ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ - ПРЕЗ 2017 г.

Април, 2018

Read this page in English

(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“ - ПИРИН и „Народна воля“)

Съдържание:

• Увод
• Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
• Слово на омраза
• Нарушаване правото на сдружаване
• Организиран тормоз
• Липса на правна защита
• Властите отказват диалог
• Заключение и препоръки


Увод: Десет години в Европейския съюз

През 2017 г. се навършиха 10 години, откакто България стана член на Европейския съюз. През изминалия период положението на македонското малцинство в България остана на същото ниво и дори в някои отношения се влошава. Отричането на самото съществуване на малцинството, а и на македонската идентичност, език, култура, история генерално продължава да бъде официална държавна политика. Няма македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност.

Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонците. В училищата децата не само не учат нищо за македонската нация и малцинство, но напротив - получават информацията по начин, който не оставя място за македонската нация и малцинство. Македонският литературен език продължава да не се изучава, македонският език и диалекти са обект на подигравки, като се третират като развален и некултурен български език. Докато по времето на комунизма тези, които слушаха и пееха македонски песни, бяха наказвани, сега същите песни вървят по българските телевизии като български песни. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизма“ както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но често и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда пропаганда. Активистите на македонските организации са етикетирани като национални предатели, врагове, родоотстъпници, чужди агенти, примитивни, умствено и морално деградирали личности, алкохолици и хора с психически отклонения. В обществото владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на подигравки, унижение и слово на омраза, често широко тиражирани чрез медиите, без да се санкционират от държавните институции и без да срещат сериозен отпор в обществото. Македонците не са в състояние да се защитят срещу дискриминацията и словото на омраза, защото институциите или ги игнорират, или вземат страна срещу тях.

Нито една македонска организация и партия не е регистрирана. Съдилищата отказват регистрацията именно на база на отричането на македонската идентичност, макар по-често да използват евфемизми. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Нерегистрирането на македонски партии и организации не само изолира македонското малцинство от обществения живот и го делигитимира, но също така освобождава държавата от нуждата да отказва включването на негови организации в Комисията за малцинствата.

Няма нито една личност на публична позиция, която да е носител на македонска идентичност и да се самоопределя като македонец, а нито човек на държавна позиция или политик, който да си поставя сред целите защита правата на македонското малцинство. Това е ясен показател за съществуваща нетърпимост и дискриминация на основание на етническо самоопределение, и показва, че подобни хора или не могат да се пробият в йерархията, или пък, доколкото успеят, съществуващата атмосфера на страх и натиск срещу македонската идентичност ги принуждава да крият своето самосъзнание.

Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с македонското малцинство.

По отношение говоренето за Македония и македонците няма разлика между леви и десни, либерали и националисти в България. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор , третират Македония като българска, а македонците като нещо несъществуващо и несериозно.

Всички посочени основни моменти се отнасят в пълна сила и за 2017 г.

И тази година Комисията срещу дискриминацията не е взела никакво отношение по положението на македонците в България, независимо че в края на 2017 г. броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 11. Невземането на отношение от Комисията я прави съучастник в държавната политика срещу македонското малцинство. Прикривайки извършваната дискриминация, Комисията също така отнема възможността на Европейката комисия да се намеси по въпроса.

Държавата и през 2017 година не е направила нищо за подобряване правата на македонското малцинство.

Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност

В Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет продължава да няма представител на македонското малцинство. На уебстраницата на тази комисия продължава да няма нито една информация за македонското малцинство в България. Няма го сред изброените там „етнически групи“, дадени според данните по преброяването от 2001 (тъй като онези от 2011 г. официално се смятат за неактуални по отношение на малцинствата). В преброяването през 2001 г. са регистрирани 5071 души, които се самоопределят като македонци, което е повече, отколкото имат посочените на страницата на съвета татари, евреи, гърци, каракачани, сърби, черкези, албанци, украинци, араби, поляци, виетнамци, немци, чехи. Въпреки това македонците не са споменати в нито една категория.

Македонците не са споменати през 2017 г. и в никой документ или официален на нито една институция в България. Характерно за отношението на българската държава по въпроса с малцинствата е поставянето за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси на ултранационалист като вицепремиера по икономическата и демографската политика и председател на националистическия „Национален фронт за спасение на България“ Валери Симеонов, прочул се с антималцинствена реторика. Последният е известен и с това, че защити снимка с нацистки поздрав на заместник-министър от неговата партия и заяви, че си е правил „майтапчийски снимки“ в нацисткия лагер „Бухенвалд“.

