2022: 15 години от членството на Р България в ЕС, 32 години демокрация, 59 години от началото на политиката на отричане, асимилация и дискриминация на македонското малцинство в България
Съдържание:
* Увод: Положението на македонското малцинство и по-важни събития през 2022 г.
* Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
* Манипулации с резултатите от преброяването
* Език на омразата
* Нарушаване правото на сдружаване
* Нарушено право на мирни събирания
* Дискриминация срещу македонски организации и активисти в България
* Липса на правна защита
* Властите отказват диалог
* Заключение и препоръки
УВОД
Положението на македонското малцинство в България през 2022 г.
Положението на македонското малцинство в България през 2021 г. продължава да се влошава във връзка със заострянето на отношенията с Македония заради опитите на българските власти да наложат на Скопие да отрече съществуването на малцинството, както и медийната кампания, водена в тази връзка в България.
Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство, тенденциите в това отношение са негативни[1]. В училищата децата не учат нищо за македонската нация и малцинство; напротив – получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език, литература и история продължава да не се изучава[2]. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира единствено гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско и че всяко различно мнение е „антибългарско“. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но също и македонската нация като цяло) се третира като продукт на насилствен комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и те са обичаен обект на език на омразата, често широко тиражиран чрез медиите, без санкции от държавните институции и без да среща осъждане в обществото.
Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната – индивидуално[3] и колективно, като отказва регистриране на партии и организации, защитаващи правата на македонците.
В началото на 2022 г. има общо 11 висящи македонски дела в ЕСПЧ. Девет от делата са свързани с отказ да се регистрират македонски сдружения. Три от тях са на ОМО Илинден, четири – на Дружеството на репресираните македонци, едно на Македонския клуб за етническа толерантност в Република България и едно на Гражданска инициатива за признаване на македонско национално малцинство (Яне Петков). По всички тези дела за свобода на сдружаване първоначалният преглед за редовност на жалбите е минал. Има и две жалби за свобода на събрание, заради отказа на кмета на Община Петрич да разреши честване на Самуилова крепост. В течение на годината се прибавиха нови.
Българските власти последователно подчертават, че решенията на ЕСПЧ и на Комитета на министрите не предвиждат автоматично регистрация на македонските организации[4] и подробно посочват мерките, които са взели, за да отстранят пречките пред регистрацията на македонските организации, но същевременно не проявяват никаква загриженост от факта, че тези техни „мерки“ имат 0% ефективност и не са постигнали абсолютно нищо (нещо подчертано и в последното заседание на Комитета на министрите – виж по-долу). Също така те последователно избягват да предприемат необходимите мерки, които биха отстранили съществуващите пречки, нито по своя собствена инициатива, нито когато са сезирани и това е поискано от тях. Като например сезиране на Конституционния съд да даде тълкувателни решения на членовете от Конституцията, които се злоупотребяват от съдилищата като аргументация за нерегистрация на македонските организации, или същият да отмени/даде тълкувание на свое решение от 29 февруари 2000 г., в което споменава между другото, че „в Република България няма обособен македонски етнос“ и което е един от основните аргументи в отказите за регистрация, давани от съдилищата. Властите също така не предприемат нищо да оттеглят официалните позиции на парламента или министерствата, че в България няма македонско малцинство, напротив, същите активно се подкрепят. Също така властите показват изключителна бавност и нежелание да имплементират мерките, препоръчани им от Комитета на министрите, оставайки до голяма степен на ниво на формално изразяване на желание.
Държавата и през 2022 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство и дори всяко възможно искане в тази насока.
Македонците не са представени в държавните институции нито чрез изборни представители (поради липса на регистрирана партия), нито чрез организации. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор[5], третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно, в най-добрия случай, а в най-лошия – като опасност за националната сигурност и предателство. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност[6].
И тази година Комисията срещу дискриминацията, Омбудсмана, Министерството на правосъдието или някоя друга държавна институция не е взела никакво отношение относно положението и проблемите на македонците в България, независимо че броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 31 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила.
