ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ - ПРЕЗ 2018 г.

2018: 11 години от членството на РБългария в ЕС, 29 години демокрация, 55 години от началото на политиката на отричане, асимилация и дискриминация на македонското малцинство в България

Април, 2019

Read this page in English
(автор: Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци, жертви на комунистическия терор, и „Народна воля“)

Съдържание:

• Увод
• Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
• Нарушаване правото на сдружаване
• Слово на омраза
• Организиран тормоз
• Властите отказват диалог
• Заключение и препоръки

УВОД

Отричането на самото съществуване на македонското малцинство в България, а и на македонската идентичност, език, култура, история генерално, продължава да бъде официална държавна политика. Възползвайки се от ограниченията, които не позволяват на европейските институции да се намесят по въпросите за признаване на малцинствата, за правата на малцинствата и ползването на техните езици, въпроси които са оставени в правомощията на държавите членки, Р. България игнорира всички искания да признае малцинството и да му даде полагащите се права. Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната - индивидуално и колективно (нерегистране на македонски партии и организации). Тъй като Европейската комисия може да се намеси само при случай на дискриминация, държавата се е погрижила Комисията срещу дискриминация в България да игнорира напълно всички случаи на дискриминация на македонското малцинство и да лиши последното от формално доказателство, че е обект на дискриминация.

Р България проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз и дори поставя отказването от македонското малцинство като условие за еврочленството на Р. Македония, от която изисква гаранции, че няма да се застъпва за това малцинство, заплашвайки в противен случай с блокиране на нейната кандидатура (виж по-долу).

Ефектите от тази организирана държавна политика се чувстват във всяко направление. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност.

Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство. В училищата децата не само не учат нищо за македонската нация и малцинство, но напротив - получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език продължава да не се изучава. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но често и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и то е обект на слово на омраза, често широко тиражирани чрез медиите, без да се санкционират от държавните институции и без да срещат осъждане в обществото.

Нито една македонска организация и партия не е регистрирана. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците.

Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с македонското малцинство.

Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор, третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно.

И тази година Комисията срещу дискриминацията, а и нито някоя друга държавна институция не е взела никакво отношение по положението на македонците в България, независимо че в началото на 2018 г. броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 28 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила.

Държавата и през 2018 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство (виж по-долу).

ОТРИЧАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МАЛЦИНСТВОТО

Отричането на самото съществуване на македонското малцинство е официална българска държавна политика от 1963 г. досега.

Отричането на македонското малцинство е превърнато в съдебна практика и тази година отново е използвано като основание да откаже регистрация на ОМО „Илинден“, тъй като „целите на същата, касаещи „непризнати национални малцинства“, не трябвало да имат място и да им се дава доверие“ (виж по-долу). В някои случаи, когато на въпрос на съдия за тяхната народност хората отговарят с „македонец“, им се карат, заявяват, че такива няма, и въпреки това ги пишат като българи в протоколите и присъдите, или нарочно избягват да посочат каквато и да е народност (виж по-долу случая на Кирил Тилев).

Отричането се среща редовно в медиите и е вършено от страна на висши държавни функционери и влиятелни обществени фигури, и при това не среща осъждане или критика. Може да ги разделим на две групи, които обаче са тясно свързани: отричане на македонската нация и македонската идентичност и нейните атрибути генерално, и отричане на македонското малцинство в България.

Един от начините, по който това се прави, е чрез игнориране на самоопределението на македонците в България и третирането им като „българи“, или чрез наричането им не македонци, а „македонисти“, въпреки че това е обидно за тях.

На 17 януари Велизар Енчев, бивш служител в комунистическите служби за сигурност, посланик, депутат и външнополитически коментатор, по националната телевизия ще нарече македонската нация „един измислен етнос, какъвто е македонисткият”. В бюлетина "Българите на Балканите и по света", в броя от февруари 2018 г., дългогодишният български дипломат Любчо Тохаров ще напише, „че на тази територия (Р. Македония, бел. ПКТ) няма исторически формирана „македонска нация” и принадлежащи й национални малцинства в съседни държави“. На 12 февруари главният редактор на националния ежедневник „24 часа” Борислав Зюмбюлев ще заяви, че „идеята, че съществуват македонци, е изцяло антибългарска“ и също: „всъщност какво искаме от поречието на Вардар - да влязат в ЕС и да са запазили българското чувство, и така на практика да се присъединят към България“.

На 25 февруари в регионалния всекидневник „Струма“ Никола Стоянов излиза със статия, в която третира македонското малцинство като чужда враждебна фантазия, от която Р. Македония ще трябва да се откаже като последица от договора за добросъседство и ако иска да влезе в НАТО и ЕС. Изказва се съжаление защо това не е било решено в самия договор, който е трябвало да наложи на Македония конституционни промени, чрез които „да отреже фантазиите за „македонско малцинство” в България“. Същият на 21 март отново атакува „завета на Сталин-Тито-Димитров за македонска „нация” и говори, че „една резолюция наложи идеята за „македонска нация”.

На 2 април 2018 г. емисията „История БГ” по Българска национална телевизия е посветена на „55 години от пленума за македонския въпрос“, в която признаването на македонското малцинство от България през 1946 г. е представено като предателство, а започнатата от диктатора Тодор Живков през 1963 политика на дискриминация и асимилация на малцинството - като нещо положително.

Подписването на договора за добросъседство между Македония и Гърция събужда отново опасения в България, че това може да доведе до искания за признаване на македонско малцинство в България. На 13 юни външният министър Екатерина Захариева ще заяви пред Комисията по външна политика: „Ние държим новото име да не води до териториални претенции или претенции за идентичност, култура, история и т.н. В нашия договор за добросъседство и сътрудничество, който вече е ратифициран, има достатъчно такива гаранции“. Тя добавя, че в споразумението, което предстои да се подпише, ще има разпоредба за промяна на македонската Конституция и премахване на текста, който задължава Македония да се грижи за македонските малцинства. „С неговото отпадане те няма да могат да предявяват каквито и да било претенции по отношение на страната ни”, заявява министърът.

