ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО С ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ - 2021 г.

25 април, 2022

Melnik 2022

2021: 14 години от членството на Р България в ЕС, 31 години демокрация, 58 години от началото на политиката на отричане, асимилация и дискриминация на македонското малцинство в България

Съдържание:

* Увод: Положението на македонското малцинство и по-важни събития през 2021 г.

* Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност

* Слово на омраза

* Нарушаване правото на сдружаване

* Тормоз срещу македонски активисти

* Преброяване на населението в България, септември – октомври 2021

* Властите отказват диалог

* Заключение и препоръки

УВОД

Положението на македонското малцинство в България през 2021 г.

Положението на македонското малцинство в България през 2021 г. Продължава да е лошо във връзка със заострянето на отношенията с Македония заради опитите на българските власти да наложат на Скопие да отрече съществуването на малцинството, както и медийната кампания, водена в тази връзка в България.

Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство. В училищата децата не учат нищо за македонската нация и малцинство; напротив - получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език и история продължава да не се изучава[1]. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира единствено гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но също и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на слово на омраза, често широко тиражирано чрез медиите, без санкции от държавните институции и без да среща осъждане в обществото.

Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната - индивидуално[2] и колективно, като отказва регистриране на партии и организации, защитаващи правата на македонците.

Държавата и през 2021 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство.

Македонците не са представени в държавните институции нито чрез изборни представители (поради липса на регистрирана партия), нито чрез организации. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор[3], третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност[4].

И тази година Комисията срещу дискриминацията (а нито някоя друга държавна институция) не е взела никакво отношение относно положението и проблемите на македонците в България, независимо че броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 31 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила.

Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с представители на македонското малцинство.

Р. България проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз.

По важни събития през годината

На 21 май и на 16 юни 2021 г. временното правителство потвърди позицията, че едно от условията за евроинтеграция за Македония е отказването от македонското малцинство.[5]

На своето заседание между 7 и 9 юни Комитета на министрите прие поредното си решение срещу отказите на България да регистрира македонски организации, като „expressed deep concern at the fact that more than 15 years after the first judgment in this group associations aiming to “achieve the recognition of a Macedonian minority” are routinely refused registration and this seems at least partly due to a larger problem of disapproval of their goals“ и повторно призова да не се използват аргументи осъдени от ЕСПЧ.

На 20 юли Комисията срещу дискриминацията за пръв път прие да започне дело за дискриминация извършена срещу македонците от страна на български политици, като реши, че жалбата на македонските организации е „допустима“.

През септември и октомври се проведе преброяване на населението в България по изключително непрофесионален начин, който поставя все още непубликуваните резултати под пълно съмнение що се отнася до македонското малцинство.

На 22 октомври 2021 г. българското правителство отговори на петия доклад на Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за посещение в България. Въпреки сериозната загриженост изразена от Комитета за нарушаването правата на македонците в България българското правителство напълно игнорира всички забележки и въобще не коментира а нито споменава македонското малцинство в своя отговор, дори и в контекст на (не)предприетите мерки за изпълнения на препоръките от предишния 4-ти доклад по членовете 2 и 7 на Конвенцията, по които Консултативния комитет редовно изказва сериозна загриженост.

В края на октомври 2021, след въпрос на Клаудия Тени в една от подкомисиите по външни работи на долната камара в САЩ към Габриел Ескобар, заместник-помощник държавен секретар на САЩ, представител по въпросите на Западните Балкани за положението на македонското малцинство в България последва истерическа реакция в България, като категорично се отрича самото съществуване на малцинството и всяка дума в негова подкрепя се тълкува като нападение срещу България.

На 04.11.2021 г. по телевизия "Канал 5" в Република Македония е излъчено интервю на Красимир Кънев председателя на Български хелзинкски комитет, в което той обективно описва отношението срещу македонското малцинство в България. Срещу Кънев започва истинска кампания в медиите в България, а ВМРО БНД внася срещу Кънев и БХК сигнал в прокуратурата и Държавна агенция за национална сигурност за „думи и съответно действия на Кънев и БХК насочени срещу териториалната цялост на страната и в противоречие с Конституцията на Р България. Подклаждането на сепаратистки тенденции, настроения и действия“ с „искане да бъде разследван Красимир Кънев, както и самата организация Български хелзинкски комитет и нейните членове и служители за изказвания и действия срещу териториалната цялост на страната и против установения законов ред. Настояваме да бъде проверена освен тази противобългарска дейност, така и финансирането на БХК".

В Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Европейския парламент отново бе повдигнат въпроса за македонското малцинство в България, както и предишната година. Реакцията на българските евродепутати е яростна.

През ноември излезе прочуване на медийната среда в Македония периода 2019 – 2021, извършено от български учени към Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, който установява, че говор на омраза в македонските медии преди българското вето срещу македонската евроинтеграция е нямало. За съжаление изследване на говора на омраза срещу Македония, македонците и македонското малцинство в България досега не са правени.

Септември- ноември 2021 г. Българския президент, двама български премиери, Комисията за малцинствата, министрите за образованието, правосъдието и други институции не приеха исканията отправени от различни македонски организации за среща.

На 25 ноември се осъществи за пръв път среща с председателя на Комисията срещу дискриминацията, ефектите от нея обаче се оказаха отрицателни (виж по-долу).

На 3 декември – Комисията срещу дискриминацията се опита да елиминира жалбата оспорвайки нейната допустимост, която преди бе приела. Въпроса продължава да е висящ.

ОТРИЧАНЕ НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО, НАЦИЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

От 1963 г. отричането на съществуването на македонското малцинство е официална държавна политика и доктрина. На 29.02.2000 г. Конституционния съд я промовира, в своето решение № 1, с което забрани ОМО „Илинден“-ПИРИН и от тогава това е едно от главните основания и аргументи да се нарушава правото на сдружаване на македонците, като тази година вече прерасна в официализирана съдебна практика и норма (виж по-долу). То бе превърнато в официално условие пред евроинтеграцията на Р Македония през 2019 и 2020 г. и една от причините за блокиране на преговорите й за членство в ЕС. На 21 май и на 16 юни 2021 г. временното правителство потвърди позицията, че едно от условията за евроинтеграция за Македония е отказването от македонското малцинство.

Отричането не само на македонското малцинство, но и по принцип наличието в страната на малцинства е третирано като аргумент за нерегистриране на малцинствени организации, третирани насочени срещу териториалната цялост на страната, не само от съдилищата но и от политическите партии: „устойчива съдебна практика на българския съд е да не регистрира т.нар. сдружения на македонци в България, предвид факта, че в България малцинства няма, а правото на сдружаване не може да бъде насочено срещу териториалната цялост на страната“; като искането за признаване на малцинството се третира като „откровено сепаратистки тези“.[6]

Това отношение особено личи в реакциите на исканията за признаване на македонското малцинство в България.

