Интервю Канада

11 фебруари, 2010
Stojko Stojkov През юли 2009 г. съпредседателя на ПИРИН Стойко Стойков даде интервю за канадския журналист от български произход Никола Николов. То бе използвано като основа за неговата статия "Are the Macedonians denied as Macedonians in Bulgaria?" Самото интервю обаче не е публикувано.


За какво се бори вашата партия?
Нашата партия се бори за признаване на македонското малцинство в България и даването на хората от това малцинство всички права, предвидени в Рамковата конвенция за правата на малцинствата. Работим за демократизацията и европеизацията на страната, за насаждане на дух на толерантност и възприемане на различността като нещо положително, обогатяващо нашето общество.

Кога е създадена вашата партия? Какви бяха причините за нейното създаване?
ОМО „Илинден”- ПИРИН е основана през февруари 1998 г. в гр. Гоце Делчев чрез сливането на няколко правозащитни и културни организации с близки възгледи. Причината за нейното учредяване е нуждата да се защитят правата на българските граждани с македонско самоoсъзнание, чрез съществуващите политически механизми. Поради съществуващата в България атмосфера на нетърпимост, нито една политическа партия не смее или не желае да се застъпи за техните права и интереси. Затова се наложи сами да се организираме в собствена партия. Бяхме регистрирани през февруари 1999 г. (същият месец, в който Р. България поднесе молба за получаване на дата за преговори за членство в Европейския съюз) и бяхме забранени след една година – февруари 2000 г. (две седмици след като България получи исканата дата). През 2005 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург присъди, че нашата забрана представлява погазване на правата на човека и е била ненужна в едно демократично общество. Тъй като държавата не направи нищо да върне регистрацията ни, ние се опитахме на три пъти да се регистрираме, но напразно. Властите отхвърлиха всичките ни опити да влезем в диалог с тях, взеха драстични мерки да попречат на нашата регистрация и развиха тезата, че присъдата на съда в Страсбург не ги задължава да ни върнат регистрацията. От 2007 г. досега борбата за нашата регистрация се води в Комитета на министрите при Съвета на Европа – институция, наблюдаваща изпълнението на присъдите на споменатия съд. Тъй като от 2006 г. сме членове на Европейския свободен алианс – партия, представена и в Европейския парламент, то ние понастоящем сме вероятно единствената европейска партия, която е забранена в държава член на Европейския съюз.

Отказва ли България да даде правата на македонците? Ако да - защо българското правителство отрича основните права на македонците?
България отрича съществуването на македонско малцинство на нейна територия. Всъщност тя отрича съществуването на македонски идентитет (нация, език, култура, история и т.н.) въобще. Като логична последица на това й абсурдно становище се отказва даването на малцинствени права, а се нарушават и някои от фундаменталните права на човека. Последното се прави, за да се попречи на македонските активисти публично да промовират себе си, своите възгледи и самото си съществуване, което, както казах, е отричано от властите. Логиката на властите е следната: няма македонска нация и етнос, значи не може да има и македонско малцинство, а щом няма такова – няма на кого да се дават права; хората, които твърдят, че такова малцинство съществува, значи, са предатели и врагове на държавата, срещу които тя трябва да се бори.