На 16 юни във връзка с подписването на договора между Македония и Гърция и отказа на българския премиер да се срещне с македонския президент при посещението му в България, македонската идентичност и малцинство отново влизат във фокуса на медиите. Националната телевизия БТВ поставя въпроса пред трима политици и коментатори. Бившият посланик в Македония и председател на Народното събрание Александър Йорданов коментира по следния начин: „Македонската страна защитава македонистичната теза, че македонците представляват отделен народ, език и нация с различен език, култура и история”, и припомня, че според Договора за добросъседство двете страни имали обща история, а „общата история прави общ народ”. Велизар Енчев изказва опасение, че в бъдещите преговори с Македония България ще трябва „тепърва да преговаря за историята с най-големите антибългарски македонисти, които имат на своя страна и международен договор, според който са отделен народ.“ Вицепремиерът Красимир Каракачанов отговаря на техните критики и заявява, че „договорът за добросъседство между България и Македония съдържа гаранции, че Скопие няма да предявява претенции за територии и малцинства.“

На 18.06.2018 г. Никола Стоянов отново се включва в „Струма“, като коментира член 11 на договора за добросъседство, насочен срещу подкрепа на сепаратистка и подривна дейност: „Това може да стане факт едва когато от македонската конституция отпаднат онези членове, „защитаващи” измислените „македонски малцинства” в Пиринска и Егейска Македония.“ Същият на 3 октомври говори за „кървав геноцид през полит-административна денационализация до перфидно ерозиране на българското съзнание чрез отровния хашиш на македонизма.“

Македонското малцинство ще се намери отново във фокус в началото на месец декември. На 10 декември вицепремиерът Красимир Каракачанов пред Българската национална телевизия заявява по отношение на Р. Македония: „Ние не можем да ги подкрепяме за НАТО и ЕС, а те да продължават да твърдят, че в България има македонско малцинство. Нямаме интерес да прокарваме в НАТО и ЕС държава, която утре ще ни създава още по-големи проблеми”. Той осъжда „фалшификацията на историята и опитите на македонското правителство да натрапва македонско самосъзнание и език не само на населението на своята държава, но и на това извън нея“... „В Скопие се самозабравят и не е лошо от време на време да ги вкарваш в пътя“, допълва вицепремиерът. Той е особено гневен, защото „те продължават да твърдят, че на територията на България има македонски малцинства“.

Пример за отричане на македонската нация и идентичност генерално виждаме и в интервюто на Лилия Чалева с доцент Кочева, озаглавено: „Що е то „македонски език” и може ли да бъде официално признат в ЕС“, в което съществуването на македонска идентичност и култура е директно отречено като лъжа, плагиатство и подмяна на български културни ценности от страна на „последователи на коминтерновската доктрина“.

Подобни изказвания на официални лица показват, че Р. България продължава да се опитва да наложи отричането на македонското малцинство в България като условие за евроинтеграция на Р. Македония в Европейския съюз и да продължава да търси гаранции, че никой няма да се застъпва за правата на малцинството, което продължава да отрича, дискриминира и асимилира. Това, от своя страна, показва с какви проблеми се сблъскват представителите на македонското малцинство в България, когато се опитват да си искат правата.

Отричане на македонския език

Част от отричането на малцинството е отричането на самото съществуване на македонския език.

Македонският език се е изучавал в българските училища, излъчван е бил по Българското национално радио и е бил представен в трудовете на български филолози в миналото (като професор Иван Леков). След 1963 г. обаче е била извършена чистка сред учените, признаващи македонския език (като майката на бившия премиер - Дина Станишева), и езикът е провъзгласен за несъществуващ. И след падането на комунизма македонският език продължава да не се изучава нито от малцинството, нито в българските университети, а съществуването му се отрича и дори стана причина за дългогодишен спор с Р. Македония. И през 2018 г. той бе обект на отричане в българското публично пространство от най-официално ниво. Основна тема бе да не се позволи някак РМакедония да наложи неговото изучаване в България.

На 17 януари Велизар Енчев пред БТВ заявява: „Така нареченият македонски език, който - трябва да направя една забележка - е югозападният български диалект“.

На 4 юли 21 академици и професори излизат с открито писмо до българското правителство, в което алармират: „С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език”, е ясно потвърждение за това какво предстои“.

На 8 декември вицепремиерът Каракачанов излиза с официална позиция, в която се обръща към македонския премиер със заплаха: „Г-н Заев, не злоупотребявайте с темата за македонския език. Това може да Ви коства членството в ЕС и НАТО!“, а за македонския език, противно с реалността, се твърди, че „е непризнат от никого като официален език“. „Северна Македония е географско наименование, което включва и настоящи земи от Република България. Г-н Заев с този размах утре може да поиска използваният, напълно идентичен български диалект да бъде изучаван като официален чужд език и у нас. Това е недопустимо. Това е провокация.“

Вицепремиерът Каракачанов на 10 декември пред Българската национална телевизия допълва позицията си: „Македония... натрапва някакъв език не само на тяхна територия, но и на наша... Не може да кажеш, че в Гърция трябва да се учи македонски език. Те това го казват за България повече от 20 години. Не искам да се чувствам глупак, като ги подкрепим за НАТО и ЕС, а те да ни готвят такива неща...“. Неговият гняв специално е предизвикан от това, че „те продължават да твърдят, че на територията на България има македонски малцинства, които трябва да изучават езика им“.

Неговото изказване предизвиква дискусия. Бившият посланик в Македония Александър Йорданов на 11.12.2018 г. заявява в националната телевизия БТВ: „Македонският език е норма, диалект на българския език, и от научна гледна точка такъв език няма, но това не е така от политическа“. На 12 декември Лилия Чалева взема интервю с доцент Кочева на тема „Що е то „македонски език” и може ли да бъде официално признат в ЕС“. В него авторката на интервюто отбелязва, че „такъв език не съществува“ и „езикът е български“. От своя страна, доцентът нарича македонския език „вардарско-македонска прекодификация на книжовния български език, която се прави в Р. Македония“, „прекодифициран и частично конструиран български език от западен тип“ и „т.нар. македонски език и неговото съчиняване през 1944 г.“ чрез „вътрешноезиков превод, достигащ до плагиатство“, като го представя като продукт от „непрестанни и последователни опити да бъде подменено името на българската народност и на българския език“, и процес на „делитбата (глототомията) на един език се извършва и двудялба на народа (нациотомия), на историята (историотомия), на изкуството (артетомия), на фолклора (фолкотомия) и т.н.“.