Отричането на малцинството продължава да бъде важна държавна политика с широка обществена подкрепа. На 21 януари в речта си при своето напускане на поста президент Росен Плевнелиев заяви, че „Македония трябва да влезе в ЕС... но не и македонизмът“. Според Плевнелиев „македонизмът... е идеология, която създава напрежение за бъдещите поколения... не работи за това да има мир.“

На 7 февруари пресцентърът на Националния исторически музей разпространява съобщение на своя директор, което е широко тиражирано в медиите. В него се твърди, че „Македония трябва да се ребългаризира“, и се заявява, че „македонизмът... е стопроцентова лъжа. А една нация и държава не могат да се градят на стопроцентова фалшива основа“. Предлага се „Македония да си остане с ребългаризирано национално съзнание на славянското й население.“

Влиятелни личности в България не крият радостта си и надеждата си, че договорът за добросъседство между България и Македония е начало на края на „македонизма“. Симеон Попов, политолог и историк, експерт в политическия кабинет на МВНР, бивш председател на Младежкия консервативен клуб, на 20 юни заявява: „Проблемът идва от Съветския съюз и Коминтерна... Македонизмът е един мит, който промени историята и фалшифицира образованията на няколко поколения в страната, които са учили някакви фалшификати. Няма как този балон, тази лъжа да не бъде спукан... всичко това вече рухна“ . „Идва край на най-големия музей на Коминтерна - македонизма“, ще напише Божидар Димитров на 10 май 2017 в националния всекидневник „Труд“. В статията съвсем ясно се твърди, че Македония трябва да се отърве от „лъжата“, че съществува македонска нация и че това заедно с евроинтеграцията щяло „да реши един десетилетен проблем на Балканите“.

На 7 юли бившият вече президент Плевнелиев отново се включва по темата, като по националната телевизия заявява, че „идеологията на македонизма е изцяло антибългарска, която ни прави нас, българите, „фашисти”. Това е идеология, създадена от Тито, от Сталин и от най-големия предател на българския национален интерес Георги Димитров. ... България трябва да направи всичко възможно да даде път на Македония в ЕС, но да не допусне комунистическата идеология на македонизма“. „Македония за съжаление има проблем с идеята за македонизма... В Македония трябва да разберат, че македонизмът трябва да остане назад във времето.“

Широко тиражиране на подобни становища и липсата на реакция срещу тях показват тяхната общоприетост в българското общество.

Когато се смята, че самата македонска нация е „100% лъжа“, рожба на тоталитарна идеология, създадена от най-големи врагове и предатели на България, и че съответно тя не трябва да съществува, нито да влиза в Европейския съюз, става ясно какво може да бъде гледището в България към частта от същия народ, намиращ се вътре в България, към македонското малцинство в България.

През 2017 г. македонското малцинство е засегнато в публичния дебат не само косвено, но и директно. В навечерието на подписване на неравноправния и изнуден договор за добросъседство между България и Македония българският политически елит е обхванат от силно безпокойство, че договорът може да доведе до признаване на македонското малцинство. Налага се външният министър Надежда Захариева да успокоява и дори обнадеждава депутатите в Народното събрание, че „с договора за добросъседство ще отпадне въпросът за македонско малцинство в България“ . Все пак безпокойството се пренася и в обществото, така че се налага вицепремиерът Красимир Каракачанов да излиза по националното радио и да успокоява духовете, че „в договора за добросъседство с Македония, който се очаква да бъде подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев в Скопие на 2 август, няма текст за македонско малцинство в България“. В същото интервю той повтаря несъстоятелния, но популярен в България аргумент срещу правата на малцинствата, а именно, че българската конституция дава само индивидуални права, при което напълно погрешно правата на малцинствата се третират като колективни и според това - неконституционни.

Въпреки че договорът за добросъседство предвижда само право на държавите да се грижат за своите граждани, той от българската държава се разбира като слагане край на каквито и да било претенции от страна на Македония не само за положението, но дори и за самото съществуване на македонското малцинство: „Договорът за добросъседство с Македония урежда въпроса дали има македонско малцинство на територията на България... подписвайки договора, Македония се задължава да не предявява претенции за македонско малцинство в България“, заявява Захариева. „Тя уточни, че в последните години все по-усилено определени кръгове в Скопие говорят за наличието на подобно малцинство. С подписването на договора обаче щяло да си проличи, че западната ни съседка иска да промени отношението си към България.“

Това показва, че отричането на македонското малцинство продължава да бъде важна държавна политика и да доминира обществено-политическите нагласи в българското общество и особено в политическия елит. Характерен е и начинът на говорене във всички тези случаи, защото той заобикаля факта, че хиляди български граждани са с македонско самосъзнание, а етикетира самото твърдение, че има такова малцинство, като някакъв вид престъпление и антидържавна политика.

