ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ - 2016 г.

31 мај, 2017

Read this page in English

(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“ - ПИРИН и „Народна воля“)

Съдържание:

• Увод
• Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
• Слово на омраза
• Нарушаване правото на сдружаване
• Организиран тормоз
• Липса на правна защита
• Властите отказват диалог
• Заключение


Увод

Основните проблеми на македонското малцинство в България:
• неговото отричане;
• недаване на правата, предвидени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
• отказ на властите да водят диалог с малцинството;
• отказ да се регистрират македонски организации;
• словото на омраза и
• липсата на правна защита,
остават същите и през тази година.

Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност

През 2016 г. практиката на отричане на съществуването на македонското малцинство и нация отново намери място на политическата сцена. На 25.10.2016 кандидатът за президент от Реформаторския блок Трайчо Трайков заяви: „Македонци няма, а всички са българи“. Това изявление е дотолкова по-симптоматично, доколкото е дадено от кандидата за президент от една от смятаните за най-демократични формации. Тази декларация заедно с липсата на каквато и да е реакция в българския политически спектър показва, колко дълбоко е всадено отрицанието на македонското малцинство и нация в българския политически елит.
И тази година в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет продължава да няма представител на македонското малцинство.

Слово на омраза

Македонците са редовен обект на слово на омраза в България, като срещу това не се реагира от страна на държавните институции, то въобще не се забелязва в обществото като проблем, а нито някой е санкциониран. Напротив, приема се като нещо нормално и дори похвално.
Отричането на съществуването на македонската нация и малцинство само по себе си представлява слово на омраза, тъй като освен че оспорва основни права - като правото на самоопределение, същевременно „обяснява“ самосъзнанието на македонците като резултат на морална и личностна непълноценност и деградация, изразено в крайно отрицателни щампи като „национални предатели“, „родоотстъпници“, „продажници“, „врагове на България“, „неграмотни“, „изроди“ и подобни. От същия порядък е и употреба на понятия като „македонизъм“ и „македонисти“, съдържащи в себе си отричане на съществуването на македонци като нация и малцинство. Те се използват, независимо от категоричното несъгласие на македонците да бъдат наричани с тези названия, които те смятат за обидни. Употребяващите ги също така влагат в тези думи винаги отрицателно съдържание и тълкуват „македонизма“ (т.е. македонското самоопределение) като антибългарско явление.
В медиите и в интернет случаите на слово на омраза са твърде много, за да могат да бъдат проследени и описани всичките. Ето няколко:
- На 27 март 2016 във Frog.news излиза статия, в която македонските организации в България са наричани сепаратистки и незаконни, като самото им съществуване се определя като „уродливите съвременни прояви на македонизъм в държавата ни“. Македонските активисти са наричани сръбски слуги, а се лансират и твърдения като следното: „Отдавна е известно, че да си "македонец" в България е професия, при това твърде доходна.“
- През април 2016 г. от българския националист Лъчезар Кожухарски е създадена Фейсбук група, която злоупотребява с името на партията, защитаваща македонците в България - ОМО „Илинден“ - ПИРИН, а се посвещава на подиграване на македонците в България. Освен обидни и унижаващи човешкото достойнство текстове на същата се публикуват и обидни карикатури.
- На 26 юли 2016 г. в регионалния вестник „Топ Преса” излиза текст, който нарича партията ОМО „Илинден“ - ПИРИН „Организацията на откачените мосомищалии“ (по името на селото Мосомище). Текстът е по повод организирането на събор в спомен на загиналите в Илинденското въстание през 1903 г. Материалът завършва с думите: „Всеки, който се чувства откачен, е добре дошъл на събитието“.