Вицепремиерът се включва отново по темата на 16 декември, като заявява пред журналисти в Пловдив: „България никога не е признавала македонския език и никой не може да го изисква от нас. Това, че управляващите в Скопие са записали в конституцията, че техният език се нарича македонски, не означава, че трябва да им дадем възможност един ден този език, който те мислят, че съществува напук на цялата лингвистична наука по света, да ни го налагат като някакъв език на малцинства в България. Аз възнегодувах срещу няколко неща - първо срещу изказването на Заев, че един ден така нареченият „македонски“ език ще се изучава в Гърция. Тяхно право е в собствената си държава да изучават какъвто език искат, но не може приумиците на някакви политици от времето на Тито да стават норма за суверенни държави като България и Гърция“.

Един от най-активно нападащите македонския език през тази година е Никола Стоянов. На 21 март той излиза със статия с провокативно заглавие „Как се пръкна „македонскиот jазик” и как днешни еничари реализираха коминтерновския проект на Сталин-Тито-Димитров“, в която говори за „несъществуващ език“ и че „едва ли премиерът е подозирал, че с това изпълни завета на Сталин-Тито-Димитров за македонска „нация” и македонски „език”, като визира ратификацията на договора за добросъседство. На 18 юни отново ще излезе с текст, според който македонската нация е „говореща на западнобългарски диалект, изкуствено инфектиран с немалко сръбски думи“, а „македонският jазик”, базиран на българска лексика, но, както казват някои, „печатан на сръбска пишеща машина”. Неговото де юре признаване с подписването на договора е „консумираното... родоотстъпничество“. На 3 октомври отново ще твърди, че договорът за добросъседство между Македония и България е „антибългарски, защото де факто призна „македонския” език.“

НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА СДУЖАВАНЕ

На 11 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови нови три присъди срещу Р. България за нарушаване свободата на сдружаване и събиране във връзка с македонската организация ОМО „Илинден“. С това решенията за нарушаване на правата на македонците в България достигнаха 14.

Р. България от 2014 г. се намира под засилен мониторинг на Комитета на министрите поради продължаващите вече 29 години откази да регистрира организации на български граждани с македонско самосъзнание и неизпълнението на серия присъди от ЕСПЧ в тази насока. Като една от мерките за сваляне на мониторинга страната промени Закона за регистрация на неправителствените организации през 2016, като прехвърли регистрацията им към Агенцията за вписванията. Законът бе гласуван през 2016, но влизането му в сила бе отложено за 1 януари 2018 г. а междувременно от Комитета на министрите бе поискано да премахне мониторинга. Това не се случи до голяма степен поради реакциите на редица македонски и правозащитни организации, които ясно посочиха, че промените в закона по никакъв начин не решават проблема с нерегистриране на македонски организации (виж докладите ни за 2016 и 2017 г.).

Както и се очакваше, влизането на новия закон в сила не реши нито един проблем с регистрацията на македонските организации. Агенцията по вписванията последователно отказва всички опити за регистрация на македонски организации. През 2018 г. държавата даде 12 (дванадесет) отказа на исканията за регистрация на две македонски организации: ОМО „Илинден“ и Дружеството на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор. От тях по две бяха на Благоевградски окръжен и Софийски апелативен съд, а осем - на Агенцията по вписванията.

ОМО „Илинден“

- На 15 май 2018 г. и ОМО „Илинден“ поднася документи за регистрация, като на 25 май получава отказ от Агенцията по вписванията на основание, че документите не били правилно попълнени и комплектни. Не били посочени ясно целите на организацията и начините на постигането им. Агенцията при това се била консултирала със съдебната практика по въпроса и констатирала, че целите на същата, касаещи „непризнати национални малцинства“, не трябвало да имат място и да им се дава доверие. Аргумент осъден няколко пъти от ЕСПЧ.

В Комитета на министрите на заседанието му през юни 2018 г. е посочено, че забележките на съда относно идеите на ОМО „Илинден“ повдигат сериозни въпроси пред Комитета за капацитета на новия регистрационен механизъм да даде възможности за регистрация на македонските организации и за правилното прилагане на член 11 от конвенцията относно правото на сдружаване. Притеснения в Страсбург създава фактът, че забележките на агенцията не дават възможност да се определят точно кои са грешките и пропуските, заради които не се регистрират организациите, а напротив, това се прави с общи думи, което прави много трудно за тези организации да поправят документите си и да опитат отново, без да сгрешат. Този подход въобще не е в съгласие с Конвенцията за правата на човека. Комитетът заявява, че тъй като става дума за много стар случай и за четвърти отказ от 2006 г. досега, то България трябва да вземе всички възможни необходими мерки обжалването или следващият опит за регистрация на ОМО „Илинден“ да бъде проведен при пълно уважение на член 11 от Конвенцията.

- На 11 септември 2018 г. Окръжен съд - Благоевград постановява Решение № 4141, с което потвърждава решението на агенцията, с което се отказва искането за регистрация на ОМО „Илинден“. Въпреки че съдът признава, че длъжностното лице на агенцията не е изпълнило изискването на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ да даде указания на заявителя да представи необходимите документи и че „това опорочаване би могло да рефлектира върху законосъобразността на постановения впоследствие отказ, като би било самостоятелно основание за неговата отмяна, ако обжалваният отказ е основан само на непредставянето на този документ“. Но позовавайки се на другите две основания за отказ - неяснотата кой представлява организацията пред съда (нещо, ясно посочено в устава на организацията), и това, че организацията предвижда издигане на независими кандидати на избори, и че посочените цели според съда са били политически и не са характерни за обществени организации, съдът потвърждава отказа.