Кои от правата на македонците са нарушени?
Отказват се всички права, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства (като изучаване на езика, културата, историята и т.н). Не се уважава и правото на самоопределение на македонците в България. Държавата не прави нищо за изучаването и развиването на македонската култура, а по-скоро за присвояването и българизирането й. В съвета по демографските и етническите въпроси македонците не са представени. Освен това се нарушава правото на сдружаване – на практика нито една организация или партия, която ясно се застъпва за правата на македонците в България не се допуска до регистрация. Грубо е нарушено и правото на мирни събирания. Дълги години на македонските активисти не им бе позволявано да се събират публично, да поднесат дори цветя на паметниците, а някои от техните митинги бяха разпръснати със сила от страна на полицията. Забраняваха се речи на обществени места. За нарушаване правото на сдружаване и провеждане на мирни събирания има серия присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България, но тя продължава упорито да повтаря същите нарушения. През последните три години ние получихме три отказа за регистрация като партия, а същото се случи и с няколко организации. В някои от тези присъди ясно е посочено като мотив, че не съществува македонски етнос в България. Македонците са жертва и на слово на омразата в медиите. До 2006 г. представители на македонците не бяха допускани да изразят своята позиция чрез българските медии, нарушаваше им се правото на отговор, но и до днес за македонските активисти в България се пише според правилото „за македонците или лошо или нищо”. Всеки политик и парламентарист може свободно да призове за затвор, прогонване от държавата или дори разстрел на македонските активисти, сигурен, че никакви отрицателни последици няма да има за него – нито като обеществено осъждане, нито като проблеми със съда. Македонците не могат да разчитат на силно зависимия и политизиран съд да защити правата им. Напротив практиката показа, че този съд се използва като преграда срещу законните аспирации на македонските активисти. Също и прокуратурата. Тя при най-малкия повод (обикновено манипулационна кампания в медиите) се самосезира и започва разследване срещу македонските дейци, което бърза да оповести в пресата. Когато обаче се окаже, че няма никакво престъпление, същата прокуратура не само не взима мерки срещу разпространителите на тези опасни дезинформации, но въобще премълчава резултата от разследванията си, премълчава, че македонците са невинни. Така остава в тайна факта, че досега в нито един случай не е открито някакво престъпване на закона от страна на македонските активисти и нито едно дело досега не са могли да започнат срещу тях. Това не се казва, а следствията продължават. Така в обществото остава впечатлението, че македонските активисти са някакви вечно разследвани престъпници. Прокуратурата, толкова чувствителна при всяка клевета срещу македонците, напълно игнорира всеки сигнал и жалба от страна на македонските дейци, че са им нарушени правата. Подобно е и положението с омбудсмана, който досега не е отговорил на нито една наша писмена молба или оплакване. Пред македонците, репресирани при комунистическия режим заради своето самоoсъзнание, се издигат всевъзможни пречки, когато търсят законно предвидените си обезщетения и се прикрива, че е имало такива. Има и случаи на хора, които си изгубиха работата заради своята активност в македонски организации, а на държавните служители се внушава да стоят далеч от нас. На практика нас ни сатанизират – създават образ на група неграмотни, неморални и некултурни хора, които са врагове на държавата и на българите защото чужди разузнавания им плащат, наричат ни предатели и родоотстъпници само защото не се чувстваме етнически българи. Така властите печелят подкрепата на обществото за своята беззаконна и срамна политика, а на нас ни пречат по всякакъв начин да се организираме и да участваме в обществения живот...

Защо българите не вярват, че македонците са различен народ?
Причините са ирационални и се крият в българския етнонационализъм, който постулира, че македонците и всичко македонско е българско и дори най-българско. Много подобно на това, което правят гръцките националисти. На малкия Балкански полуостров няма място за големи нации, но стремежа към национално величие е много силен и неизбежно се реализира за сметка на съседите. Като разположена в центъра на Балканите и последна, която се освободи от властта на Отоманската империя, Македония най-много пострада от националистическите претенции на съседите си. За да докажат правото си да окупират последната турска провинция на Балканите, България, Сърбия и Гърция се надпреварваха да доказват, че македонците са съответно българи, сърби или гърци. Това доведе до война между споменатите държави и подялбата на Македония през 1913 г. Споровете, кой да я владее продължиха до 1944 г., когато в рамките на Югославия се оформи македонска национална държава. Днес оспорването на македонския идентитет вече не е начин за добиване на нови територии, колкото начин за запазване на придобитото не само в териториален, но и в културно-исторически смисъл на думата. Защото в стремежа си към национално величие балканските национализми спореха не само за териториално увеличаване, но и за възвеличаване чрез историческото и културно налседство. Като всички бедни и незначителни нации, балканските не могат да намерят храна за националната си гордост в съвремието и реалността и я намират в миналото, пречупено през собствената им фантазия. Затова докато в нормални общества споровете са за практични неща, на Балканите политиците спорят не само за сегашното, но и за миналото – историята се превръща в политически проблем. Това е напълно видно в безсмисления спор на Гърция с Р. Македония за името на последната. Това бе и в основата на дългогодишния езиков спор между България и Македония, блокирал подписването на всякакви договори между двете страни. Същото в по-малки размери е в основата и на отричането на македонското малцинство в България. На практика македонците в България са жертва на фантазиите и фрустрациите на българските националисти.