На 31 март 2021 г. НФСБ (партия от управляващата коалиция) излезе с официална декларация срещу Годишния доклад за правата на човека в България на Стейт Департамента на САЩ, в която се заявява: „Императивно се настоява България да признае съществуването на „македонско малцинство“. Остро възразяваме срещу това и заявяваме: Българският народ няма да предаде националната си памет и история, и няма да отстъпи по темата c Македония. По всички свои граници България граничи със свои сънародници.“[7]

На 30.10. 2021 г. председателя на ВМРО Красимир Каракачанов ще излезе с официална позиция: “Македонско малцинство в България няма!”[8] ВМРО вижда искането за признаване на македонското малцинство като „като категорично … антибългарски по своя характер и са против установения държавен ред … те подклаждат антидържавни тенденции, а от друга обслужват чуждите, иредентистки претенции на македонизма в Скопие. Разглеждаме всеки опит да бъде изфабрикувано македонско малцинство в България като акт на враждебност срещу нашия народ и нашата държава, като откровена антибългарска политика, насочена срещу интересите на българския народ“.[9]

Като реакция срещу повдигането на въпроса за македонското малцинство в Европарламента ще последват серия остри реакции на българските евродепутати. На 30 ноември Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП ще заяви: "Македонско малцинство в България няма и това е позиция, по която не бива да допускаме компромиси и очаквам да отстояваме единодушно с всички български колеги в Европейския парламент …. И най-малкото заиграване с темата …. противоречи на истината и по своята същност представлява несправедлива и тенденциозна атака спрямо страната ни. Интерпретациите по темата, меко казано, са в разрез с европейските ценности и нямат място в дебатите за върховенството на закона в ЕС" "Не бива да допускаме несъществуващ термин като т.нар. "македонско малцинство" да се използва за натиск срещу България нито по повод реформите в областта на правосъдието у нас, нито по повод преговорния процес на Република Северна Македония с ЕС", като в повдигането на въпроса той вижда „двойни стандарти спрямо страната ни“, чрез които „се генерират нови проблеми".[10]

Друг български евродепутат Ангел Джамбазки ще заяви: „Такова малцинство в България няма и това е тема, по която не може да има две мнения», поставянето на този въпрос е «позорно предложение» чрез което «Европарламентът се опитва да налага коминтерновски тези за „македонско малцинство” в България … Всякакви заигравки с темата с малцинството, идващи от високо европейско ниво, са равносилни на лъжи и манипулации и дори на умишлена атака към страната ни». Окачествява ги като «безумните опити за създаване на нещо изкуствено…гаври с българщината и със суверенитета на страната ни.».[11]

Езика използван за македонците и тяхната идентичност от политическия и научен елит продължава да бъде радикален: Например бившият министър на културата Петър Стоянович, заяви, че „Северна Македония е случайно създадена държава, нация и език“, а проф. Овчаров не вижда какви компромиси може да направи България по исканията "Никъде в документите на ЕС не трябва да фигурира думата "македонски език" и "отказ от подкрепа или искане за признаване на македонското малцинство в Република България".[12]

Твърдата решимост на държавата да игнорира проблемите на макеоднското малцинство и да се държи сякаш то не съществува личи ясно от категоричния отказ да коментира каквито и да е забележки и препоръки по този въпрос в Докладите на Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.[13]

СЛОВО НА ОМРАЗА

Въпреки че през 2021 г. словото на омраза се пренасочи повече към македонската нация и идентичност изцяло, отколкото към македонското малцинство специфично, все пак то остава на твърде високи нива.

Отричането на македонското малцинство е основа на словото на омраза, на което малцинството е подложено. Без отричането всички останали обвинения не биха били възможни. Обвиненията към македонците, че са антибългарски елементи, предатели, родоотстъпници, чужди агенти, врагове на нацията, заплаха за нейното единство, за суверенитета и териториалната цялост на страната се базират именно върху това, че такова малцинство няма, и твърденията в обратната посока могат да се интерпретират само като враждебен акт и предателство спрямо държавата и нацията.

Третирането на македонците като сепаратисти и врагове на държавата насажда системно омраза спрямо тях сред мнозинството граждани.

Един от похватите, използван за налагане на стереотипи срещу македонците, е терминологичното деградиране на македонската нация, малцинство, идентичност и самоопределение. За целта вместо правилните понятия се използват „македонизъм“, „македонисти“ и подобни, съдържащи внушението, че не става въпрос за етническа принадлежност, самоопределение и идентичност, а за изкуствена идеология и нейните привърженици. Но често и това не се намира за достатъчно, така че тези понятия допълнително се натоварват с отрицателни значения.

„Македонизма“ е гледан като антибългаризъм.

На 22.06. 2021 г. Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие заявява: "Македонизмът, като идеология, върху която е изградена, построена, възпитана съвременната национална идентичност от другата страна на границата, е синоним на антибългаризъм. Това е добре да се знае".[14]

Методий Иванов в текста „Реквием за македонизма“ от 24 март 2021 г. обвинява „македонизма: в „лъжи и фалшификации“ и „репресии над македонските българи“ като твърди, че „вече разполагаме с два сребърни куршума, които да сразят вампирясалия призрак на македонизма“.[15]

Дори либерални експерти не виждат проблем в конфронтацията с „македонизма“ или „македонистката идеология“, а само че това се превръща в междудържавен проблем с Македония. Така Андрей Врабчев, експерт по международна сигурност, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов, 17.06.2021 г. ще каже: „Влязохме в конфликт между хората и между народите, а не в конфликт с тази идеология, македонистката, което е големият проблем".[16]

Всяко положително раздвижване или външна интервенция в защита на македонското малцинство се приема като обида и подкрепя на (обективно несъществуващ) сепаратизъм, а самите действия на македонците в защита на техните права - като злонамерени и вдъхновени от омраза към България и българите.

На 12 март 2021 г. “Факти” публикува текст, в който се твърди, че „шумът който се подвига към ‘ОМО Илинден’ … е недоброкачествен и вреди за демократичното развиване в района. … Македонисти, Омовци и Александър Македоновци в случай че погледнат към Каталуния ще схванат, че се борят с вятърни мелници“, като се твърди, че Сорос давал пари за антибългарски цели и „именно тези фондове стигат до Македонистите, като им пълнят главите с неосъществими проекти за автономност“ , неоснователно внушавайки, че македонците в България имат сепаратистки цели. По нататък се твърди, че за македонците в България „за да продължат да работят в тази тенденция, за тях е жизненоважно да отхвърлят българския език, да громят българската етнос и да подхранват враждата основана от Тито против България“.[17]

Омразата взема и вид на публично деградиране на македонците. На 15 септември 2021 г. българския евродепутат Ангел Джамбазки пред радио Фокус нарича хората с македонско самосъзнание: „групичка на неколцина останали впиянчени дегенерати в Пиринска Македония, реверсирани от бившите югославски служби, които се самоопределят различно от българския начин, и общо от 10 човека имат 5 зъба.»[18]

Срещу това слово на омраза няма противодействие или осъждане, то се приема като нормално и правилно. Не съществуват действащи инструменти да се противодейства срещу него.

НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА СДРУЖАВАНЕ

На 7 – 9 юни 2021 г. Комитета на министрите взе решение, с което България се задължава да изработи ясни критерии за регистрации на организациите.[19] Решението е поредното в засиления мониторинг над Република България заради отказите да регистрира организации на български граждани с македонско самосъзнание. Въпреки това последваха, нови откази, а критерии до този момент не са изработени.