- На 24 септември 2016 г. кандидатът за президент от Реформаторския блок Трайчо Трайков напада македонската нация като „отровни плодове от безродната, антинационална политика на комунистическата партия“ и изказва неприкрита надежда и намерение същата нация да бъде унищожена: „Може би някога българите от Македония ще се върнат в лоното на българската нация, но преди това трябва самите ние да оставим в пренебрежимо малцинство феновете на сталинския Коминтерн и съвременните му издънки.“ Под последното той разбира хората с македонско самосъзнание и самоопределение. Същият се позовава на широко разпространения български националистически стереотип за македонска нация като несъществуваща („македонци няма, а всички са българи“) и същевременно „измислена“ от Сталин и Коминтерна, и за македонското малцинство в България като създадено чрез насилие: „През 1944-1948 г. стотици хиляди българи от Пиринския край са „македонизирани“ против волята им, хора са измъчвани и избивани от съветските еничари“. Чрез тези базирани върху доказани лъжи стереотипи македонците се представят като национални предатели и изроди.
- На 29 септември 2016 г. режисьорската Мая Вапцарова в предаване по телевизия Bulgaria on air ще заяви: „Най-страшнo e развъждането на македонисти в България“ - те „искат духовно да ни завладеят“ и „в Македония се създаде македонска нация на антибългарска основа”.
- Особено подробен пример за слово на омраза представлява предаването „Неудобните“, епизод 7 и 8 от 1 и 7 ноември 2016 г. Освен че е излъчено по телевизията и е поставено на сайта на телевизията, същото е текстуализирано и публикувано в регионалния вестник „Топ Преса”. По време на тези два епизода върху лидерите и членовете на македонската партия и организации се изсипват поток от обиди и клевети, които можем да групираме в няколко отдела:
Унижаване на човешкото достойнство на членовете на македонските организации
Димитър Серафимов: „Това са пияни сепаратисти. Пълни алкохолици, по-голямата част“. „Как той ще е македонец или аз, като живеем в България? Македония е спорна... това е една сбирщина от алкохолици, ненормални хора“, „просто те провокират. Те не си правят труда да носят българското знаме... То знамето им и името им не е техен патент. Те го използват незаконно.“
Веселин Стаменов: ОМО „Илинден” е „тема, която се движи между двата ъгъла - между крайната ирония и подигравката до сериозните анализи“. „ОМО означава Организация на откачените мосомищалии“ (става дума за село Мосомища, Гоцеделчевско). „Има хора от ОМО, които са крайно революционни“, „западнали душици, които си придават някаква излишна важност“. „Явно някакви комплексарчета се чувстват значими в това да се самоопределят македонец“, „сбирщината на ОМО „Илинден”... те само си заплашват“. „Дребните омовци са едни хора от село, които помпят по кръчмите всяка вечер“. „Не вярвам този даскал или тези там копривленски бабаити да са толкова умни и гъвкави за хора“.
„Това е вид секта, македонска секта. Намираш поддръжници, купуваш им ракия, даваш им я и те започват да пропагандират. Отделно от това има едни пишман интелектуалци, които им дай поле да пишат за македонския въпрос, правят си чиста пропаганда, внушават на хората едни неистини. Това си е един абсолютен бизнес. Тук не говорим за николко каузи“.
Мариета Димитрова: „Това е една публична секта, която търси дивиденти на гърба на обикновените хора.
Представяне на македонското движение като антибългарско
Веселин Стаменов: „Те нямат държава... действат антибългарски. Това е престъпление“. „Обидно е, че те налагат антибългарска политика. Те изкривяват българската история, унижават българските герои, като ги приписват за техни“. „Абсурдно е това, че... ние си отглеждаме едни сепаратисти, които... проповядват в днешно време антибългарска политика и пропаганда... Това за мен е обидно“. „Несправедливо е да съществуват такива антибългарски организации.“
Кристина Попова: „Тази организация е абсолютно антибългарска.“
Обвинения в злоупотреба със съдебната система и финансови злоупотреби
Мариета Димитрова: „Основната идея на тези хора е да изкарат някои дивиденти. Документите, подадени в българския съд за регистрация на тази партия, са написани по начин, по който умишлено са целели отказа на съда, за да може после да отидат в Страсбург, да осъдят държавата и да приберат някои пари“. „Всеки един член, който се е включил в делото, е получил 18 000 евро“. „За тях България не съществува“.
В епизод 8-ми, след като цитира публично имената на лидери на ОМО „Илинден“ - ПИРИН, отправя следната клевета: „Всеки един от тези петимата получава по 33 000 евро. Отделно от това получават по 6000 евро обезщетение. Това е на човек. Това е за две дела. Това е страшно - не се взимат мерки срещу ОМО „Илинден”, а в същото време им се плащат някакви пари“. „Тези хора съвсем откровено търсят отказа на съда, защото този отказ им носи дивиденти.“