- На 1 октомври 2018 г. ОМО „Илинден“ обжалва решението на Окръжен съд - Благоевград в Апелативен съд - гр. София. С Решение № 2549/5.11.2018 от 31 октомври 2018 г. Апелативен съд - София потвърждава решението на Благоевградския окръжен съд. С това решение Апелативен съд - София оставя като валидно само третото основание за отказ, докато второто отхвърля, като изтъква, че „е основателно оплакването в жалбата“, „няма съмнение, че липсва противоречие между решенията на учредителите и отразеното в устава досежно представителството на сдружението. Видно е, че волята на учредителите е то да се представлява от председателя на управителния съвет“. Обаче потвърждава решението, защото издигането на независими кандидати за избори „сочи на извод за извършване от сдружението на политическа дейност“, каквато едно гражданско сдружение не може да извършва. Аргументите на организацията, че става дума само за подкрепа на такива кандидати, не са уважени. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Организацията внася жалба в ЕСПЧ.

Дружество на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор

- На 19 март 2018 г. Дружеството на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор, внася молба за регистрация. Служителката в агенцията проверява внимателно документите и констатира, че нищо не е пропуснато. При сканирането на устава извършено там обаче някои страници са заличени, други са копирани само отчасти или объркани. На 23 март се получава отказ, защото документите не били съобразени със закона и по-конкретно, че целите, посочени във формуляра за регистрация, не съвпадат с тези от устава и не са посочени лицата, които представляват организацията, както и поради липса на някои документи. Дружеството решава да не обжалва, а да внесе нови документи.

- На 14 май дружеството внася нова молба за регистрация, подготвена от адвокат. На 23 май агенцията им отказва на основание, че в дадения списък на учредителите фигурират личните им данни, и тъй като този списък следвало да се оповести по закон, то за да се защитят личните данни на учредителите, трябвало „да се представи препис от решението за учредяване на сдружението, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени“. Тази поправка не е поискана от дружеството преди отказа, както се предвижда по закон.

- На 6 юни Дружеството на репресираните внася ново искане с поправени документи, със заличени лични данни. На 12 юни молбата е отхвърлена. Мотивът този път е, че решението за учредяване на дружеството не е подписано от всеки член.

- На 20 юни документите са внесени отново, но на 27 юни отново получават отказ. Този път причината, която се изтъква, е, че уставът бил подписан само от тримата членове на ръководството, а не от всички учредители, и въпреки че в протокола по основаването на дружеството е казано, че е приет устав, не можело да бъдат сигурни дали е точно този устав.

- Още един отказ по формални причини получава дружеството на 11 юли.

Агенцията отказва да предостави преписи от решенията си и дружеството е принудено да се информира за същите на интернет. Ето защо е принудено да иска със специално писмо на 30 юли да получи копие от четирите решения до този момент. Получава ги на 2 август със забележка, че агенцията изпращала тези документи на дружеството „повторно“, което е невярно и целящо да прикрие тяхното неизпращане до този момент.

- На 6 август дружеството внася обжалване до Благоевградски окръжен съд, обвинявайки агенцията, че „без никакви законови мотиви, съображения или компетентност още в самото начало, независимо от нашите искания досега (вече пети пореден отказ), отказва да ни разясни реда, по който можем да защитим правата си, т.е. да ни уведоми писмено за всички необходими изисквания, които от наша страна да представим пред Агенцията за регистрацията на сдружението ни според наредба в чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ“. Освен това грубо нарушение на закона агенцията прави и друго - тя всеки път постановява директни откази, вместо да даде възможност посоченият пропуск да бъде поправен. Дружеството настоява също съдът да присъди агенцията да им възстанови направените разходи.

Благоевградският окръжен съд в лицето на Лилия Масева с Решение № 3933 от 21.08.2018 отхвърля жалбата на дружеството. Тя напълно игнорира основното оплакване и искане, а именно, че агенцията систематично нарушава закона, като не уведомява дружеството за налични пропуски, нито му дава възможност да ги поправи, а постановява направо окончателни откази. Вместо това потвърждава решението на обжалваната инстанция.

- На 29 август решението на Благоевградския окръжен съд е обжалвано пред последната инстанция - Апелативния съд в София. На 27 септември 2018 Софийски апелативен съд с Решение № 3218 потвърждава решението на благоевградския съд относно Дружеството на репресираните македонци, повтаряйки мотивите на благоевградския съд и игнорирайки аргументите на дружеството.

- На 7 ноември дружеството внася ново искане за вписване. Агенцията с отказ № 20181107114629 от 09.11.2018 г. отхвърля заявлението за регистрация. В отказа са посочи конкретни причини и дружеството, вземайки това за основа, както и всички други забележки, давани преди това от агенцията и съда, прави ново искане за регистрация, подготвено внимателно от адвокат, а с помощта и на Български хелзинкски комитет.

- Новото искане е внесено на 29 ноември 2018 г. и веднага от агенцията се получават нови указания за промени, които обаче повтарят старите указания, дадени за старите документи на дружеството, подадени в предишно вписване, а нямащи никакво отношение към новите, в които всички тези забележки вече са поправени. Въпреки че това е указано на агенцията, тя на 4 декември 2018 г. постановява отказ, позовавайки се на старите документи и игнорирайки напълно новите. Случаят е прехвърлен в съда.

***

Основният аргумент за отказите се явява наличието на „технически грешки“. Процедурата предвижда, ако има такива, агенцията да ги посочи и да поиска отстраняването им, което тя в повечето случаи не прави или прави само частично. Изпълнението на забележките и препоръките на агенцията по никакъв начин не помага за регистрация на организацията - резултатът винаги е отказ. Най-драстичен е примерът с отказа да се регистрира Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, на 4 декември 2018 г., като Агенцията за вписванията игнорира новите документи, внесени от дружеството на 28 ноември 2018 г., а всички свои забележки и отказа си базира на документи, внесени при предишно искане за регистрация.