Аргументацията за отказите е многократно обсъждана и осъждана в ЕСПЧ и в Комитета на министрите и на българското правителство са давани много указания да преустанови използването им. Основно се явява твърдението, че не съществува македонски етнос и че да се говори за македонско малцинство представлява дейност насочена срещу суверенитета и териториалната цялост на държавата и единството на нацията независимо, че същото в миналото е бил официално признато и е имало свои права. Втори мотив е тълкуването на факта, че организациите си поставят на първо място за цел защита интересите и правата на хората от съответния етнос като нарушаване на принципа на равноправие на гражданите и според това - насочени срещу правата и интересите на останалите граждани. Трети използван похват е да се жонглира с класификация на целите на организацията, като всеки път се твърди, че те са различни от тези които трябва и че македонските организации е трябвало да се опитат да се регистрират по друго основание – ако е партия – би трябвало да е НПО, ако е организация в обществена полза – целите й са като на партия, ако е организация в частна полза, би трябвало да се регистрира като такава в обществена полза. Подобен е и похвата с начина на финансиране - ако се предвижда допълнителни начини на финансиране – това е недопустимо, а ако не е предвижда – това е фатален пропуск. Последното е използването на формални основания, често – фактически неверни твърдения. При това въпреки многократните критики и препоръки от Страсбург Агенцията по вписванията отказва да дава препоръки или възможност за поправяне на „формални грешки“ както предвижда закона, а постановява директни откази.

Тази година се прибавиха и някои нови моменти в практиката на българските съдилища срещу организациите на македонците:

1. Забрана на македонските активисти да си поставят за цел промяна на държавни политики по отношение на малцинствата, като това се третира като „вменяване задължения на държавата“ и основание за отказ за регистрация.

2. Искания, които по-принцип се третират от съда като антиконституционни и опасни за единството на нацията (като такова се разглежда всяко твърдение, че има македонско малцинство и всяко искане за защита на неговите интереси или идентичност), сега се третират още и като „нередовности“ в документацията на организацията, които правят регистрацията невъзможна. Ако организацията иска регистрация за пръв път – са непоправими и основание за отказ, а ако се иска регистрация повторно са „нередовности“, които не са отстранени и от тук следва задължителен отказ.

3. Наказване на македонски организации, които обжалват решенията на Агенцията по вписванията като се осъждат да платят на Агенцията пари за юридически услуги.

ОМО „Илинден“

ОМО „Илинден“ е организация, която не може да се регистрира вече 30 години, въпреки серия присъди на ЕСПЧ в нейна полза и въпреки серия решения на Комитета на министрите в същата насока. Тя отново получи отказ на исканията си за регистрация. След като на 11 декември 2020 г. САС потвърди отказа организацията да бъде регистрирана, тя внася нови документи за регистрация на 2 април 2021 г., и на 5 април получава отказ от Агенцията по вписванията № 20210402092913/05.04.2021г. Основания: Целите са преценени такива за организация в обществена а не частна полза, без същото да се аргументира и противно на поетите от държавата задължения пред Комитета на министрите да се преустанови злоупотребата с този аргумент. Твърди се, че в „устава на сдружението вместо цели на сдружението се вменяват задължения за държавата“, с което твърдение на практика се суспендира правото на която и да е организация да работи за промяна на която и да е държавна политика. Съда намира формални слабости, включително и несъществуващи и неверни, или такива, които не са незаконни и с каквито са регистрирани стотици организации.[20] Традиционно не е дадена възможност за отстраняване на формалните забележки.

Организацията обжалва отказа пред Благоевградски окръжен съд и на 29 май същия потвърждава отказа на Агенцията със решение № 29 на съдия Миглена Йовкова. Съда отхвърля част от формалните забележки на Агенцията, но поддържа други противно на съдебната практика в България и съществуването на стотици организации регистрирани имено при подобни основания. Съда приема също без да се аргументира, че целите са присъщи на организация в обществена, а не в частна полза. Организацията на 7 юни е внесла жалба до Софийски апелативен съд.

На 18 август Софийски апелативен съд с Председател Людмила Цолова с решение № 544 потвърди отказа от регистрация. Съда намира, че „съдът е длъжен да осъществи преценка на съдържанието на Устава му, без да се ограничава формално до вписаните в него цели и средства за постигането им, доколкото само по този начин би била разкрита действителната воля на учредителите, която не следва да противоречи на закона“ (с. 2), продължавайки традицията да се приписват на македонските организации несъществуващи и незаявени цели, за да се улеснят отказите същите да се регистрират.

Съда вижда различните цели на организацията – да защитава интересите на членовете на македонското малцинство, тяхната култура и идентичност, като създаващи „внушението за наличие на лишен от права или с накърнени такива малцинствен македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част от българските граждани и репресиран от държавата, поради което учредяването на сдружение с такива цели е насочено към разделяне на нацията и създаващо предпоставки за етническо противопоставяне, поради което противоречи на Конституцията на Република България“. Поради това съда смята, че случая спада под изключенията предвидени в ал. 2 на чл. 11 от Конвенцията за защита правата на човека (с. 3), независимо, че страната няколко пъти вече е осъдена за отказа да регистрира същата организация от страна на ЕСПЧ, в чиито решения ясно е посочено, че тези случаи не спадат в посочените изключения, а представляват директно нарушение на правата на човека.

Организацията подава ново искане за регистрация на 16.11.2021 г. На 17.11. 2021 г. Агенцията по вписванията отказва регистрацията с Отказ № № 20211116143951/17.11.2021 г. Първия аргумент който е използван е че целите на организацията „вменяват задължения за държавата, което е недопустимо и не следва да бъдат вписани.“ Като такива Агенцията вижда исканията: "В основното и средното образование в Р България да се въведе изучаване на македонски език и история, съгласно Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. България да подсигури директно приемане на радио и телевизионни емисии на македонски език от Р Северна Македония, Македонците в Р България да имат достъп до печата, радиото и телевизията.“ Това е нов вид на аргументация, който на практика забранява на македонските активисти да си поставят за цел промяна на държавни политики по отношение на малцинствата. Второ – целите не са подходящи за организация в частна а в обществена полза. Трето отново се повтаря невярното твърдение, че организацията е на етническа основа. Четвърто: „Сдружението е ориентирано към определена група от хора, чийто членове са граждани на държавата и притежават отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо и афиширането на такова малцинство чрез организация - сдружение с нестопанска цел, предназначени да удовлетворява техни специфични потребности по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани,……. Е насочено срещу единството на нацията.“[21]

Отказа е обжалван пред Окръжен съд Благоевград, който на 01.12. 2021 г. излиза с Решение № 77 на съдия Атанас Иванов. Главния аргумент на Организацията е: „че Агенцията по вписванията е навела дискриминационни съображения при отказа, които не кореспондират със закона. Сочи се, че отказа е основан на дискриминация, тъй като основан на етническа принадлежност на учредителите и свързаните с това цели на сдружението – защита на правата на македонците в България.“[22]

Съда на мира, че Организацията е посочила в нейния Устав „седем цели, които са свързани със защита правата на македонско малцинство“ и че те „не са в съответствие със закона". Съда си поставя след това въпроса „има ли македонско малцинство в България и признат ли е от Република България македонски национален идентитет, за да се приеме, че тези цели не застрашават националната и обществена сигурност.“ Съда намира че „правото на сдружаване е неотменимо човешко право, но не и когато застрашава обществения ред в държавата“ а също така и че част от целите „са неясно формулирани и подлежат на двузначно тълкуване“ и че „се вменяват задължения на държавата – Република България, което е недопустимо, още повече по същността си това не може да се определи като цел на сдружението“. Отказа е потвърден.[23]

Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия терор

На 28 май 2020 г. дружеството осъди България в ЕСПЧ заради отказите да бъде регистрирано и внесе искане до Агенцията по вписванията позовавайки се на това решение, но получи отново отказ в края на годината, на основания вече многократно осъдени в ЕСПЧ и КМ, включително, че целите са такива присъщи на политическа партия, че се цели сдружаване не на всички репресирани, а само на онези с македонско самосъзнание, въпреки че те са били осъдени точно заради това свое самосъзнание. Отказа бе обжалван пред Окръжен съд Благоевград.