Кристина Попова: „За тях е изгодно да не бъдат регистрирани... Всичко е въпрос на пари“. „Всичко се върти около парите“.
Веселин Стаменов: „Оказа се, че това е един бизнес“. „Те организират своето лоби с пари... Тези хора изкарват пари от нас като данъкоплатци, осъждайки държавата. Съответно пък после си организират лоби, като плащат. На високо ниво нямат поддръжници, а пациенти, на които си плащат“. „Щом тя е регистрирана като НПО, може да точи от европроекти, да кандидатства за тях.“ „Никой не държи сметка на тези пет човека, които разпределят парите“. „Интересно ми е дали тези алкохолици в кръчмите знаят, че някой търгува и прибира крупни суми на техен гръб заради тяхната наивност“. „Искам да се обърна към жителите на Мосомище, Ляски, Копривлен. Вие, хора, знаете ли къде са тези пари? Някой някъде тези пари ги е прибрал...“, „Призовавам хората на ОМО да направят ревизия и да видят къде са отишли тези 300 бона в евро. Да се види дали Сингартийски не си е стегнал къщата, или там онзи, петричанинът, да е почнал някакъв бизнес”.
Тези твърдения представляват нов етап от по-стария мит, че македонците са платени от чужди държави. Новото обяснение е, че те не се борят за своите права и не изразяват своите идеи, а са изработили корупционна схема. Освен това е видна тенденцията да се унижават членовете и да се посажда недоверие сред тях спрямо ръководителите на същите организации. Получените по присъдите от Страсбург суми са преувеличени 22 пъти - ОМО „Илинден“ - ПИРИН е получила от присъдите на ЕСПЧ 13 000 евро общо в 19-годишното си съществуване.
Призиви за тормоз и наказания от страна на държавата
Мариета Димитрова: „Именно заради това, че държавата не дава ясен отпор, тези хора от ОМО „Илинден” се чувстват безнаказани. Колкото и да се отказва регистрация на ОМО, в продължение на години тези хора продължават да получават пари, да осъждат държавата. Те са активирали и Комитета на министрите на Европа, които са основните органи. Те имат лоби в Европа. Те натискат България да даде регистрация на ОМО „Илинден“.
Веселин Стаменов (сравнява евентуална регистрация на македонска партия с официализиране на „Ислямска държава” или дилърите на дрога): „Ами тогава нека да официализираме и ИДИЛ в България. Да си направят и те една партия. По тая логика и наркодилърите могат да предявят права. Нали е незаконна. Трябва да се заключат още на деня тези хора. Това са откровени престъпници. Трябва промяна. Трябва прилагане на действащи закони“.
Предаването не е санкционирано по никакъв начин.
- Паралелно с посоченото телевизионно предаване, в свързания с „Топ Преса” вестник „Градът“ в три броя следващи незабавно след цитираните епизоди (12.11., 18.11., 25.11.2016) е публикувана обосновката на Конституционния съд за забраната на ОМО „Илинден“ - ПИРИН през 2000 г., присъда, заради която България бе осъдена от ЕСПЧ през 2006 г. Като илюстрация е поставена обидна карикатура, която представя членовете на партията като задници без глави, и се заиграва с името на партията, изписвайки го като ХОМО „Илинден“ - ПИРИН.
- На 5 декември 2016 г. по Българската национална телевизия е пуснат филм с антимакедонско съдържание, озаглавен „Зараждането на македонизма”, с участие на професори от различни български университети. Предаването е изпълнено с негативни стереотипи и констатации, деградиращи македонската нация и идентичност, представяни като нещо неестествено и изцяло антибългарско. Срещу тези ненаучни спекулации и откровено слово на омраза също няма реакции - защото подобни тези са официализирани и възприети като „научни истини” в България.
Засилената медийна кампания през ноември и началото на декември 2016 г. се извършва в навечерието на декемврийското заседание на Комитета на министрите, което трябва да реши дали да свали мониторингът над Р България, въведен заради систематичните откази на държавата да регистрира македонски организации. Това е добре известна в България практика и наследена от комунистическото минало традиция за настройване на населението и оказване натиск върху определени структури на властта, за да не се допускат отстъпки спрямо македонците или други дискриминирани общности.