Характерно е, че и агенцията, и съдът изтъкват като проблеми неща, които не са изрично предписани в закона и които обикновено не се искат от други организации. Също така относимото законодателство се тълкува и прилага от съда произволно и в противоречие с предходната съдебна практика, за да могат да се потвърдят отказите на агенцията. Съдът си взема за право да базира решенията си на произволни и неверни твърдения, на погрешни документи, третира целите на организациите като уж политически, намира несъществуващи противоречия. Поне в един случай се използват аргументи, вече осъдени от ЕСПЧ (както в отказа на агенцията от 24 май 2018 по искането на ОМО „Илинден“). Различните решения на агенцията, Благоевградски окръжен съд и Софийски апелативен съд често си противоречат и едно друго се оборват.

По-специално безпокойство предизвиква Решение № 3933 от 21.08.2018 на Окръжен съд - Благоевград. Съдия Масева коментира целите на дружеството на репресираните македонци по следния начин: „Целите на бъдещото сдружение не са в съответствие с установеното от нормата на чл. 38 от ЗЮЛНЦ“. Този член установява, че сдруженията изразходват своето имущество за общочовешки, хуманитарни, културни и общественополезни цели. С твърдението си, че целите на дружеството не спадат сред тях, съдия Масева дисквалифицира цяла палитра дейности, свързани със защитата правата на македонците и развиване на тяхната култура като изключени от определенията за благородна, правозащитна и хуманитарна дейност и несъответстваща на закона, без друга очевидна причина, освен че са македонски.

В своето решение от 4-6 декември 2018 Комитетът на министрите „noted with satisfaction that in a judgment of September 2018 the Sofia Court of Appeal considered that the goals pursued by an association similar to UMO Ilinden were lawful and compatible with public utility status and that this is a significant step forward...“. Този оптимизъм изглежда пресилен. Макар причините за откази да се менят и някои да са по-умерени от други, остава фактът, че резултатът остава същият. Това е в сила и с решението на Софийски апелативен съд, който, независимо от всичко, е потвърдил отказа на агенцията.

Причината за това, че промените в Закона не доведоха до решаване на проблема с нарушаване правото на сдружаване на македонците, е, че в България съществува обществен, политически и идеологически консенсус за това, че македонски организации в никакъв случай не трябва да се регистрират. Това е неофициална държавна политика, нещо, което много добре се забелязва и признава в България, включително и от подкрепящите тази политика. „Техническите грешки“ е просто последната маска, под чието прикритие се опитва да бъде продължена организираната държавна политика на дискриминация. Причина за прилагане на тази нова тактика е натискът от ЕСПЧ и Комитета на министрите, и това, че досегашните български аргументи бяха осъдени от тях.

Държавната политика продължава да бъде затваряне на мониторинга, без да се даде регистрация на македонските организации.

Зад проблема с нарушаване правото на сдружаване на македонците се крият много по-големият проблем на отричане съществуването на малцинството и стремежът то да бъде асимилирано. Държавата не желае да допусне македонците в обществения и политическия живот на страната. Очевидно е, че тази дискриминация намира подкрепа сред голяма част от елита, опозиция няма, а гласовете на разума са редки.

НЕГАТИВНИ ОБЩЕСТВЕНИ СТЕРЕОТИПИ, СЛОВО НА ОМРАЗА И СИСТЕМНА ДЕХУМАНИЗАЦИЯ

Македонците в България и техните организации се третират като виновни до доказване на противното. Характерно е, че досега нито един македонски активист или организации не са съдени или осъждани за престъпления срещу държавата или обществото. Въпреки това чрез системно слово на омраза и безнаказано оклеветяване е създадено „обществено мнение“, че македонските активисти и техните организации са антибългарски, антидържавни, сепаратистки, предателски, криминални. Очерняни чрез медиите с често нарушавано или редуцирано право на отговор, без санкции към словото на омраза и със съдебна протекция към всички, които ги клеветят или обиждат, македонците нямат възможност да се защитят и стават жертви на изкуствено създадени отрицателно стереотипи.

Отношение в медиите: скандал и провокация

Медиите в България проявяват подчертано нежелание да се запознаят с обекта, който нападат. Въпреки че към момента са активни 6 македонски организации, 1 партия, 1 вестник и 1 бюлетин, те са третирани сякаш са една и съща структура, без да се прави разлика между техните цели, идеи и действия. В българските медии македонците се представят като едно враждебно и грозно цяло.

Това представлява системно и тенденциозно нежелание за информиране за обекта, като липсата на обективна информация се запълва с неистини, чрез които македонските организации, техните членове и малцинството като цяло се дехуманизират. Дехуманизацията се явява важен компонент на политиката на дискриминация - служи като нейно оправдание, прикритие и печелене на обществена подкрепа за същата.

Поради това отношение всяко действия и позиция, както и самото съществуване на македонски организации, се определят като нещо скандално или като провокация в българските медии. Поставят се с рубриката „скандално“, „провокация“ или тези определения присъстват в заглавията и текста. Например „Скандал! Епизод на „Неудобните” влезе в скандален текст на годишния доклад на ОМО „Илинден”!“ Или твърдението на премиера на Р. Македония Зоран Заев, че има македонски език (който е и официален в страната) е охарактеризирано като „поредното провокативно изказване на Зоран Заев“.

Дехуманизация на малцинството

През март 2019 предаването „Неудобните“, издание на „Благоевград нюз“ и „Топ преса“, излиза със своя 19-и епизод от втория си сезон под заглавие „Скандал! Епизод на „Неудобните” влезе в скандален текст на годишния доклад на ОМО „Илинден”!“ Става дума за годишния доклад за правата на македонското малцинство в България през 2016 г., в който бяха цитирани няколко предавания и вестникарски публикации, свързани с тази медия, като пример на слово на омраза. Те са недоволни от това, че са цитирани в доклада ни, макар да не посочват неточности в цитирането, нито пък, че са цитирани извън контекст. Заплашват, че би могло да има ответно обвинение от тяхна страна за набедяване. Твърдят, че обидите на етническа основа представлявали „изразяване на обективно мнение“, всичко казано било „искрено“ и „пълни истини“, и се заканват, че ще продължат да коментират по същия начин за „ОМО „Илинден“. „Неудобните“ представят себе си за жертви на нашия доклад, като го оприличават с докладите, правени от комунистическите служби за сигурност, и го приравняват с репресиите против „политическите вицове“ в миналото. Смятат, че цитирането им в доклада представлява проповед на омраза срещу тях, докато обратно, протестите против словото на омраза в доклада са охарактеризирани като искане да се ограничи репресивно свободата на словото и „опит юридически да се легитимира една журналистическа критика като репресия“.