Въпреки големия брой препоръки от международни институции, българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с представители на македонското малцинство.
Р.България проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз.
По важни събития през годината
След заседание на Съвета за национална сигурност на 10 януари е постигнато пълно единодушие, че повдигането от македонска страна на въпроса за македонското малцинство в България ще попречи на вдигането на българското вето пред македонската евроинтеграция. Премиерът Кирил Петков, по повод въпрос за македонското малцинство в България, официално заяви по най-гледаната национална телевизия БТВ: „За такова малцинство не може да се говори, по тази тема има 100-процентово твърда позиция, че тя не може да се дискутира“.[7]
На 19 януари бившият германски държавен министър по европейските въпроси от 2013 до 2021 и депутат в германския парламент Михаел Рот заяви: „България трябва да изпълни решенията на Европейския съд за правата на човека и да признае македонско малцинство в България. В ЕС на нито една държава не е позволено да решава за езика и културата на друга”.[8]
На 21 януари Българският хелзинкски комитет внесе свои Observations в Комитета на министрите по групата дела “UMO Ilinden and others v. Bulgaria”, като констатира, че „в това отношение няма никакво положително развитие“ и призова: „Комитетът на министрите не бива да позволява тази подигравка с неговите препоръки и с решенията на ЕСПЧ да продължава. Трябва да започне производство за нарушение, за да гарантира тяхното изпълнение“.[9]
На 29 януари 2022 г. македонският президент Стево Пендаровски се срещна с представители на ОМО „Илинден“ – ПИРИН, Гражданско сдружение за основни човешки права, Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, Антични македонци и Македонски клуб за етническа толерантност в България. На срещата е разговаряно за положението на македонците в България и двустранните отношения между Македония и България. Въпреки позитивния дух на срещата, същата е посрещната изключително негативно от официалните власти и медиите в България, като вицепремиерът Корнелия Нинова отказа договорено посещение в Македония, министерството на външните работи излезе с остра нота, в която заплашва със създаване проблеми с македонската евроинтеграция, а президентът Радев оприличава срещата като подкрепа на сепаратизма. Сипят се заплахи, че евроинтеграцията на Македония ще бъде блокирана поради това. [10]
На 29 януари в парламента премиерът Петков ще заяви, че включването на българите в македонската конституция не е достатъчно условие за свалянето на ветото пред македонската евроинтеграция, а от друга страна, заявява че „теми за македонското малцинство са абсолютно недопустими, няма да дискутирам за това“.[11]
На 8 и 9 март Комитетът на министрите прие ново решение във връзка с македонските присъди на ЕСПЧ срещу България[12].
В него представителите:
1. припомнят, че тази група дела се отнася до необосновани откази на съдилищата, между 1999 г. и 2015 г., да регистрират сдружения, целящи да постигнат признаването на „македонското малцинство в България“, въз основа на съображения за национална сигурност, защита на обществения ред и правата на други;
2. изразяват дълбока загриженост, че въпреки приемането на временната резолюция CM/ResDH(2020)197 и решенията от юни 2021 г., най-новите искания за регистрация, започнати от сдруженията кандидати, отново бяха отхвърлени на основания, свързани с целите на асоциациите или на основания, свързани до объркано тълкуване на уставите на сдруженията, постоянно отхвърляни от Европейския съд;
3. изразяват дълбока загриженост от факта, че почти 16 години след първото окончателно решение в тази група, сдружения, целящи „постигане на признаване на македонското малцинство“, продължават да получават рутинни откази за регистрация и че това изглежда понастоящем се дължи главно на по-широк проблем на неодобрение на техните цели;
4. подчертават, че настоящите решения не пораждат задължение за признаване на група лица като малцинство, но ясно изискват националните власти да не отказват регистрация на основания, които многократно са били отхвърляни от Европейския съд, свързани с целите на сдруженията;
5. настоятелно призоват властите да предприемат всички необходими извънредни мерки, за да се съобразят изцяло с междинната резолюция CM/ResDH(2020)197 и решенията на Комитета от юни 2021 г.