Нарушаване правото на сдружаване

а) Нерегистрация на македонски организации
През 2016 г. две македонски организации - „Македонски клуб за етническа толерантност и запазване на македонския фолклор, традиции и обичаи“ и „Македон Суринград“, чакаха отговор от Апелативния съд във връзка с отказа на Благоевградския окръжен съд да им даде регистрация. Именно на 15.11.2015 г. благоевградският съд излезе с два идентични отказа по исканията за регистрация на тези две македонски организации с различна област на дейност, изнасяйки при това само един мотив: „Съдът... взе предвид, че поставените цели са в разрез с национално-историческите и държавни ценности, намира, че следва да откаже вписването му“. Без да обясни в какво се изразява този „разрез“ и по какъв начин той нарушава законът, и кой закон. По този начин не само се отказва правосъдие, но и същевременно македонското самосъзнание, свободата на слово, мнение, научни изследвания, практикуване на своята култура от страна на македонците в България са провъзгласени за противни на „национално-историческите и държавни ценности“ на Р. България. Бавенето на Апелативния съд напълно съответства на повече от едногодишното бавене на Окръжния съд и представлява дежурна практика спрямо македонските организации - вместо да получат отговор в едномесечен срок съгласно закона, те чакат за всяко становище повече от една година.
б) Промените в Закона за регистрация на неправителствени организации
Под натиск на Комитета на министрите, който постави Р България под засилен мониторинг заради отказите да бъдат регистрирани македонски организации, правителството на Р България промени Закона за регистрация на неправителствени организации. Логиката, следвана от държавата, бе, че с извършените промени регистрацията ще се извършва не от съда, а от Централния регистър, където се регистрират и фирмите. Аргументът бе, че по този начин ще отпадне „главният“ проблем, това, че съдилищата са свикнали да отказват исканията за регистрация на македонски организации. Подобна логика се видя силно притеснителна за македонските организации, защото техните проблеми не бяха със закона, а с неговото нарушаване от съда и двусмисленото тенденциозно тълкуване на законите. Коренът на проблема е в обществената нетърпимост спрямо македонците и в систематичната им и идеологически обоснована дискриминация. Приетите промени, макар че от 01.01.2018 г. отчасти ще улеснят процедурата за регистрация, не дават никакви гаранции, че проблемът ще бъде решен. Нищо не гарантира, че хората в Централния регистър ще бъдат свободни от предразсъдъци и че няма също да откажат регистрация, и в такъв случай обжалването отново ще се пренесе в съда, т.е. ще се озове в досегашната ситуация и ще има същия предизвестен резултат. При съществуващата обществена нетърпимост спрямо македонското малцинство това е и най-вероятният сценарий. Поради тази причина промените в закона реално нищо не решават.
Нещо повече, законът само увеличава възможностите за отнемане регистрация на организации. Чл. 13.2 на новия закон дава възможност „всеки заинтересован или прокурорът” да бъдат инициатори на процедура за отнемане регистрация на организация, което, вземайки предвид създадената нетърпимост спрямо македонското малцинство, значи, че всеки националист би могъл да изпрати сигнал за забрана на македонска организация, дори и ако такава въобще бъде регистрирана. Единствената „защита“ на организациите, на които им бъде отнета регистрацията, е чл. 13.3: „Съдът дава срок до 6 месеца за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици“, което в случая с македонските организации би значело (съдейки по 60% от съдебните решения в миналото) организациите да се откажат от твърденията, че има македонско малцинство или дискриминация спрямо същото, както и от всяка дейност в негова защита, като антинационални и антиконституционни.
Тези нищо негарантиращи и все още нищо непроменили промени бяха представени в Комитета на министрите като основание да бъде поискано спиране на засиления мониторинг. Това представлява отработена тактика на българските власти срещу македонските организации - предприемане на действия, които не гарантират и не променят абсолютно нищо, но създават илюзия за добра воля и служат като аргумент да се иска от съответните европейски или международни институции да се затвори конкретният случай, да се прекрати наблюдението по него, да се приеме, че проблемът е решен или присъдата на ЕСПЧ - изпълнена. Целта е само да се премахне външният натиск, без да се променя нищо съществено. Освен досегашния опит и съдържанието на закона причина да сме убедени в това намираме и в обстоятелството, че законът ще влезе в сила едва през 2018 г., а прекратяване на наблюдението е поискано още през декември 2016 г., и това, че българските власти въобще не желаят да изчакат регистрация на поне една македонска организация.
Без да има регистрация на македонски организации, само на база симулиране на добра воля не може да се приеме, че дискриминацията е прекратена, защото в противен случай регистрация никога няма и да има.