Един от лайтмотивите на това предаване е, че обижданите от тях хора е трябвало да са щастливи, че „въобще някой ги брои за хора“, и да им бъдат „благодарни“, защото те били единствените през годината, които им обърнали внимание.

Освен че трябва да бъдат благодарни, че ги ругаят, към македонските организации са отправени три искания: да докажат, че не са алкохолици, да докажат, че не са правили финансови злоупотреби, и незабавно да се разтурят.

Членовете на организацията са призовани да опровергаят обвинението в алкохолизъм, като „заявят, че не употребяват алкохол“, и докажат, че са въздържатели. „Неудобните предлагат да се отиде с дрегер при македонците и да се проверят промилите алкохол. Македонските активисти са „се пропили и дори не отричат това“, „когато коментираме алкохолната зависимост, да речем мъката по Македония, давена в алкохол, никой не я отрича в този доклад“. „Те всички са пияни и агресивни“, „горди пияници“, с които „не може да се говори, защото са агресивни и не приемат чуждо мнение“. Да се каже, че не са алкохолици, е „все едно да кажеш, че папата е мюсюлманин“, „ако идват тука, ще помоля да са малко по-трезви“ и сутрин да вземат средства за изтрезняване.

Македонските дейци са дехуманизирани: наричани са „тези същества“ и достойнството им по различен начин е унижавано. „Като видиш ръководителите, взимай пример надолу за масата, то срамна работа“. Като се вземе предвид, че между ръководителите са влизали и влизат професори, инженери, лекари, учители, общински съветници, бизнесмени, редактори на медии, дисиденти, лежали в българските затвори за своите убеждения, и подобни, като никой от тях не е съден по криминални причини, а нито са известни с нещо неморално пред обществото, подобни изявления явно демонстрират омраза на национална основа, защото това е единственото, което авторите на предаването знаят за тях.

Предаването е илюстративно за изключително примитивното и вулгарно ниво, на което се смята за приемливо да се говори за македонците в България и което се смята за напълно нормално и дори похвално. То не е единственото през тази година.

Словото на омраза против македонците добива на моменти фашизоидни черти, като например в статия в един от най-престижните български ежедневници „Труд“ от 6 септември, чиято авторка определя себе си като „българка с арийски корени“. Тук се говори за „македонизмът - садистичната утопия, отнела живота на десетки хиляди българи оттатък границата и променила съдбите на стотици хиляди българи от Пиринска Македония”, хората с македонско самосъзнание са наречени „хора с отсечен български корен“, на които се дарявала идентичност и се узаконявало това да са „македонци“. Авторката призовава „да гледаме на територията на запад от Огражден (т.е. Р. Македония, б. ПКТ) като насилствено откъснато парче земя от България с българско население и самосъзнание, обитаващо я повече от 1300 години. Милионно население, насилено да се откаже от българския си корен и да се припознае като македонско. След 1944 г. над 150 000 българи бягат от югославска Македония, над 100 000 са минали през лагери и затвори и още през първите години повече от 35 000 българи, отказали да се нарекат македонци, са избити. Този геноцид...”, „Геноцидът над българите“. Заради подкрепата на Македония за НАТО министърът на външните работи е обвинена, „че е забравила българското си потекло“.

Досега не е документиран нито един случай на човек, убит или затворен, защото не е искал да се декларира македонец, но подобни генериращи омраза митове се смятат за обикновени и общоизвестни „истини“ в България.

Не изостава в своята радикална националистическа реторика и главният редактор на влиятелния ежедневник „24 часа” Зюмбюлев, който на 12 февруари излиза с „колонка на редактора”, в която твърди, че „е иcтина, че т.наp. мaĸедонци cа титовско-cталиниcтка измишльотина за обезбългаряването на поречието на Вардар“, „идеята, че съществуват македонци, е изцяло антибългарска“. Хората, поддържащи идеята, че има македонска нация, са определени като „титовско-коминтерновски изчадия“ и „титовско-коминтерновска клика“, която „краде идентичност не само от Гърция, но не по-малко и от България“.

Този език на омразата преминава от медиите в онлайн блогове и обикновени разговори. За илюстрация за начина, по-който се говори за македонската нация и идентичност в интернет пространството, може да послужи публикацията в блог.бг от 27.06.2018 г. „Етнически състав на днешната македонска „нация“, в който македонската нация (в кавички) е представена като съставена от други „реални“ етноси, за разлика от „чудатия етнос „македонисти”, който е „глупост“, и „фалшивият етнос „македонисти”, който е „денационализирана сбирщина“.

Характерно за българската реалност е и че през последните десет години се появи цяла специализирана група вицове, осмиваща и деградираща македонците като неграмотни мегаломани и глупави неосъзнати българи.

Деградиране идеите и дейността на македонските организации

Съставна част от дехуманизацията е подмяната на идеите и целите, които си поставят македонците. Те са представени като сепаратисти и врагове на България. Например Ваня Симеонова нарича Дружеството на репресираните македонци „сепаратистката партия“, въпреки че дейността на дружеството е насочено към грижа за правата на хората, лежали в българските комунистически затвори заради тяхното македонско самосъзнание.

„Неудобните“ нападат идеите на македонските активисти особено остро. Тяхната политика и идеи са деградирани, политиката им е определена като „близка на сепаратистите, предателите и фашизма“. Риторично е зададен въпросът: „Къде виждаш логика в съществуването на ОМО „Илинден“. Изразяването на позиции от страна на македонските организации е определено като „да си лаят, да си джавкат, да си говорят...“ Докладите за правата на македонците са охарактеризирани „като поредната им глупост“.