Какво ще изгуби България, ако истината, че македонците са отделен народ излезе наяве?
Нищо освен един глупав и опасен за нея мит. По-сериозна ще е загубата на хората, които са превърнали „борбата срещу македонизма” в професия, защото ще трябва да си търсят нова работа. Обективно и България, и българското общество ще спечелят, а също и Балканите.

Колко македонци живеят в България?
Трябва да правим разлика между хора с македонско потекло и хора с македонско самоосъзнание. Много хора с македонско потекло са възприели българска идентичност. Що се отнася до хората с македонско самоосъзнание техния официален брой според преброяванията е: 1946 г. - 164 000, 1956 г. - 187 000, 1965 г. – 10 000, 1992 г. – 10 803, 2001 г. - 5071. Като изключим първите две цифри, получени по време, когато България признаваше македонското малцинство, останалите са далеч от реалността и са постигнати с много натиск и манипулации.

Как вашата партия помага на македонската кауза? Какво прави тя да помогне или да направи различния македонски идентитет в България да бъде повече в подкрепа на вашата кауза? Какво се надява вашата партия да постигне в близко бъдеще?
Чрез нашата дейност ние вече постигнахме забраните на нашите публични събрания да спрат. Сега се борим да престанат отказите да бъдат регистрирани македонски организации. Най-близката ни цел е да получим регистрация като политическа партия, нещо на което държавата се противопоставя със всички свои сили и инструменти – от постоянни промени в законите, до викането на всичките ни членове (към 6 000 души) в полицията и натиска, извършван върху тях. Смятаме, че чрез регистрацията ще започне да изчезва страха, който сега пречи на македонците да се организират и борят за своите права. След като бъдем регистрирани желаем да участваме в политическия живот, да влезем в структурите на властта и оттам да защитаваме правата и интересите на нашите последователи. Смятаме, че съществуването на партия, защитаваща правата на македонците и участваща в демократичния процес, ще помогне да изчезнат редица митове и предразсъдъци, и да намалее отрицателното отношение към нас в България. Да могат нашите съграждани да разберат, че македонците не са врагове, а хора които желаят доброто на страната, в която живеят. Участието на партията в изборите би представлявало и паралелно преброяване, което ще демонстрира много по-реално истинския брой на македонците и чрез това ще помогне за разбиването на легендата, че няма такова малцинство в България. Идентитета на македонците в България ще бъде напълно защитен, когато постигнем официално признаване на малцинството и въвеждане на македонски език, литература и история в училищата, и отпускане на държавна подркепа за развитието на македонската култура.

Могат ли македонците да празнуват своите празници, културно и историческо наследство свободно, без да бъдат дискриминирани? Защо или защо не?
Най-често – не. Положителни промени настъпиха след серия присъди на Европейския съд по правата на човека срещу България през 2001 и 2005. Положително повлия и кандидатурата на България за членство в Европейския съюз. Но проблеми и рецидиви има. Така през 2007 г. нашия събор в памет на македонския рeволюционер Яне Сандански бе забранен, а на хората, които въпреки това отидоха им бяха отнети знамена и ленти, не им бе позоволено групово полагане на цветя или венци с надписи, нито да държат речи или да имат някаква забавна програма. Все пак след като ние превърнахме това в сериозен проблем в Комитета на министрите в Съвета на Европа и въведохме практиката за всичко случващо се да информираме европейските структури – забраните и нарушенията намаляха до поносими размери.

В България македонците имат ли техни собствени езикови училища, вестници, телевизионни и радиопрограми? Ако не, защо?
Имат само вестник - частен, който не получава никаква помощ от държавата. Пред петдесетина години е имало предаване по радио София, местен театър, вестник и книжарница, получаващи държавна помощ, но всичко това отдавна е премахнато. Днес държавата не отделя нито един лев за подръжка на македонската култура. Причината е все същата - отричането на македонската нация и малцинство.