Тормоз срещу активистите на македонските организации

През 2016 г. бе възобновена практиката да се подлагат на тормоз македонски активисти или техните семейства чрез комбинация на медийни заплахи, скандали и съдебни разследвания. Характерно за подобни случаи е, че винаги разследванията се оповестяват публично, а тяхното прекратяване и установяването, че липсва престъпление или доказателства за престъпление, се премълчават. Така се създава и впечатление в обществеността, че македонските активисти са престъпници и постоянен обект на разследвания. Два примера тази година заслужават внимание.
- На 07.01.2016 г. излиза публикация в регионалния вестник „Градът“, в която се твърди, че по време на кукерския фестивал на 3 януари 2016 в с. Копривлен местният учител Иван Безев е осквернил българския национален флаг. Действията му са описани като „истински срам“, „истински цирк“, твърди се, че бил „захвърлил“ българското знаме с думите, че Македония е над всичко. Самият той е описан като представител на незаконна македонска организация. Иван Безев е всъщност общински съветник от Съюза на демократичните сили в община Хаджидимово, но е македонец, а баща му е съпредседател на ОМО „Илинден“ - ПИРИН. Съобщавайки уж сведения от анонимни жители на с. Копривлен, статията на практика лансира идеята за организиране на подписка за отстраняване на Иван Безев от позицията учител, защото такъв като него не можел да научи децата на „българщина“ и „не може човек, който е татуирал тялото си със знамената на Македония, да е учител в българско училище.“
На 13.01. в кампанията се включва и друг регионален вестник с много по-голям обхват на разпространение - „Струма“. Вестникът се позовава на анонимни „читатели“, за да съобщи че „български учител поруга българското знаме“, с тази разлика, че поне дава думата на засегналите.
На 14.01.2016 г. Кристина Огнянова Попова, общински координатор на националистическата, парламентарно представена и участваща в правителството ВМРО БНД, подава сигнал до главния прокурор на републиката, до Министерството на образованието, до Районната прокуратура, до Регионалния инспекторат по образованието и до директора на училището, в което работи Иван Безев, като обвинява последния, че е захвърлил „с особено задоволство и мъст“ българското знаме по време на традиционния празник в с. Копривлен на 1 януари. На практика искането е същият да бъде отстранен от работното си място като недостоен за учител, а освен това се иска наказание по чл. 108 (2) от Наказателния кодекс, предвиждащо до две години затвор и глоба до 3000 лева. Това, че е учител, е посочено като утежняващо вината обстоятелство. Неговите действия според нея биха могли да доведат до сепаратизъм и да застрашат националната сигурност на страната. В жалбата ОМО „Илинден“ е обвинена че е „проповядваща антибългарска идеология.“
Започват разпити от службите за сигурност (ДАНС) не само на обвинения, но и на около 30 други хора в селото, мнозинството от които въобще не са били свидетели на инцидента. Разпитван е и директорът на училището, в което работи Иван Безев, както и негови колеги учители. По време на разпита му в ДАНС Иван Безев не е питан толкова за знамето, колкото за баща му Ангел Безев (член на Председателството на ОМО „Илинден“ - ПИРИН): за неговото национално самоопределение, ролята му в партията и за ролята му в построяване на параклис от тази партия в селото Мосомище, при което бил поставен и македонски национален символ. Установява се, че не е имало хвърлено знаме, а знамето е било подпряно на една ограда, и че на практика няма никакви данни за повдигане на обвинение. Обаче никоя институция не намира за необходимо да съобщи това на Иван Безев.
За прекратяването се разбира съвсем случайно и по телевизията - в споменатото предаване „Неудобните“ на 7 ноември 2016 г., в което участва подателят на сигнала Кристина Попова. Кристина Попова тогава заявява, че се чувства фрустрирана, защото опитът й като координатор на ВМРО БНД в Гоце Делчев чрез подаване сигнал да започне дело срещу членове на ОМО „Илинден“ по Наказателния кодекс за престъпление срещу републиката (за „поругаване на българското знаме... поруган е цял български празник“) е завършил неуспешно. Специализираната прокуратура е отказала да започне досъдебно производство, обстоятелство, което силно възмущава Попова. Вместо да се извини за тормоза на хората и загубата на време на държавните органи, същата в предаването обвинява жертвите: „Цялото село Копривлен живее под постоянен страх от тях, тъй като предрешават