Нападани са и тези, които биха се осмелили да защитят македонците. Например Български хелзинкски комитет е наречен „единственият върл защитник на македонистите в спора им с българската съдебна система“.

Важна част от компрометирането на македонските организации е представянето им за платени от чужди държави предатели, хора които нямат идеи, но организациите им имат финансови цели.

На 4 януари „Топ преса” излиза с манипулационна „новина”, че „Македония спира финансирането на ОМО „Илинден”?” Авторът говори за „решението на македонската власт да спре издръжката на промакедонски организации в България - такива като ОМО „Илинден” и ОМО „Илинден”-ПИРИН.“

За „Неудобните“: македонските активисти „нямат корпоративни интереси, а само идеи за дребно финансиране, нямат никакво покритие и няма за какво да се борят“. Те изпълняват някаква поръчка, която „е ясна“. Многократно настояват македонските организации и техните ръководители да „докажат“ публично, че не са извършили финансови злоупотреби, къде са отишли парите и „колко гроздова“ (ракия) е била купена с тях. Те трябвало да правят това, защото мнението за тях било „общо“ и „се знаело“. Това искане е лайтмотив на предаването и дори е определено като единствения му смисъл.

Ваня Симеонова в „Струма“ внушава, че „воденето на дела в България и Страсбург се превърна в нейно основно занимание“ (на ОМО „Илинден“) и че „до момента страната ни е платила 35 000 евро, които са отишли у адвокатите и лидерите на сепаратистката партия“.

Тази тенденция е доста характерна в българското публично пространство - македонците са редовно и безнаказано очерняни и клеветени по различни основания и без доказателства, а след това от тях се очаква да се оправдават и да доказват, че не са виновни. Досега не е известен нито един случай на внесено оплакване в съда или в друга институция за злоупотреби със средства в македонски организации или ръководители, нито пък някога в публичното пространство са изнесени данни за такива злоупотреби, но това очевидно не е проблем за определена част от медиите в България. Доскоро (виж докладите за последните две години) се прилагаше тактиката срещу членове и македонски организации да се започват по други измислени (не финансови) поводи разследвания от прокуратура и полиция, целенасочено разгласявани чрез медиите, а фактът, че в нито един такъв случай досега не бе открито някакво нарушение, никога не е бил съобщаван чрез медиите. По този начин се поддържа постоянно образът на македонците в България като врагове и престъпници.

Македонските организации и самоопределение „трябва да изчезнат“

Една от характеристиките на словото на омраза през изминалата 2018 г. е появата на обнадеждаване в определени политически и медийни среди, че македонските организации ще изчезнат, като надеждата се полага било на това, че членовете били „стари“, или на това, че договорът с Македония ще доведе до закриването им.

Първи тази надежда изразяват още на 4 януари в „Топ преса”, където се заявява, че „промакедонски организации в България - такива като ОМО „Илинден” и ОМО „Илинден”-ПИРИН. На фона на новите българо-македонски отношения тяхното съществуване е, меко казано, абсурдно... македонската държава ще се дистанцира от подобни организации и тяхната дейност, което на практика ще сложи край на тихия фронт на омовци.“

В същата насока е и онлайн предаването „Неудобните“. В него „македонизмът“ е гледан с подчертана омраза и не се крие надеждата за неговото унищожаване, както и слизането от политическата и историческа сцена на организациите и партиите на македонците. В тази насока се разглежда и договорът за добросъседство с Македония като „началото на края на македонизма“, а македонските организации в България „са към края си... нямат бъдеще“, „тяхното съществуване е излишно“, те са „напълно излишни“ и трябва „още днес да стартират процедура по приключване на тяхната дейност, защото тя е ненужна!“, те „трябва да си изтрият сайтовете“ и „да напуснат публичното пространство“, да „си избършат... с тях“, защото македонците „са изтъркана плоча, която вече много взе да дращи“. Тези искания са определени като „това е най-доброто в тяхната ситуация“.

На 02.04.2018 се включва и Българска национална телевизия. В емисията „История БГ” е организиран „дебат“ във връзка с „55 години от пленума за македонския въпрос“ без представители на различна гледна точка и македонски участници. В него е нападнат единственият македонски вестник в България като „смешен вестник“ (Гребенаров), а за ОМО „Илинден“ е казано, че организацията почти не съществувала, „с изключение на двама-трима маргинали, които получават някакви средства отнякъде“, „маргинална организация, която ще си отиде, ако вече не си е отишла“, защото договорът за добросъседство между Македония и България „би трябвало да отстрани такива организации“.

На 26.08. 2018 г. Ваня Симеонова публикува в „Струма“ материал за отказа на съда да регистрира Дружеството на репресираните македонци, в който изрязва надежда, че новият начин за нерегистрация на македонски организации, ползван от съда, „е сполучлив, като се има предвид, че от някогашното ОМО „Илинден” са останали само десетина членове на преклонна възраст и ще им е все по-трудно да се събират, гласуват, приемат и подписват учредителни устави, и да се разправят със съдилища.“

На 6 септември в националния всекидневник „Труд“ излиза статия, в която също се изразява вярата, че с договора за добросъседство „настъпи началото на края на македонизма...”

ОРГАНИЗИРАН ТОРМОЗ

И през 2018 г., както и всички предходни от 1990 г. насам, на публичните събирания на македонски активисти присъстват с подчертана неприкритост цивилни агенти на Държавната агенция за национална сигурност. Такъв през 2018 г. бе случаят с всемакедонския събор в Мелник и отбелязването на 100-годишнината от македонското Кресненско въстание в село Стара Кресна. Друга форма на психологически натиск представлява практиката полицейска камера да заснема всички присъстващи и цялото събитие, което традиционно се прави с всемакедонския събор, но не само. На 16 февруари 2018 година, при посещение на делегация на Европейския свободен алианс в гр. Сандански за среща с представители на македонски организации, местният кореспондент на в. „Струма“ провокативно заснема в лице всеки присъстващ на пресконференцията, след което открито отива в сградата на намиращото се в съседство управление на МВР. Подобни, съзнателно неприкривани и дори демонстративни действия имат цел да сплашат присъстващите.