На 28 август в българските медии излизат текстови интерпретации на интервю на бившия председател на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров за македонската телевизия „Сител“. Заглавието е: „В България македонско малцинство няма“. След това четем „Той добави и че не може да каже, че има македонско малцинство в България, а че има хора, чиито корени са македонски“ . Интерпретацията е манипулативна. Академикът очевидно смята, че няма македонско малцинство, но в интервюто заобикаля внимателно този въпрос. Характерно е обаче, че определени медии в България решават, че е необходимо да „пояснят“ позицията на академика по въпроса. Воденичаров не намира за необходимо да ги опровергае или коригира.

В текстовете, публикувани в България след подписването на договора с Македония, касаещи бъдещите разговори в историко-културната комисия между двете държави, изцяло доминира идеята, че бъдещите преговори трябва да наложат отричането в исторически план на македонското малцинство в България като императив. Имайки предвид, че тази комисия ще докладва на политическите ръководства на двете държави и че липсата на напредък (т.е. съгласие от страна на Македония) може да доведе до налагане на вето от страна на България в процеса на евроинтеграция, няма съмнение, че отказването от македонското малцинство не само в настоящето, но и в исторически план ще бъде превърнато от българската страна в задължително условие за еврочленство на Македония.

Така отричането на македонското малцинство в България продължава да генерира сериозни проблеми и да се явява един от основните извори на тоталитарни идеи, искания и политики в страната. В миналото отричането на официално признаваното в България (1945-1963) македонско малцинство е имало за последици изпращането на стотици македонци в българските затвори по времето на комунизма, а хиляди са били изселвани и репресирани по различни начини. След падането на комунизма отричането се явява основен проблем пред даването правата на хората с македонско самосъзнание в България и породи различни дискриминационни практики, като лишаване от право на събиране и сдружаване, отказ от правосъдие и други подобни, които доведоха до 11 присъди на ЕСПЧ срещу България. Сега същата политика поражда напрежение към съседите и намерение да се злоупотреби с позицията член на Европейския съюз, за да се налагат искания, атакуващи идентичността на милиони хора, нарушаващи свободата на научните търсения и налагащи фалшификации в историята. Отричането на македонското малцинство в България се явява последната тоталитарна политика, реликт на комунизма в Европейския съюз.

Слово на омраза

Македонците са чест обект на слово на омраза в България. Самото отричане на съществуването на нацията и третирането им като антибългарска пропаганда неизбежно поставя хората с македонско самосъзнание в България в позицията на врагове и предатели. Срещу проявите на слово на омраза никога досега не се е реагирало от страна на държавните институции, нито някой е санкциониран за това. То въобще не се забелязва в обществото като проблем, напротив, приема се като нещо нормално и дори похвално. Така е и през тази година.

Отричането на съществуването на македонската нация и малцинство само по себе си представлява слово на омраза, тъй като освен че оспорва основни права - като правото на самоопределение, същевременно „обяснява“ самосъзнанието на македонците като резултат на морална и личностна непълноценност и деградация, изразено в крайно отрицателни щампи като „национални предатели“, „родоотстъпници“, „продажници“, „врагове на България“, „неграмотни“, „изроди“ и подобни. От същия порядък е и употреба на понятия като „македонизъм“ и „македонисти“, съдържащи в себе си отричане на съществуването на македонци като нация и малцинство. Те се използват, независимо от категоричното несъгласие на македонците да бъдат наричани с тези названия, които те смятат за обидни. Употребяващите ги също така влагат в тези думи винаги отрицателно и деградиращо достойнството на личността съдържание и тълкуват „македонизма“ (т.е. македонското самоопределение) като антибългарско явление.

Освен вече цитираните текстове с отричането на македонската нация и малцинство има и други. На 9 март Божидар Димитров излиза със съобщение до медиите, в което оправдава своето решение в последния момент да откаже договорено участие в дебат в една македонска телевизия, в което е трябвало да участва заедно с български, македонски и сръбски учени. В съобщението той между другото нарича родения в България и член на македонското малцинство професор Стефан Влахов „едно българче от Габрово, избрало професията „македонец” , като очевидно препраща към унизителната за македонците в България щампа и стереотип, че те нямат свое самосъзнание и не са искрени, а са платени от някой враг на България, затова тяхното самоопределение не представлява етническа принадлежност, а професия.