избори. Вече ми идва в повече. Абсурдно е това решение“. Тя използва екрана, за да призове да се продължи по същия път на тормоз срещу членовете на партията: „Аз бих посъветвала абсолютно бомбардиране на българската прокуратура и съд. На всяка нередност - сигнал... Трябва да излезем от черупките си“. Същата теза се подкрепя и от единия от водещите Мариета Димитрова: „Не знам как трябва да парираме действията на тези хора“. „Готови сме да помагаме и да запазим анонимност на някои от вас“. За същото призовава и Веселин Стаменов: „Остава само да агитираме нашите читатели, които не се страхуват, хора като Кристина Попова, да дадем поле за изява на хора, да ги мотивираме, да отворим вратата, че темата ОМО „Илинден” не е затворена... Винаги са добре дошли при нас. Битката е дълга. Ние не се плашим“... „Искам да се обърна към патриотите - пред очите ви някой поругава България и извършва престъпление срещу родината, за която вие работите. Реакция няма. Ако три партии се обединят срещу тази кауза и внесат общ сигнал, аз съм сигурен, че за един месец ОМО „Илинден” ще бъдат наврени в кучи гъз. Тази сган трябва да бъде изметена“. „Няма нито един осъден, поне един. За мен трябва по-сериозни наказания. Трябва да има драстични действия спрямо такива сбирщини.“
- Вторият случай се отнася до македонско знаме (етническо, а не държавното), което Славчо Павлов, македонец от санданското село Долно Спанчево и член на организацията ОМО „Илинден“, е развял на своята тераса. Това не нарушава никой закон в страната и чужди знамена (и то държавни - особено руски и гръцки) се веят в много места в региона, без никой да се възмущава от тях. Обаче на 4 март 2016 г. Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество подава сигнал срещу Павлов до общинския кмет Кирил Котев, който пък предава случая на полицията. На 14 март започва медийна истерия, за да се окаже натиск на властите. Използван е фактът, че в къщата, в която живее Павлов, на друг етаж се помещава селското кметство, за да се представи изопачено случаят като развяване знаме на „чужда държава“ над българска административна сграда. Случаят достига дори и до националните медии. На 15 март националистическата ВМРО БНД се включва чрез своя депутат Атанас Стоянов със заплахи, разпространени от медиите, че ако властите не свалят знамето, неговата партия ще го направи по нейния си, ВМРО-вски начин. Друг лидер на същата партия от Гоце Делчев обявява, че „събира четата“ и тръгват да свалят знамето. Кампанията в медиите трае цяла неделя, като семейството на Павлов е подложено на силен стрес. Павлов е посетен от полицията, която иска от него да свали знамето. Заявява им, че ако е извършил престъпление, нека да му сложат белезници и да го арестуват, а ако не - да го оставят на мира. Отговарят му, че действат по нареждане на областния директор на полицията. Освен полицията Павлов е посетен и от кметския наместник Мария Гемишева и от експерти от администрацията на общината. Оказват му натиск да свали знамето, като освен посещения и разговори полицията му звъни и по телефона. Въпреки че, както признават и общинските служители, няма никакво престъпление или нарушение, накрая чрез системен натиск успяват да принудят Павлов да свали знамето. Според публикуваното в медиите знамето е свалено от полицията, която го е и конфискувала, а на Павлов му е връчен от полицията предупредителен протокол.
Единствената причина за този тормоз е това, че знамето е македонско (макар и не държавно), а Павлов е член на македонска организация, което специално се подчертава в медийните публикации.
И в двата случая е задействана добре известната от миналото схема за тормоз над македонските активисти, като се комбинират медийни публикации и сигнал, внесен от някоя близка до службите за сигурност структура като ВМРО БНД. При това медиите използват често манипулирана информация, получена уж от хора, пожелали да останат анонимни. Анонимните източници са редовен извор за разпространяване на клевети и компрометиращи информации срещу македонците. Освен че медиите свободно разпространяват анонимни оклеветяващи информации, службите за сигурност и прокуратурата редовно им обръщат внимание въпреки цялата им несериозност. Анонимността на източниците отнема възможността на македонците да се защитят и да опровергаят клеветите, а липсата на съдебен процес също така прави невъзможно да докажат невинността си. По този начин са създадени се поддържат негативни стереотипи и щампи и се извършва психологически натиск и тормоз срещу македонските активисти.