На 21 януари 2021 г. Благоевградския съд потвърди Отказа на Агенцията по вписванията да регистрира дружеството с Решение №6/21.01.2021 г. на съдия Николай Грънчаров. Съда намира, че целите на сдружението „защита правата и законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България“, „опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство“ „съхраняване, възстановяване и изграждането на паметници, свързани с македонското минало и наследство“ (при което съда е подчертал с курсив всички моменти, в които се говори за нещо македонско!) „категорично са в противоречие с установеното в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на РБ, тъй като се предвижда извършването на ‚дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията“. Намерението на сдружението да защитава „правата и интересите на македонците, репресирани по време на комунистическия режим, но ‘заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение‘, който признак е израз на разпалване на национална вражда, на етническа основа, в нарушение на принципа на равенството на гражданите на РБ, поради което учредяването на такава организация е забранено“ (с.7). Допускането да членуват в него „само лицата – ‚репресирани заради своето македонско самосъзнание и самоопределение‘“ (невярно твърдение на съда – допускат се всякакви български физически и юридически лица) – „предпоставя сдружаването на етнически принцип“ което „би се оказало реализирано в нарушение на правата и на законните интереси на останалите български граждани“ (с. 7). (Това се твърди без ангажиране на доказателства и в разрез с „основни начала“ в Конституцията (чл. 6) че „не се допускат никакви ограничения на правата … основани на … етническа принадлежност…“ и (чл. 5) че „Международните договори … са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство които им противоречат.“ Това са елементи от неизпълнени ангажименти на държавата за хармонизация на законодателствата на РБ и ЕС още отпреди 2007 г. ). Съда намира, че предвиждането на използване на митинги и демонстрации от сдружението са „дейности, присъщи на политическа партия… което е самостоятелно основание за отказ на заявената регистрация,“ (с. 7) а от друга страна преценява целите и средствата като несъответни за организация в частна полза (6).

На 05.04. 2021 г. председателя на организацията Стоян Герасимов Василев внася до Софийски апелативен съд жалба за бавене на решението, без ефект.

Почти два месеца след жалбата за бавност на 31 май 2021 г. е прието Решение на Апелативния софийски съд № 320, с председател Иво Димитров, което потвърждава отказите на Благоевградския окръжен съд и Агенцията по вписванията с мотивите, че „Република България е унитарна и еднонационална държава … В съответствие с изложеното, същите тези, действащ обективен правов, и оттам – основаният на него, обществен ред в Република България, не признават в същата, както се посочи, еднонационалната и унитарна държава, юридически уредени, респ. – защитавани и/или гарантирани, малцинствени права на каквито и да било малцинства, основани и/или определени, или самоопределящи се на етнически /народностен/ произход, включително и на македонско такова. …. Поради изложеното и закрепването, вписването в устава на сдружението – жалбоподател, на несъществуващо, юридически нерегламентирано, непризнато и непризнавано от държавата, от нейния обективен правов /включително – публично правен/ ред, но изрично и писмено обективирано в същия устав, именно като македонско, и именно, и точно - като етническо малцинство, при това – като съществуващо в рамките на унитарната, и еднонационално държава, от която се иска да извърши заявената въз основа на приемането на същия устав регистрация на сдружението, което го е заявило и в която единствено същото претендира да осъществява дейността си, съдът намира за явно неприемливо, съответно – и така исканото, заявено и процесно негово вписване в съответния регистър, регистриране по реда на ЗЮЛНЦ, ЗТРРЮЛНЦ, и съответните подзаконови нормативни актове по прилагането им - за недопустимо.“[24]

Освен това съда вижда твърденията, че има македонско малцинство и намерението на сдружението да защитава някои права и решава проблеми свързани с него и своите членове като „домогване за ограничаване правата на другите граждани на Република България, непретендиращи да имат именно македонски произход, македонско самосъзнание и/или, … да принадлежат към заявяваното да е съществуващо в устава на сдружението – жалбоподател, етническо македонско малцинство в България“, и смята, че това „води на практика до отричане на базисно същите /като вид – субективни граждански права/, но на всички други правни субекти“ и „своеобразна „обратна“ дискриминация, осъществявана спрямо всички останали правни субекти – физически лица, но непритежаващи и неизповядващи визираните в учредителите документи на сдружението и базирани на етнически произход и или самосъзнание, личностни /етнически, народностни, и самоосъзнавани такива“.

На 27 юли 2021 г. Агенцията по вписванията постановява поредния отказ (№ 20210726111922/27.07.2021г.) срещи искането на Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия терор, създадено от хора лежали в българските затвори заради македонското си самосъзнание и самоопределение. Дружеството напразно се опитва да се регистрира повече от десетилетие. Сред мотивите на Агенцията са, мнението че предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 1 от Устава на дружеството цели "защита правата и законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България", а също така - "опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство" /чл. 2, ал. 1, т. 2 от Устава/“ и средства за постигането им като „..съхраняване, възстановяване и изграждането на паметници, свързани с македонското минало и наследство" /чл. 2, ал. 2, т. 2 пр. последно от Устава/; чрез "работа за защита правата на македонците - жертви на репресии по време па комунистическия режим" /чл. 2, ал. 2, т. 3 от Устава/ и др. са преценени от Агенцията като „противоречие с установеното в разпоредбата на чл. 44 ал. 2 Конституцията на РБ, тъй като се предвижда извършването на "дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията", каквато е изрично забранена с цитираната конституционна норма. Сред основните цели на сдружението е защитата на правата и интересите на македонците, репресирани по време на комунистическия режим, но "заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределяне", който признак е израз на разпалване на национална вражда, на етническа основа, в нарушение принципа на равенството на гражданите на РБ, поради което учредяването на такава организация е забранено.“

Освен това сдружението е обвинено като създадено на етническа основа и неговите методи на действие като „мероприятия, присъщи за дейността на класическата политическа партия“.

Според Агенцията всички тези „нередовности“ са от такъв вид, че не следва да се дават указания за отстраняване на нередовност а следва директен отказ.[25]

На 8 октомври 2021 г. Благоевградски окръжен съд с председател Надя Узунова с Решение № 59 потвърждава отказа на Агенцията.