На 21 февруари Македонските организации внасят колективна Жалба до омбудсмана на България заради дискриминацията, езика на омраза и нарушаването на правата, на което са подложени, като поставят серия искания до омбудсмана (виж глава Липса на правна защита).
На 1 февруари президентът Радев, с характерния си двоен стандарт, ще заяви, че „Македонските българи се борят за равноправие, което да е гарантирано в тяхната конституция. Те се борят за пълноценната си интеграция в обществения живот в страната. Това е коренно различно от сепаратистките нагласи и претенциите за малцинство, които изповядват хората, с които се среща президентът Пендаровски.“ Според него всяко искане за реципрочност в правата на двете малцинства „е контрапродуктивно.“[13]
В началото на април излезе докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в България през 2021 г. В него проблемите на етническите македонци са включени на две места. Глава „Свобода на сдружаване”: „Властите продължиха да отказват регистрация на етнически македонски активистки групи като Обединената македонска организация „Илинден”, Дружеството на репресираните македонци – жертви на комунистическия терор, Сдружение за защита на индивидуалните граждански права и Македонския клуб за етническа толерантност в България, въпреки че 14 предишни решения на ЕСПЧ са постановили, че отказите нарушават свободата на сдружаване на групите на основание, че „групата би преследвала политически цели, заплашващи единството и сигурността на нацията и би нарушила правата на останалата част от населението в страната, което не се идентифицира като македонско“. И в глава „Системно расистко и етническо насилие и дискриминация”, за преброяването през 2021: „По подобен начин Обединена македонска организация – „Илинден” цитира случаи в Благоевград, при които националните преброители казват на посещавани от тях лица, че „македонец“ не е налична опция за етническа идентификация.“[14]
На 17 април вицепрезидентът Йотова, при посещението си в Македония, на въпрос за македонското малцинство отговори: „ние нямаме малцинства в нашата страна, това така стои в закона“, като привежда отново една от опорните точки на българската държава за това, че България признава само индивидуални права, спекулирайки, че малцинствените права са колективни, каквито те не са.[15]
На 16 май, при посещение в Берлин, президентът Радев заяви, че „не трябва да допускаме легитимацията на македонизма в ЕС”.[16]
На 16 юни в Благоевград Гражданското сдружение за защита на основни човешки права наема помещение и започва работа по отваряне на Македонски културен клуб „Никола Вапцаров”. На 5 юли е направен опит помещението да им бъде отнето.
На 17 юни е подписан скандален Протокол № 2 между Македония и България. Той е нереципрочен, безпринципен, дискриминационен, защитава правата на българското малцинство в Македония, представлявано от Българската страна, но не и на македонското (непредставлявано в тези преговори) в България, взема отношение по въпросите за репресиите през комунизма в Македония, но не и тези в България, където Дружеството на репресираните македонци не може да се регистрира вече 13 години. Македонското малцинство е споменато само в смисъл, че Македония няма да се грижи за него, като самото понятие е внимателно избегнато.
На 27 август е вандализиран Клубът на „Антични Македонци“ в гр. Гоце Делчев. Властите отказват да предприемат мерки поради „незначителност на случая“.