Кога за пръв път бе приложена асимилация към македонците в България? Продължава ли тя и днес?
Още със своето появяване в първата половина на 19 в. българският национализъм има претенции към Македония и македонците. След създаването на българската държава през 1878 г. това става официална държавна политика. Като изключим периода 1945 – 1963 г., когато македонското малцинство поне частично бе признавано в България и особено 1947 -1948 г., когато имаше културна автономия в Пиринска Македония и дори се преговаряше за присъединяването на тази територия към Р. Македония, през всички останали периоди асимилацията е факт. След 1963 г. комунистическия диктатор Тодор Живков възобнови политиката на асимилация и възроди великобългарскя национализъм в опит да получи подкрепата на по-големи маси население за компрометирания комунистически режим. Първа жертва бяха македонците, на които с много натиск, заплахи, насилие бяха сменени паспортите и бяха принудени да се запишат като българи. Това се случваше през 60-те години на 20 век и бе първата вълна на насилствена асимилация по времето на Живковата диктатура, довела накрая до познатия Възродителен процес и прогонване на стотици хиляди турци от България. През комунистическия период стотици македонци лежаха по българските затори, а още повече бяха изселени във вътрешността на България. За съжаление след падането на комунизма остана цяла една прослойка от хора, които бяха направили кариера като „борци срещу македонизма”. Те се задържаха във властта и превърнаха асимилацията и отричането на македонците в доктрина и на демократична България.

Защо българските власти отричат правото на македонците да живеят като македонци? Какви са причините за тази асимилация от Балканскте войни до днес?
Повечето национализми в Източна Европа нямаха свои държави в чиито рамки да се развият, за разлика от Западна Европа и Америка. Те трябваше да си измислят тези държави и да се позовават на неща като езика, историята и културата, за да очертаят границите на своите проекто-нации. След като успяха да създадат държави тези национализми се стремят езиково и културно да хомогенизират населнието, да го превърнат в една единна етническа нация. Съгласно логиката на етнонационализма, лоялността към държавата е еднаква на споделянето на еднакви етнически белези, затова различието се схваща като нелоялност и сепаратизъм. От там са и упоритите стремежи да се постигне лоялността на етнически различното населние, чрез асимилация. Това е абсурдна логика, но за съжаление това е абсурдна логика с власт. Балканските страни най-често само симулират, че тяхна държавна идеология е демокрацията. Истинската им идеология е етнонационализма. Именно за това не са особено чувствителни към нарушаването на демокрацията, но са крайно чувствителни към всяка проява на етническа различност. Това с особена сила се отнася до България и Гърция. Затова и самото твърдение на македонците, че са различни се приема в България като бунт, сепаратизъм, престъпление и всяко действие на държавата против македонската различност се смята за национално отговорна и патриотична политика.

Колко македонци кандидатстват за български паспорт всяка година?
Нямам точна представа. Но не е трудно да се видят какви са мотивите на повечето – възможността да пътуват и работят по света, или да учат, нещо което досега бе невъзможно с македонски паспорт. Според официални данни по времето, когато и българският паспорт бе също толкова безполезен (преди 1999 г.) за десет години българско гражданство са поискали само 200 човека от Македония. След това всяка година кандидатстват за такова хиляди. Това може да се види и по друг начин. На предишните български парламентарни избори в Македония бяха гласували около 200 човека, което като изключим работещите в посолството и временно пребиваващи български граждани, на практика значи, че почти никой от получилите българско гражданство македонци не е гласувал. Когато паднат визите за македонски граждани и особено когато Македония стане член на Европейския съюз това ще се види съвсем ясно. Дори само вестта, че ще се премахнат визите за македонските граждани предизвика голям спад на интереса към българското гражданство.

Според вас македонците етнически различни ли са от българите?
Да.

Защо смятате така? Каква е разликата между двата народа?
Могат да се посочат доста разлики. Същестува особен вид фолклор, мелос и песни, наречени дори и в България македонски, и които лесно се различават от българските. Различна историческа съдба и традиция. Съществува специфика в диалектите, наричани също македонски. Напоследък бяха публикувани интересни изследвания от швейцарския институт за генетика IGENEA, които също посочват разлики в етническия произход на македонците от българите. Но независимо от етническите разлики и сходства истината е, че балканските нации са преди всичко политически. През 19 век македонската нация се изгради около стремежа за създаване на независима македонска държава. Македония бе смятана за родина със свои интереси и право на държавност, за която си заслужава да се живее и умре. Кървавите борби за македонска държава циментираха македонското национално чувство. А именно, чувството е, което разделя повечето от славоезичните нации, тъй като по език и култура те са близки. Във всеки случай македонците са по-различни от българите отколкото са белорусите от русите и украинците, хърватите от сърбите, словаците от чехите...
Врати се назад   Врати се горе
Main • About Us • News • Activities • Documents • Photo Gallery • Media • Contact • Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.