Пред съда Агенцията представя аргумент че, че искането за вписване е било идентично с предишното искане на тази организация, което тя е отказала и след като организацията не е извършила необходимите промени „свързани с незаконосъобразността на посочените в устава цели и средства за тяхното постигане“, то следва да бъде даден отказ. По същество това означава, че докато организациите на македонците не се откажат от твърдението, че съществува македонско малцинство и идентичност, с негови език, култура и история и не се откажат от всякакво намерение да работят в негова полза те не могат да бъдат регистрирани, тъй като имено в това се състоят „забележките“ и „нередовностите“ посочени от Агенцията.

Съда също намира, че „Във формулираните в Устава цели според съда прозира, насочване дейността на сдружението срещу единството на нацията.“ Съда намира, че посочени цели като „„опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство, ….възстановява и изгражда паметници, свързани с македонското минало и наследство; … защита правата на македонците… изнасянето на лекции, беседи и доклади … да организира регионални Македонски събори, чествания на исторически дати и събития, … събирателна дейност на исторически, мемоарни и архивни материали, … записването, съхраняването и популяризирането на македонското фолклорно богатство и т.н. Тази цитирана дейност … е дейност която съдът преценява, че е с насоченост срещу единството на българската нация“ и като такава е антиконституционна.

Съда също се позовава на това, че идентично негово решение вече е одобрено от Софийския апелативен съд с Решение № 320/31.5.2021 г. Това твърдение също показва, че отричането на македонското малцинство и отказите да бъдат регистрирани организации на същото са превърнати в съдебна практика и норма.

Съдебната система също така въвежда нова практика за да наказва македонските организации ако обжалват отказите – Репресираните са осъдени да заплатят разноски на Агенцията по вписванията „юрисконсултско възнаграждение“.[26]

Македонски клуб за етническа толерантност в Р България

Тази организация спечели дело в ЕСПЧ през 2020 г. поради отказа на българските институции да я регистрират. Същата година организацията се опита да се регистрира, но на 17.11. 2020 г. получи отказ от Агенцията по вписванията, с аргумента, че стремежа на сдружението да защитава правата на македонците в България е насочено срещу интересите и правата на останалите граждани, антиконституционни са и са характерни за политическа партия, не са в частна а са в обществена полза. Отказа бе обжалван поред благоевградския окръжен съд, който на 01.02. 2021 г. потвърди решението на Агенцията.

Решение № 8 от 01.02.2021 на Окръжен съд Благоевград

Благоевградския съд потвърди изцяло отказа на АВ, като отказа да се съобрази с приложеното решение на ЕСПЧ и дори да го коментира. Съда намира че целите на сдружението да защитава „човешките и малцинствените права на македонците и други етнически малцинства в България, съгласно с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства“ и средствата за постигане – „съхраняване, развиване и предаване на поколенията историческата истина за македонския въпрос и работа за неговото решаване в съответствие с идеите на Европейския съюз“ и „работа за защита правата на македонците“ и особено „защита на човешките и малцинствени права на македонците и други етнически малцинства в България“ е в противоречие с член 44, ал. 2 от Конституцията, защото предвижда „дейност насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията“ и нейните цели са „израз на възможността за разпалване на национална вражда, на етническа основа, а нарушение принципа на равенството на гражданите на РБ, поради което учредяването на такава организация е забранено.“ (с. 6). Съда се позовава при това на редица становища на Софийски апелативен съд, според които „В България не съществува македонско етническо малцинство … Ето защо и афиширането на такова малцинство чрез организация … предназначена да удовлетворява техни специфични потребности по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани … е насочено срещу единството на нацията“ (7).

Съда още намира, че обстоятелството, че в сдружението могат да членуват „само“ лицата „репресирани заради своето македонско самосъзнание и самоопределение“ (нещо което е фактически невярно твърдение от страна на съда – в сдружението могат да членуват всички граждани на България) го прави сдружение на етнически принцип и от тук правото на учредителите при предвидените в Устава цели би се реализирало „в нарушение на правата и на законните интереси на останалите български граждани, несподелящи целите на сдружението и средствата за тяхното постигане“, като съда намира за неприемливо това, че „предмет на защита са не правата и законните интереси на всички български граждани, репресирани по време на време на комунистическия режим изобщо, а защита само на тези от тях с ‚македонско самосъзнание и самоопределение‘“ (с. 6, 7, без да обясни по какъв начин това е проблем, на кой закон противоречи и как въобще накърнява правата на останалите граждани да създават свои организации за да защитават своите интереси. За съда очевидно не е проблем, че никоя от регистрирани партии в страната по никакъв начин не защитава интересите на българските граждани с македонско самосъзнание, но намира за неприемливо същите граждани да създават организации да защитават своите интереси. Македонците имат право да защитават само интересите на другите, но в никакъв случай своите. На практика съдебната практика и теория в България забранява защитата на интересите на българските граждани с македонско самосъзнание.

Съда отказва да обсъжда цитираната в Устава на сдружението Рамкова конвенция за националните малцинства, тъй като „легална дефиниция на понятието ‚национално малцинство‘ в българското право не е дадена, същото се отнася и за самата ратифицирана от българската държава рамкова конвенция“ (7)

Решението на съда е обжалвано пред Апелативния съд, който на 08.06.2021 г. потвърждава отказите.

Решение № 339 от 08.06.2021 г.на Апелативен съд София с председател :Людмила Цолова

В своето решение Апелативния съд „намира постановеното решение за валидно и допустимо. Подадената срещу него жалба е неоснователна. Настоящият състав споделя изцяло изложените от Благоевградски окръжен съд мотиви“. Съда прилага един често практикуван срещу македонските организации подход, като отказва да зачита заявените цели на сдружението, а се стреми да открие „действителната воля на учредителите, която не следва да противоречи на закона,“ без да се смущава, че става дума за новосъздадена организация, която не е имала възможност да развие каквато и да е дейност, а нито има други начини да се съди за други „действителни“ мотиви освен свободно заявените от учредителите. Апелативния съд намира, че споменаванията на македонско, малцинство, история, интереси „създават внушението за наличие на лишен от права или с накърнени такива малцинствен македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част от българските граждани и репресиран от държавата. Такъв обективно не съществува като обособена и утвърдена група от хора, притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаваща ги от останалата част от населението на страната. При тези обстоятелства учредяването на сдружение с посочените в учредителния му акт цели и средства, по същество преследва изкуствено създаване, налагане и афиширане на идеята за наличие сред определена част от българското население на етническо самосъзнание, различно от националното, без такова да е формирано по исторически път, чиито права, въпреки прокламираното в чл.6 от Конституцията на Република България равенство на всички български граждани, се нуждаят от специална защита. Това характеризира преследваните с учредяването на сдружението цели като такива, насочени към разделение на нацията и създаващи предпоставки за етническо противопоставяне, застрашаващо и териториалната цялост на страната , което е в противовес със забраната, наложена с чл.44 ал.2 и с принципа, залегнал в чл.2 ал.2 от Конституцията на Република България“ (с. 4, 5). С което твърдение, съда на практика провъзгласява самото македонско самоопределение и самосъзнание и всяка дейност мотивирана от тях за враждебни на държавата.

Съда превратно тълкува дейността за защита правата на съществуващия и в миналото официално признаван в България македонски етнос, като „дейност с идейна насоченост по формиране, налагане и утвърждаване на определена група от хора като обособен етнос със свои интереси, място и роля в българското общество, разграничаващо се от останалата част от него“, в което вижда дейност, присъща на политическа партия.