Липса на правна защита

След като през октомври 2015 г. в Комисията за защита от дискриминация са внесени множество документи за извършване на системна дискриминация срещу хората с македонско самосъзнание в България и след като същата не реагира на подадените документи, на 20 ноември 2015 г. няколко македонски организации подават официален сигнал до комисията (виж миналогодишния доклад). На 4 януари 2016 г. комисията отговаря, че сигналът не изпълнява всички необходими условия и че ако това не се поправи в двуседмичен срок, производството ще бъде прекратено. Така вместо да се самосезира на основание на множеството подадени документи, комисията търси начин да избегне производството. Сигналът е внесен отново, като са направени всички необходими и искани поправки. Посочено е, че през последните 26 години в България не е позволена регистрация на нито една македонска организация, че молбите за регистрация се отхвърлят чрез дискриминационни мотиви, като се отрича съществуването на македонско малцинство, а проявите на македонско самосъзнание се третират като сепаратизъм и заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на държавата. Посочено е, че Р България е осъдена осем пъти в ЕСПЧ заради дискриминация срещу македонците и е поискано от комисията да проучи въпроса за системната дискриминация срещу хората с македонско самосъзнание, да включи проблема в годишните си доклади и да препоръча на правителството мерки за прекратяване на този вид дискриминация (досега комисията никога не е правила това). Комисията на 29.01.2016 г. изисква доказателства, че вносителите имат право да представляват внесените случаи. Въпреки че това е встрани от искането (да се обърне внимание на системна дискриминация), това е направено. Вместо да започне свое разследване, комисията изпраща трето искане, в което отново настоява да сведе проблема до единични случаи на дискриминация вместо системна дискриминация, след това отказва да признае председателите на дискриминираните организации за обществени представители, тъй като организациите им не са регистрирани (което е част от самата дискриминация), и отказва да коментира исканията за констатиране на системна дискриминация и за включване на същата в годишните си доклади и препоръки до правителството. След като през месец март 2016 г. вносителите след заплахата, че ако не представят случаите като индивидуални, комисията ще спре разглеждането им, се съгласяват да направят и това, кореспонденцията спира и досега няма отговор от страна на комисията предприела ли е нещо и какъв е резултатът. От цялата кореспонденция е съвсем очевидно, че комисията търси начин да затвори случаите, без да предприеме нищо по въпроса (към момента на приключване на този доклад комисията все още не бе публикувала годишния си отчет за 2016 г.).
Комисията така и не отговаря на исканията на ОМО „Илинден“ - ПИРИН за среща с председателя на комисията, внесени през ноември 2015 и октомври 2016 г.
На 30 май 2016 г. с Решение № 6397 Върховният касационен съд на Р България окончателно затвори делото по жалбата на Даринка Тапанска заради отказа на Радио Благоевград да излъчи реклама на ОМО „Илинден” за организиран от това дружество събор. Жалбата на Тапанска пред ВКС е против Решение № 325 от 11.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминацията, която е решила, че срещу Тапанска не е извършена дискриминация на етническа основа и на основа на убеждения. По време на делото комисията дори не е поканила Тапанска и не й е дала възможност да защити своята позиция. В преписката по делото пред ВКС комисията също така не намира за необходимо да изрази становище. Въпреки множеството процедурни нарушения, извършени на всички нива на това дело, ВКС отказва да ги коментира, както и да върне делото за разглеждане от друг съд, а същото окончателно го прекратява.
Тези решения се нареждат в цялата редица откази на български институции като полиция, прокуратура, Комисия за защита от дискриминацията, омбудсман, съд и т.н. да защитят македонците от дискриминация. Тези институции никога не се самосезират, нито приемат лесно да бъдат сезирани, а когато го направят, то е само за да решат, че никакви права на македонците не са били нарушени. Затова в България досега нито един македонец или македонска организация не са успели да се защитят от дискриминация чрез български институции. Така, независимо от серията присъди срещу Р Българя в ЕСПЧ и независимо от нарушенията, констатирани в множество доклади на международни правови организации и институции, нито една институция в Р България през последните 26 години дори не е споменала, а още по-малко да предприеме нещо срещу дискриминирането на българските граждани с македонско етническо самосъзнание.