През 2018 г. излязоха първите присъди по протаканото две години съдебно дело, свързано със системния тормоз срещу активиста на ОМО „Илинден“ Кирил Тилев, обиждан на национална основа и заплашван от член на управляващата партия и колега Методи Христов. След като директорът и прокуратурата отказват да го защитят, Тилев подава жалба в съда. Делото продължава две години, като Тилев е подложен на силен натиск да се откаже от делото, „съветван“ е, че Христов работи за службите за сигурност и зад него стоят всички местни структури на властта, а след като това не го обезкуражава, следват и заплахи. Събитията потвърждават, че Христов има силен гръб в институциите (виж и доклада ни за 2017 г.). Христов завежда контрадело за клевета. Съдът постоянно отлага делото на Тилев и предлага да спре двете дела, ако двамата се помирят. Тилев отказва. В един момент, докато е на лозето си, срещу него е стреляно и нападателите така и не са открити. Христов заплашва колеги да лъжесвидетелстват срещу Тилев и когато свидетелството не му харесва, ги напада морално и физически. Съдията Филчев отказва да вземе предвид сигналите за това и да разпита потърпевшите.

На всички етапи от делото Тилев среща затруднения поради македонското си самоопределение. Има спорове с адвоката си Виолета Станкова: „Казах й, че съм член на македонската организация ОМО „Илинден“. Поспорихме малко, тя ми казва - нема македонци, аз казвам - има, ето, аз съм македонец и съм пред тебе. Друг ден пак зачекнахме македонския въпрос, изгони ме - марш навънка, нема македонци... След некой ден ми вика - македонец си, не е престъпление“. Тя го съветва: „Няма да вмъкваме македонския въпрос, съдията да не погледне с лошо око върху делото.“ Такива проблеми се появяват и в съда. На едно от заседанията, когато става ясно в какво са се състояли обидите от страна на Христов, един от членовете на съда възкликва: „А, значи за това са проблемите между вас, за македонския въпрос!“. Тилев решава да внесе в съда писмено изложение как е обиждан и тормозен на етническа основа: „На второто заседание ли, или на третото описах как Методи Христов ме е нагрубявал пред колеги - нема македонци, измислена народност, псувни и други неща. Съдията го прегледа и каза - не го приемам това, и ми го върна“. На заседанието на съда по делото, проведено на 17.09.2018 г. адвокатът на Христов - Парапанов, представя пред съда текста на нашия миналогодишен доклад, публикуван в македонския вестник „Народна воля“, в който е описан случаят на Тилев. „Съдията Филчев взима вестника, разглежда го. Пита какъв е тоя вестник, кой го издава? Отговорих аз - издава се в Благоевград от ОМО „ПИРИН“ легално. Филчев, съдията: Нема македонци, всичко е измислено от Коминтерна, какъв македонец си ти, да не си луд... Помисли малко, после каза - не можем да вмъкнем в делото македонския въпрос. Ти, Киро, си македонец, не можем да те съдим за това“. Нищо от това обаче не бива вписано в протокола по делото. Въпреки че, запитан на заседанието за народността си, Кирил Тилев заявил, че е македонец (за което също му се скарват, че няма македонци), в протокола от заседанието е записан българин. След това заседание адвокатът се отказва от Кирил Тилев с обяснението, че „не ни се съвпадат мислите.“ Следващият адвокат иска от него много пари, които Тилев едва успява да събере. В присъдата, произнесена от същия съдия, внимателно е избегнато да се посочи народността на Тилев, докато тази на опонента му е посочвана като „българин, български гражданин“. От друга страна, в присъдата, издадена срещу Тилев от съдия Рая Манолева, Тилев въпреки самоопределението си е посочен няколко пъти като „българин, български гражданин“.

На 22.10.2018 Районен съд в град Сандански решава, че Христов е виновен за клеветите, но не и за обидите и заплахите. В присъдата напълно са игнорирани и не се споменават обидите на етническа основа. Наложено му е да плати общо 2900 лева на Кирил Тилев. На 30.10. същият съд осъжда Кирил Тилев за обида срещу Христов. Макар претендираната обида да е недоказана, съдът го осъжда като виновен да заплати на Христов 1400 лева. Така, докато Христов е оправдан за множество доказани обиди и заплахи, включително и на етническа основа, Тилев е осъден за една недоказана обида.

Тилев е обжалвал делото пред Благоевградски окръжен съд.

Според думите на Тилев в течение на целия двегодишен процес: „На делото ме проучиха дали могат да ме пречупят, дали съм македонец и отстоявам убеждението си. Изпитах голем терор, тормоз психически и физически.“

Делото е илюстративно за отношението на съда към македонците - стреми се да ги обезкуражи и да защити обиждащите ги, като отказва да обърне внимание, че се касае на обиди или дискриминации на етническа основа.

ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ

Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции. За съжаление властите категорично отказват да започнат такъв диалог. Тази година не прави изключение. Опитите на ОМО „Илинден“-ПИРИН да организира срещи с Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси, Министерството на образованието, премиера и президента бяха безуспешни. И тази година всички тези институции не благоволиха дори да отговорят на исканията за срещи и разговори.

През януари и февруари 2018 г. Европейският свободен алианс е направил още няколко опита да договори срещи с различни български институции, за да разговаря за положението на македонското малцинство. Срещите са били поискани по повод 10-годишнината от българското еврочленство и предстоящото българско европредседателство, но не са получили никакъв отговор от страна на премиера, президента, министрите на външните работи, образованието, Комисията срещу дискриминацията и Националния съвет за малцинствата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса.

За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:

1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.

2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права.

3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.

4. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.

5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв.

6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.

7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.

8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство и в държавните университети. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (това не е нещо ново и в миналото е било правено, а след това изоставено).
Back to previous page Back to top
Main • About Us • News • Activities • Documents • Photo Gallery • Media • Contact • Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.