Съда безпардонно отказва да се съобрази с решението на ЕСПЧ като заявява: „Решението на ЕСПЧ, от което заявителят черпи аргументи за основателност на искането си и което представя със заявлението си пред длъжностното лице по регистрацията, не е ангажирано като годно доказателство, удостоверяващо релевантни за случая факти. … Дори да се приеме за годно доказателствено средство, то не е обуславящо за изхода по заявление за регистрация №20201116160243/ 17.11.2020г., тъй като касае обстоятелства във връзка с постановен през 2013г. отказ за вписване на сдружение с подобно наименование и устав.“ Съда при това отказва да се съобрази, че Устава и целите на сдружението през 2013 и сега са идентични и че присъдата на ЕСПЧ на практика е постановени срещу почти същите аргументи използвани и тогава и сега от българския съд.

Сдружение за защита на основни индивидуални граждански права

След като съгласно удостоверение 20190830112508/30.08.2019г. беше вписано в АВ Благоевград, с решение 903267/20.07.2020 на съдия Анета Илинска, Благоевградски окръжен съд Сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, бе прекратено с вече познати мотиви: че македонски етнос не съществува, че е налице опит за промяна на унитарния характер на държавата, че се следва директен отказ, че целта и средствата за постигането й са в противоречие с разпоредбите на чл. 44 КРБ.

Апелативен съд София с председател Цветко Лазаров с определение 181/20.01.2021г. е потвърдил разпореждането на БОС от 26.08.2020 г. и връща делото на БОС относно възстановяване на срока за обжалване на решението от 20.07.2020г. Съда намира че решението на Съда не е било своевременно обявено на ответника. С протоколно определение на Благоевградски окръжен съд на съдия А. Илинска от 16.12.2021г. молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение. С частна жалба от 23.12.2021г. това определение е обжалвано пред Апелативен съд София. Към настоящия момент делото е висящо.

ТОРМОЗ СРЕЩУ МАКЕДОНСКИ АКТИВИСТИ

Славчо Павлов от село Долно Спанчово, Санданска община, който и по-рано имаше сериозни проблеми с властите защото на собствения си дом е поставил македонско етническо знаме, което не се явява знаме на друга държава или политическа партия (виж нашия годишен доклад за 2016 г. https://www.omoilindenpirin.org/news/2017/may31_b.php ), отново има проблеми с властите. Знамето е свалено и той е направил рисунка на същото на своята стена, с което не е нарушил нито един закон, и доскоро не бе имал проблеми с властите. В самото начало на преброяването (на 3 и 9 септември е бил на два пъти посетен от представители на властта, вторият път от тричленна комисия в състав общински инспектор Георги Гетов и полицаите Веселин Кръстев Христов и Стоян Гонгув. Поискали са от него да заличи знамето или да го премести на място на което не се вижда. Мотива им е бил, че това е знаме на ОМО „Илинден“-ПИРИН (което не отговаря на истината), единствената партия, защитаваща правата на македонското малцинство в България, с отнета регистрация в България независимо от присъдата на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 2005 г. в нейна полза. Връчен му е протокол със следния текст „На фасадата над РАК „Пирин“ и на кметството на селото е поставено знамето на ОМО „Илинден“-ПИРИН, което е противконституционно. Предупреждава се омде (нечетливо) Павлов да го премахне в срок от 7 (седем ) дни, в противен случай ще му бъде потърсена наказателна отговорност от компетентните органи“, и да се яви в гр. Сандански в Общинския инспекторат стая № 311. Славчо е отказал да се яви.

В местността Папазчаир, ловджиите от Г. Делчев имат ловджийски вила, където отсядат когато са на лов. Д. Гъргавелов, който е брат на лидера на организацията Антични македонци Иван Гъргавелов, поставя знамето със слънцето от Кутлеш (знаме смятано то македонците за свое, но което не се явява знаме на която и да е държава), на покрива на вилата. Адвокатката Лидия Герова, която е изявена националистка член на ВМРО и ловджийка, отишла на вилата и видяла знамето и поискала Гъргавелов да го свали. След неговият отказ същата отишла при зам. кмета на град Гоце Делчев Валери Сарандев, който е и председател на ловно-рибарското дружество "Сокол". Оплакала се от Гъргавелов и поискала съдействие от Сарандев знамето да бъде махнато. Същият от своя страна се обадил на директора на ДГС гр. Гоце Делчев да изпрати работници да свалят знамето. В крайна сметка знамето било отстранено. Знамето не е нито на някоя държава, а нито на някоя партия и поставянето му не е било незаконно. Проблема е направен, защото знамето е използвано от македонците и срещу всеки опит на македонците да изтъкват публично свои символи.

ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СЕПТЕМВРИ – ОКТОМВРИ 2021

Условия в които се проведе преброяването.

1. Преброяването се проведе без отделна графа „македонец“ при официална политика на отричане на малцинството и третиране на самоопределението македонец като, родоотстъпничество и предателство към държавата и в атмосфера на масирана антимакедонска пропаганда, насаждаща силна омраза към македонците, силно изострени отношения и масова кампания против Р Македония и македонската нация.

2. Проведе се в условия на отдавна насаден страх – чрез стотиците изпратени по затворите и хилядите интернирани, гонени от работа или мъчени по друг начин по време на комунизма, поддържан от политиката на държавата през последните десетилетия, чрез безнаказано слово на омраза против македонците, насилие над отделни активисти, забрани на събори, откази да се регистрират организации и викане на хиляди членове на македонски партии и организации и тяхно и разпитване в полицейските участъци.

3. Държавата не е направила нищо за да намали този страх в хората, нито е организирала разяснителни кампании, чрез които да обясни на хората, че е тяхно право да се пишат както желаят и че да се пишат македонец е позволено и не е престъпление.

4. Извършващите преброяването не са били инструктирани (или поне малцина са) да разяснят на хората, че имат пълна свобода да се самоопределят както желаят, напротив в много случаи те са нарушавали това право, спорили са със хората или са ги манипулирали (виж по-долу).

5. Не е било допуснато македонските организации да направят разяснителна кампания чрез медиите, окуражаваща македонците да се самоопределят както желаят и без страх. В началото на преброяването Кирил Тилев от ръководството на ОМО „Илинден“ се опитва да пусне платено съобщение по местното санданско радио „Гея“, в което се призовават всички македонци, да се самоопределят без страх. Служителят попитал от чие име е обръщението и след като му казали, че е от ОМО „Илинден“, се обадил на началника си и след това отказал да приеме и излъчи обръщението.[27]

Как бе проведено преброяването

Като изключим онлайн преброяването, преброяването по домовете се е извършило с фундаментални нарушения на свободата на самоопределение и точността на събираната информация.

Най-честия начин е бил - преброяване по телефона, при което от хората са се искали само личните данни – ЕГН и номер на лична карта, като всичко останало се е попълвало след това от страна на преброителите. При това хората не са питани нито за народност, нито за майчин език, нито за религия.

