своите цели защитата правата на македонското малцинство, също така стоят нерегистрирани и водят безкрайни битки в България. Някои от тях са спечелили също като нас дела в Страсбург и също като нас остават нерегистрирани. На някои от тях КМ е затворил случаите като решени. 2.”Добрата воля”, изразена от страна на Р България в специална устна декларация на нейния представител в Комитета. В какво освен в голи думи се изразява тази добра воля? Единствено в намаляването на бройките, което, както посочихме, не касае партията. Но конкретно по нашия случай – имаме три отказа да бъдем регистрирани през 2006 - 2009 г. Имаме и три акции на привикване на нашите членове в полицията, като на практика над 5000 души преминаха, някои повече от веднъж, през разпити, манипулации и унизително отношение. „Добрата воля” на държавата по нашия случай се изразява и във вече споменатия факт, че нито една изразяваща интересите на македонското малцинство организация не може да получи регистрация в България.
Представителите на КМ знаеха всичко това. Казахме им го за пореден път след решението през юни м. г. и тогава те нямаха какво да ни отговорят. Едва ли биха имали какво да отговорят и сега.
Тяхното решение е не само в противоречие със собствените им по-раншни становища. То е в директно противоречие и с останалите институции в Съвета на Европа. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ясно изрази своето становище по въпроса - че не може да се затвори случаят без регистрация, а същото направи и комисарят по правата на човека Томас Хамерберг. В своето решение КМ е сам и без аргументи.
Къде да търсим тогава истинските мотиви на това абсурдно решение?
1. В слабостта на тази институция и неспособността й да накара държавите членки да зачитат решенията на Съда иначе освен чрез добра воля или срам. В случая с Р България обаче нито един от тези инструменти не действа – нито има добра воля в Р България по отношение на нас, нито пък страх от загуба на авторитет, какъвто тя, за съжаление, няма. И така, не можейки да наложи изпълнението на присъдата, Комитетът се преструва, че тя е изпълнена – за да прикрие собствената си немощ.
2. В самата идея за орган, съставен от представители на правителствата на осъжданите държави - Комитет на осъдените, надглеждащи изпълнението на собствените си присъди. 3. В позицията и политиката „няма конфликт – няма проблем”, която многократно ни бе посочвана от различни фактори в Страсбург. Позиция, която на практика подтиква хората към конфликти като единствен начин да им бъде сериозно обърнато внимание.
Последици?
Дали ще помогне да се регистрира нашата партия? Колкото „помогна” затварянето на мониторинга за присъдите на ОМО „Илинден” през 2001 г. и за все още нерегистрирания Дом на македонската култура в Гърция. Не само няма да помогне, но точно обратното - крайно го затруднява. Защото противно на фалшивите ориенталски декларации на добра воля българската държава ще види в това решение подкрепа на политиката си за незачитане на правата на човека. И други страни ще прочетат това същинско послание в затварянето на нашия случай. И с право – защо България да е единствената привилегирована страна, която да има право да не изпълнява присъдите на ЕСПЧ, да не зачита правата на човека? В този смисъл решението руинира самия Комитет и обезсмисля цялата система на правата на човека в Европа. Така че КМ трябва много повече да се безпокои от своето решение, отколкото ние – той с подобни решения отрязва клона, на който седи, отнемайки единствената причина, заради която съществува – мониторинг за изпълнение на присъдите на ЕСПЧ. Този съд, след такова решение, на практика става излишен, а съответно и няма нужда от самия Комитет.
Ето защо ние остро осъждаме това решение, като абсурдно и недостойно, като насочено срещу основните принципи на правото, демокрацията и системата за правата на човека. Комитетът позволи една страна, която редовно тъпче правата на човека на своя територия, да наложи същото и в една паневропейска институция, вместо да наложи спазването на правилата от самата Р България.
Но всичко това е само временно.
Временно за Комитета, защото съвсем наскоро той пак ще трябва да се занимава със същия уж решен случай. Временно за Р България, тъй като тя с това реално не постигна нищо. Очаква се нова серия присъди в ЕСПЧ следващата година и след тях нов процес на наблюдение в КМ, но този път и преотваряне на делата в България, същите онези, с които ни бе отказана регистрация през последните години. Така че НИЕ ЩЕ БЪДЕМ РЕГИСТРИРАНИ! По-рано или по-късно. И за нас, и за Р България е добре това да бъде по-рано. Наистина ли не разбират властите ни, че се борят не само за недостойна, но и за изгубена кауза? Че поражението им е също така неизбежно, както е неизбежна и победата на правдата? Не разбират ли, че харчейки грешни пари и унижавайки достойнството на държавата, те могат само да забавят този процес, но не и да го спрат?
Но най-важното – македонското малцинство е тук, то няма да изчезне, нито ще се примири с постоянните унижения, на които е подложено в страната и с незачитането на правата му. По един или друг начин, в един или друг момент то ще се избори за своето признаване и за своите права.
КОЛКО жалки са тези, които се противопоставят на правата на хората и колко низко е паднала нашата държава, за да се бори срещу правата на собствените си граждани вместо да ги защитава. И какво унижение за една паневропейска институция – да става съучастник на престъпна политика!

ЦЕНТРАЛЕН СЪВЕТ НА
ОМО „ИЛИНДЕН”-ПИРИН


Врати се назад   Врати се горе
MainAbout UsNewsActivitiesDocumentsPhoto GalleryMediaContactLinks
© 1999-2009 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.
This website is under development by: TJ-Hosting