Властите отказват диалог

Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции. По принцип обаче властите упорито отказват да започнат подобен диалог. Също така те оставят без внимание опитите на различни македонски дружества да започнат такъв. Единственото изключение за последния половин век - срещата, осъществена със заместник-министъра на правосъдието и регионалния представител на Комисията срещу дискриминацията, проведена през 2015 г., за съжаление се оказа, както предполагахме, изключение от правилото. Тази година не бе осъществена нито една среща. През 2016 г. бяха внесени искания за срещи с голям брой български институции - като президент, премиер, няколко министерства, Комисията срещу дискриминацията, но не е получен отговор на нито едно от исканията. Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет е официално поканен да бъде гост на най-голямата публична манифестация на македонското малцинство в България, провеждана в края на април в град Мелник, но така и не е получен никакъв отговор.

Заключение и препоръки

Македонците в България продължават да бъдат отричани и стигматизирани. Те са изолирани и не са представени в политическия и обществения живот, тъй като нито една тяхна организация не е регистрирана, а нито една политическа партия не включва в програмата си проблемите и интересите на българските граждани с македонско самосъзнание. Институциите отказват да ги защитят срещу дискриминацията, водейки се от правилото, че тъй като македонци не съществуват, то те не могат да бъдат и дискриминирани.
Размерът на дискриминацията е далеч по-голям, отколкото може да се проследи. Пречка за изследването му се явява страхът сред голяма част от македонците да изразяват своето самосъзнание и да защитават правата си. Обстоятелството, че поне в последните 20 години (а по-точно би било в последните 53) не можем да посочим пример на сравнително високопоставено в държавата лице, което е изразило македонска идентичност, ясно ни показва, че съществува или дискриминация на основание на етническо самоопределение и подобни хора просто не могат да се пробият в йерархията, или пък съществуващата атмосфера на страх и натиск срещу македонската идентичност принуждава такива хора да крият своята идентичност. Такъв страх се явява напълно основателен: уволняването на държавни служители заради предполагаеми връзки с ОМО „Илинден“ - ПИРИН, уволняването на държавни служители само заради това, че са поставили подграфа „македонец“ в пробното преброяване от 2009 г., безнаказаната атмосфера, в която словото на омраза срещу македонците се одобрява, вместо да се санкционира, се наслояват на наследения от времето на комунизма страх (тогава хиляди македонци преминаха през лагери и затвори или бяха подложени на силен тормоз от тоталитарната държава.) Много македонци споделят пред наши представители своя страх и притеснения за работното си място, но същият този страх прави невъзможно описването и представянето на такива случаи.
При съществуващото положение не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без силен външен натиск. За да се решат съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят поне следните промени в България:
1. Да се премахнат решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.
2. Държавата официално да признае съществуването на малцинства и понятието малцинства да бъде внесено в Конституцията. Да се направи необходимото, за да не може принципът на единство на нацията да се тълкува като несъществуване на етнически и национални малцинства.
3. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.
4. Да се предприемат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
5. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.


Back to previous page Back to top
Main About Us News Activities Documents Photo Gallery Media Contact Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.