Втория най-разпространен метод е вземане на личните данни на входа на жилището, а картоните са попълвани след това от преброителите без преброените да бъдат консултирани.[28]

Поради това, че споменатите два метода представляват мнозинството от преброяванията в Благоевградски окръг би трябвало да се заключи, че не само въпросите за религия, народност и майчин език, но и всички останали данни от преброяването ще бъдат фиктивни и вероятно преписани то предишното преброяване или базирани на (не)знанията на самите преброители.

Трети вариант е – преброяване на вратата, като отговорите са записвани на чернови, а не на самите картони, които след това се попълвани от насаме от преброителите.

Забелязва се, че някои хора нито са били посетени, нито контактувани във връзка с преброяването и остава неясно дали са преброени, и ако да – как. В селата Лъки и Тешово, община Хаджидимово, според информацията, с която разполагаме, преброители въобще не са минавали, взели са изборните списъци и са попълвали по тях.[29]

В по-редките случаи, когато преброяването е извършено действително, чрез питане на хората и попълване на картоните на място са забелязани различни нарушения.

Картоните са попълвани без да се попита за народност и майчин език, която автоматично е попълвана като българска, или пък въпросите са прекъсвани точно преди въпроса за народността с заявлението, че преброяването е приключило.

Доколкото преброяваните са реагирал и поставяли въпроса за народността, често са се сблъсквали със съпротива от страна на преброителите, които по един или друг начин са отказвали да ги пишат македонци. Забелязани са следните обструкции.

- Преброителите заявяват, че графа „македонци“ няма и за това не могат да ги запишат македонци, а ще трябва да ги запишат като друга народност (вместо направо да ги запишат като „македонци“ в графата „други“).

- Преброителите заявяват, че няма графа „македонец“ и че ще ги пишат „други“, но вместо да напишат под „други“ – „македонец“, те просто отбелязват с хикс или друг знак графата „други“ и претендират, че с това въпроса е решен.

- Преброителите спорят с преброяваните, че македонци няма.[30] В някои случаи са искали личната карта на преброявания и са му казвали: „виж тук не пише, че си македонец, а и ти живееш в България, как да те пиша македонец?“[31]

- Преброителите направо заявяват на преброявания „не си прави проблеми македонци няма в България“.

Дори и да се е попълвал въпроса за народността според желанието на преброявания, се е прескачал въпроса за езика, или ако преброявания е поставял въпроса за езика отново се получават обструкции от типа, че такъв език няма, или че езика, който говорят не е македонски, а български.[32]

Липсва контрол на данните

Преброителните листове не се подписват и няма никаква гаранция и защита срещу това същите да бъдат подменени по-късно.

Засега няма начин хората да проверят как са записани при преброяването.

Заключение

Поради всичко посочено до тук и вземайки предвид държавната позиция по въпроса за (не)съществуването на македонското малцинство, смятаме, че данните на преброяването, генерално, и специално по въпросите за броя на македонците и говорещите македонски език ще бъдат намалени драстично, като положението ще бъда особено зле в групите на по-възрастните и по-малко грамотните граждани.

Смятаме данните на преброяването за неверни, необективни и неупотребими.

Към момента на завършване на доклада (20.04.2022) резултатите от преброяването все още не бяха публикувани.

ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ

Диалогът между представителите на македонското малцинство и властите е редовна препоръка в мониторинг докладите за България.[33] „Властите не са започнали диалог с лица, самоопределящи се като македонци, които продължават да искат признаване като национално малцинство и закрила съгласно Рамковата конвенция”.[34] И тази година властите не предприеха нито една инициатива, за да изпълнят препоръките в докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, комисаря по правата на човека, Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността и Съветодавния комитет по прилагане на Рамковата конвенция за националните малцинства за започване на диалог с малцинството. Обратно, на множеството писмени молби от македонски организации за срещи и разговори с български институции, като президент, премиер, парламент, министър на образованието, Комисията за малцинствените въпроси и др., дори не отговориха.

Отговор бе получен само от Комисията срещу дискриминацията и то за пръв път след 8 години искания. На 25 ноември бе осъществена среща с председателя Джумайлиева, срещата се оказа от куртоазен характер и без конкретни резултати освен, че бе демонстрирано голямото нежелание на Комисията да се заеме с главния проблем – системната дискриминация срещу хората с македонско самосъзнание в България. Единствения ефект от срещата бе, че веднага след това Комисията, чрез своя член Сабрие Сапунджиева се опита да прекрати започнатото дело от няколко македонски организации и вече прието като допустимо от Комисията, променяйки си мнението относно неговата „допустимост“ и в нарушение на Закона за защита от дискриминация, постави искане вносителите отново да обосноват допустимостта на жалбата, без да посочи какво точно не е както трябва. В отговор бе поискан отвод на Сапунджиева. До момента на затваряне на доклада (20 април 2022) нищо друго не е предприето от Комисията относно тази жалба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

И нарушаването правото на сдружаване, и словото на омраза и дискриминация, на които са подложени македонците в България, се базират на отричането на малцинството и третирането на самата идея като неприятелска за България.

При съществуващото положение не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса и особено на европейските институции. Проблемът е много стар и сериозен и се нуждае от спешни мерки.[35] Отричането и дискриминацията на македонското малцинство се явява последната тоталитарна политика в Европейския съюз.

За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:

1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос, както и позицията на правителството и декларацията на парламента от 9 ноември 2019 г. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано, и че неговите права ще бъдат защитени.

2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде поставено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права.

3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата и защитата на техните права да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.

4. Да се вземат мерки, за да не може конституционната забрана за регистрация на организации на етническа основа да се тълкува и използва срещу правото на малцинствата да създават организации.

5. България да изпълни решенията на ЕСПЧ и македонските организации да бъдат регистрирани. Да се вдигне блокадата пред регистрация на македонски организации.[36]

6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми, и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.[37] Диалогът трябва да започне незабавно, без да се чака признаването на малцинството, защото „признаването от държавата на малцинството не е задължително условие, за да бъдеш квалифициран за защита на Рамковата конвенция“, и да се фокусира на прилагането на Рамковата конвенция спрямо македонците по конкретни членове на Конвенцията.[38]

7. В бъдещите преброявания да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв.[39]

8. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.

9. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство, както и в държавните университети. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (нещо, което не е ново и в миналото е било правено в България, а след това изоставено).

Правозащитен комитет „Толерантност“ с подкрепата на: ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, ОМО „Илинден“, Сдружение за защита на основни граждански права, Гражданска инициатива за признаване на македонското национално малцинство в България и защита правата на гражданите на България с македонско самосъзнание, Македонски клуб за етническа толерантност в РБългария, „Народна воля“ и „Македонски глас“



[1]PACE: Post-monitoring dialogue with Bulgaria, Explanatory memorandum by Mr Frank Schwabe and Mr Zsolt Németh, co-rapporteurs, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160: “There is no Macedonian language or history in schools.”

[2]Няма нито една политически или обществено значима личност в страната, която явно да декларира македонско самосъзнание, което показва или че такива не могат да се издигнат до такъв статут, или че са принудени да прикриват своето самоопределение поради страх от негативни последици.

[3]Тук би трябвало да поставим Български хелзинкски комитет и хората около редакцията на „Маргиналия“.

[4]PACE: Post-monitoring dialogue, 160

[5]https://www.svobodnaevropa.bg/a/31266495.html - https://www.svobodnaevropa.bg/a/31310559.html, https://www.svobodnaevropa.bg/a/31312202.html, https://www.svobodnaevropa.bg/a/31266495.html (ползвано на 16.09.2021).