Нарушаване правото на сдружаване

Вероятно поради промяната на Закона за регистрация на неправителствени организации, извършена през 2016 г., но влизаща в сила едва от 1 януари 2018 г., не е известно да са подавани нови молби за регистрация на македонски организации през 2017 г. Все пак българските съдилища продължиха да се отнасят дискриминационно спрямо македонските организации. Апелативният съд постави рекорд в бавенето на подадените до него жалби. „Македонски клуб за етническа толерантност и запазване на македонския фолклор, традиции и обичаи“ и „Македон Суринград“, продължиха и тази година да чакат отговор от него във връзка с отказа на Благоевградския окръжен съд да им даде регистрация през 2015 г. Бавенето на Апелативния съд напълно съответства на повече от едногодишното бавене на Окръжния съд и представлява установена практика спрямо македонските организации - вместо да получат отговор в едномесечен срок съгласно закона, те чакат за всяко становище години. Подобно бавене възпрепятства македонските организации не само да получават регистрация, но и да подават жалби в ЕСПЧ, и отчайва и отказва македонците от правене на опити за регистриране на свои организации в България въобще.

Тормоз срещу активистите на македонските организации

Кирил Тилев, треньор по джудо в Спортно училище в Сандански, с изключителни постижения в спорта , дългогодишен активист на ОМО „Илинден“, през 2016 и 2017 г. е подложен на системен тормоз от члена на ВМРО-БНД (част от управляващата коалиция в страната) и негов колега в училището Методи Христов. Христов го псува на „майка македонска“, използва фрази като „долни македонци“, обижда го, че македонската нация е измислена и македонци не съществуват, че той и тези, които се „правят“ на македонци, са „платени агенти на македонизма“. Разпространява за него клевети, че е бил дисциплинарно уволняван и че е правил опити за изнасилване на ученичка. Заплашва го публично с унищожение и убийство. Отправя му заплахи по телефона и го тормози и напада в социалните мрежи. Тормозът продължава месеци наред без директорът на училището да вземе мерки, въпреки че е уведомяван многократно.

На 11 октомври 2016 г. Тилев подава жалба до директора, защото предишния ден е нападнат с обиди и заплахи за убийство от Христов. На 14 октомври 2016 г. Тилев подава жалба до етичната комисия на училището за разпространените клевети за изнасилване и поради заплахи, отправяни по телефона и Фейсбук. Комисията единодушно намира Христов за виновен по всички обвинения, като оценява, че Христов е „преминал всички граници... грубо е нарушил общочовешките и етичните норми“. Разпространяването на лъжи за опит за изнасилване на ученичка довеждат до напускането от същата на училището.

Директорът на училището подканя Тилев да подаде жалба в съда, за да може да уволни Христов, от когото се оплакват и други колеги. Поради продължаващ тормоз Тилев подава жалба в прокуратурата. Прокуратурата установява наличие на клевети, обиди и заплахи, но отказва да започне производство, тъй като престъпленията от частен характер са от компетенциите на съда. Накрая Тилев внася жалба в съда. След това се оказва обект на силен натиск и заплахи да се откаже от жалбата. В това се включва и директорът, който заявява на Тилев, че самият той е щял да бъде уволнен заради случая, и заплашва, че ще уволни Тилев, ако не оттегли жалбата си срещу Христов. След като не успява да го склони да направи това, директорът му повдига обвинения за нарушение на дисциплината и на етичния кодекс. Директорът междувременно отказва да бъде свидетел на Тилев с оправданието, че е длъжностно лице, а след това се оказва, че се е съгласил да стане свидетел на Христов. Започва натиск върху свидетелите, сред които две деца, да оттеглят показанията си срещу Христов.

На 5 март 2017 г., докато работи на своето лозе извън града, срещу Тилев започва да се стреля от пушка и един куршум минава на сантиметри от ухото му. Стрелбата продължава няколко минути. По това време на лозето се намират съпругата на Тилев и нейната сестра. Това става седем дни преди първото заседание по делото на Тилев срещу Христов, по време, когато ловният сезон е забранен, мястото е неподходящо за лов и от автомобила на Тилев е било видно, че наблизо има хора. Стрелците остават неразкрити. Тилев започва да се страхува за живота си.