[6]ВМРО дава БХК на ДАНС и прокуратурата за сепаратизъм, 09 ноември, 2021, https://www.standartnews.com/izbori-2-v-1/vmro-dava-bkhk-na-dans-i-prokuraturata-za-separatizm-476112.html

[7]https://fakti.bg/bulgaria/566986-nfsb-se-vazprotivi-sreshtu-doklada-na-darjavnia-departament-na-sasht, (ползвано на 16.09.2021)

[8]Александър Попов, Каракачанов скочи на САЩ: Македонско малцинство в България няма!, 30.10. 2021, Dnes.bg, https://www.dnes.bg/politika/2021/10/30/karakachanov-skochi-na-sasht-makedonsko-malcinstvo-v-bylgariia-niama.508712

[9]ВМРО дава БХК на ДАНС и прокуратурата за сепаратизъм, 09 ноември, 2021, https://www.standartnews.com/izbori-2-v-1/vmro-dava-bkhk-na-dans-i-prokuraturata-za-separatizm-476112.html

[10]Емил Радев срещу опита измислено малцинство да се вплита в дебата за законност у нас, news.bg, 30.11.2021, https://news.bg/politics/emil-radev-sreshtu-opita-izmisleno-maltsinstvo-da-se-vplita-v-debata-za-zakonnost-u-nas.html

[11]Ангел Джамбазки, В Европа се прави опит за поставяне на въпроса за „македонско малцинство” в страната ни 01.12.2021, https://www.djambazki.org/blog/view/335/v-evropa-se-pravi-opit-za-postaviane-na-vyprosa-za-makedonsko-malcinstvo-v-stranata-ni

[12]Румен Радев настоя институциите да защитят българите в РС Македония, 22.02.2021 12:01:59, https://news.bg/politics/rumen-radev-nastoya-institutsiite-da-zashtityat-balgarite-v-rs-makedoniya.html (ползвано на 16.09.2021)

[13]https://rm.coe.int/5th-sr-bulgaria-en/1680a4495f.

[14]Цветомир Цветанов, Мартин Минков: Македонизмът е синоним на антибългаризъм, 22.06.2021, https://bnr.bg/vidin/post/101487288/martin-minchev-makedonizmat-e-sinonim-na-antibalgarizam

[15]https://voinaimir.info/2021/03/requiem-macedonism/ (ползвано на 23.03.2022)

[16]https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/94669-vrabchev-edinstveniyat-smisal-ot-istoriyata-v-politikata-e-da-si-vzemem-pouki-a-nie-ne-sme-si-vzeli-pouki

[17]https://novini247.com/novini/fakti-publikuva-mneniya-s-shirok-spektar-ot-gledni-tochki-za_3742749.html (ползвано на 23.03.2022)

[18]http://www.focus-news.net/opinion/2021/09/15/55704/angel-dzhambazki-prebroyavaneto-v-severna-makedoniya-shte-se-izpolzva-kato-antibalgarski-instrument.html

[19]1406th meeting, 7-9 June 2021 (DH), H46-9 United Macedonian Organisation Ilinden and Others group v. Bulgaria (Application No. 59491/00), https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=0900001680a2b517

[20]Жалба на Димитър Парасков до Окръжен съд Благоевград, от 09.04.2021 г., срещу решение № 20210402092913/05.04.2021г. на АВ,

[21]Отказ № № 20211116143951/17.11.2021 г., с. 3

[22]Решение № 77 от 01.12.2021, с. 1, 2.

[23]Решение № 77 от 01.12.2021, с. 4.

[24]Тук съда сериозно се отклонява от цитираната норма на КРБ която гласи „Забраняват се организации чиято дейност…“ и се изброяват конкретни нарушения т.е. те се забраняват при извършена съответна дейност а не по допускане че е възможна точно такава дейност да бъде извършена. По делото не са установени дейности и извършители нито на такава нито на друга дейност но организацията се забранява превантивно с мотив за защита от "дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията" което посочено като мотив в съдебно решение е с висока тежест с каквато висока тежест се накърнява нашето достойнство и доброто ни име като се има предвид че не съществува случай на осъден нито дори на уличен македонец за подобна дейност. Така посочени с пръст в обществото ние сме публично дискриминирани и репресирани непредизвикано въпреки че в преамбюла на конституцията е издигнат „върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност“

[25]Тук отново се погазва закона защото в АПК, чл. 59 се изискват „юридически и правни основания за издаване на акта“ което е условие за осъществяване на конституционното право (КРБ, чл. 120) на засегнатите за търсене на съдебен контрол за законност на актове и действия на административния орган. Нито в закона нито в КРБ са посочени видове нередовности за които тези норми са неприложими. Погазва се и позиция на призната международна юрисдикция (ЕСПЧ) изразена в решение на съд.

[26]Решение № 59/2021 на Благоевградски окръжен съд, Надя Узунова, с. 2,3.

[27]Описание на Кирил Серафимов Тилев, гр. Сандански, 19 септември 2021 г., с. 1.

[28]Стойчо Николов Кочев, в гр. Сандански, посетен в дома си в началото на октомври от млада преброителка, която взела данните на вратата и е казала – после ще ги оправя. Кочев настоял, че не иска да го пишат българин, а иска македонец, но няма как да се провери какво е направила преброителката.

[29]Информацията е получена от В.П.

[30]Калинчо Георгиев Тодоров, в. село Дрангово, посетен в дома си 6 октомври. Поискал няколко пъти да бъде записан македонец, но преброителката му отговаряла, че „не може, няма как да те пиша - няма такава графа“, изброила основните и му казала „виж, македонец няма, няма къде да те пиша“. Казал й - в графата други, и тя само е зачертала графата други без да напише македонец в нея. Същия се оплаква, че в миналите преброявания нарочно са му отминавали къщата преброителите и не са го преброявали.

[31]Описание, с. 1,

[32]Специфичен вид на манипулация е бил приложен спрямо Калинчо Георгиев Тодоров, в. село Дрангово, Преброителката го попитала го освен български какъв друг език говори, подвеждащ въпрос, който както и да бъде отговорен води до записване на преброявания с майчин език български. Той е казал – не говоря български, а македонски, а преброителката е спорила с него, че този език, на който говори е български и че не може да го пише македонски, защото няма такъв език.

[33]Commissioner, & 49: „Имайки предвид принципът на свободно самоопределение записан в член 3 на Рамковата конвенция, Комисарят окуражава властите да влязат в конструктивен диалог лицата, които се самоопределят като етнически македонци”; Advisory, & 26: „Прилагайки тези принципи към лицата самоопределящи се като македонци и помаци Съветодавния комитет счита че отворен диалог с лицата самоопределящи се като принадлежащи към тези малцинства би бил нещо важно“ (also & 27).

[34]Advisory, & 13

[35]За същата препоръка виж: https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements, ползвано на 16 март 2020 г.

[36]Commissioner, & 49

[37]Commissioner, & 49

[38]Advisory, & 25 - 27.

[39]Cf. Advisory, & 31 - 36

Back to previous page Back to top
Main About Us News Activities Documents Photo Gallery Media Contact Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.