След първоначално отлагане на делото срещу Христов е даден ход. По настояване на своя адвокат Тилев в началото не посочва, че голяма част от клеветите и обидите към него са на етническа основа и че причината за враждебното отношение и тормоза е неговото етническо самоопределение. Мотивът на адвоката е, че „съдиите ще погледнат по-иначе на делото, ще попречи на това да го осъдим“. По-късно Тилев размисля и внася в съда допълнителни данни по този въпрос. Съда обаче отказва да приеме показанията за това, че тормозът е на етическа основа, въпреки че на едно от заседанията единият член на съда възкликва: „А, затова значи е конфликтът между вас, за македонския въпрос.“ Делото все още трае, като множество свидетели се отказват да свидетелстват в полза на Тилев въпреки първоначалното им съгласие. По стар метод, използван срещу търсещи правата си в съда македонци, Христов също завежда дело срещу Тилев за уронване на достойнството му. Делата продължават.

Липса на правна защита

Опитите на няколко македонски организации да сезират Комисията за защита от дискриминация за системната дискриминация срещу македонското малцинство в България и с искане последната да включи в годишните си доклади становище по въпроса за дискриминирането на хората с македонско самосъзнание в България остават без отговор. Подадени на 20 ноември 2015 г. като официален сигнал до Комисията (виж доклада за 2015), те минават три месеца перипетии в преписка с Комисията, която прави всичко възможно да избегне даването на отговор и да сведе въпросите до единични примери на индивидуална дискриминация (виж доклада ни за 2016 г.). Тези искания не са получили отговор до днес. Комисията мълчи по въпроса от март 2016 г. Това представлява мълчалив отказ да се вземе позиция по въпроса за дискриминирането на българските граждани с македонско самосъзнание, независимо че присъдите срещу България по този повод станаха вече 11. По този начин Комисията освен че отказва защита на подложени на дискриминация граждани (досега въпреки различни опити на отделни македонци да потърсят защита от нея, тя никога не е взела решение в тяхна полза и не ги е защитила), но и възпрепятства опитите на македонците да привлекат вниманието на Европейската комисия към този системен проблем в България.

Комисията отново не е отговорила на исканията на ОМО „Илинден“-ПИРИН за среща с председателя на комисията, внесени през октомври 2017, а е отказала среща и с делегация на Европейския свободен алианс през октомври 2017 г., която е искала да разговаря по проблемите на македонското малцинство в България.

Отказът на Комисията да вземе становище се нарежда в цялата редица откази на български институции като полиция, прокуратура, омбудсман, съд и т.н. да защитят македонците от дискриминация. Тези институции никога не се самосезират, нито приемат лесно да бъдат сезирани, а когато го направят, то е само за да решат, че никакви права не са били нарушени. Затова в България досега нито един македонец или македонска организация не са успели да се защитят от дискриминация чрез български институции. Така, независимо от серията присъди срещу Р Българя в ЕСПЧ и независимо от нарушенията, констатирани в множество доклади на международни правови организации и институции, нито една институция в Р България през последните 27 години дори не е споменала, а още по-малко да предприеме нещо срещу дискриминирането на българските граждани с македонско етническо самосъзнание.

Властите отказват диалог

Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции. За съжаление властите категорично отказват да започнат такъв диалог. Тази година не прави изключение. Опитите на ОМО „Илинден“-ПИРИН да организира срещи с Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси, Министерството на образованието, премиера и президента бяха безуспешни. Новото тази година е, че сега всички тези институции не благоволиха дори да отговорят на исканията за срещи и разговори.

Не само опитите на македонските организации за диалог са игнорирани от българските институции. През октомври и ноември 2017 г. Европейският свободен алианс е направил няколко опита да договори срещи с различни български институции, за да разговаря за положението на македонското малцинство. Срещите са били поискани по повод 10-годишнината от българското еврочленство и предстоящото българско европредседателство, но не са получили никакъв отговор от страна на премиера, президента, министрите на външните работи, образованието, Комисията срещу дискриминацията и Националния съвет за малцинствата.

Заключение и препоръки

При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса.

За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:
1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.
2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за самото отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права.
3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.
4. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.
5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв.
6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.
7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (това не е нещо ново и в миналото е било правено, а след това изоставено).


Back to previous page Back to top
MainAbout UsNewsActivitiesDocumentsPhoto GalleryMediaContactLinks
© 1999-2009 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.
This website is under development by: TJ-Hosting