Във връзка с мониторинга от Комитета на министрите, поради отказите да бъдат регистрирани македонски организации в България, българските власти през януари 2022 г. публикуваха „Принципни позиции“ за длъжностните лица по регистрацията и ръководство за сдруженията и ги преразгледаха през септември 2022 г. Същите обаче бяха оценени с право от Комитета на министрите през декември същата година като такива, които „не разглеждат в достатъчна степен необходимостта да се осигури оценка на целите на сдружението в съответствие с Конвенцията. ... Следва да се отбележи със загриженост, че нито тези документи, нито посланието на високо равнище, включено в писмото на министъра на правосъдието от октомври 2021 г., изглежда са позволили привеждане на практиката на Агенцията и съдилищата в съответствие с изискванията на Конвенцията. … Очевидно няма развитие, свързано с разширяването на задължението на Агенцията да дава указания за поправяне на заявленията и документите за регистрация, както е предвидено в пътната карта за 2021 г.“[17]
На 07.10.2022 година Общинският съвет на община Благоевград приема с 25 съветници – „за“, 4 въздържали се и 12 отсъстващи Декларация срещу отварянето на Македонския културен клуб в Благоевград, наричайки го „антибългарската провокация“ и твърдейки, че „създаването на подобен център в нашия град е груба провокация и демонстрация от страна на нелегитимни за нашето право организации!“ Характерно за ниското ниво на обществен дебат и липсата на правно съзнание на мнозинството съветници е изявлението им в декларацията: „Считаме, че всички действия за създаването на организация, в която група хора се самоопределят като „малцинство“ в рамките на националната ни държава са грубо погазване на Конституцията и законите в Република България“.[18]
Окончателна забрана на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ на 6 октомври с окончателно определение на Върховния касационен съд.[19] Същото бе оценено от Комитета на министрите през декември като „отрицателно…, като основано на основания, подобни на тези, отхвърлени от Европейския съд в настоящите решения… Комитетът би могъл да отбележи със загриженост, че горепосоченото сдружение вече е окончателно разпуснато на основания, мотивирани от отрицателна оценка на неговата цел, което е отхвърлено от Европейския съд в настоящите решения, а не поради реални незаконни дейности. Със сигурност би било безполезно Комитетът да настоява за процедура за регистрация, съобразена с Конвенцията, ако властите незабавно ще поискат прекратяване на такива сдружения без подходяща обосновка.“[20]
Между 25 – 30 октомври повторно е вандализиран клубът на „Антични македонци” в гр. Гоце Делчев – властите отново отказват да предприемат мерки.
На 30 октомври бе официално отворен МКК „Никола Вапцаров“, при засилено полицейско присъствие и с множество провокации и нарушения, особено в ограничено право на събиране (виж по-долу). Преди това на два пъти са изтривани части от името му, по-конкретно – в името „македонски“.
Решение на Комитета на министрите от 8 декември 2022 оценява последното развитие по случаите с откази да се регистрират организации на македонци в България и между другото заявява:
„Що се отнася до индивидуалните мерки, следва да се изрази съжаление, че в последното производство по регистрация на сдруженията, жалбоподатели Агенцията и съдилищата отново не са спазили… принципите, изложени в решенията на Съда и в Междинната резолюция на Комитета CM/ResDHResDH(2020)197 относно изискванията на член 11 от Конвенцията. Особено тревожен е фактът, че повече от 16 години след първото окончателно съдебно решение в тази група, на сдруженията, целящи „да постигнат признаване на македонското малцинство“, продължава да се отказва регистрация, което очевидно се дължи на по-широко неодобрение на техните цели. В този контекст Комитетът би могъл да поиска да подчертае, че макар настоящите решения да не пораждат задължение за признаване на дадена група лица за малцинство, те изискват от националните органи да не отказват регистрация на основания, многократно отхвърляни от Европейския съд, свързани с целите на сдруженията.“ Също: „практиката на Агенцията и съдилищата през последните години поражда сериозни съмнения относно капацитета на механизма за регистрация, въведен през 2018 г., да осигури разглеждане на исканията за регистрация на жалбоподателите в съответствие с Конвенцията. … Съществуващата понастоящем практика не е в съответствие с практиката на Европейския съд.“[21]
Комитетът на министрите посочва какъв напредък се очаква от задължените с регистрации български институции: „6. отбелязва освен това, че за да се позволи постигането на осезаем напредък в тези случаи, Агенцията и компетентните съдилища трябва: (i) да не отказват регистрация на сдружения, целящи да постигнат „признаването на македонското малцинство в България“ на основания, които противоречат на Решенията на Европейския съд по тези дела, (ii) да идентифицират изчерпателно всички недостатъци на документите за регистрация на сдруженията жалбоподатели и сходните на тях сдружения, за да могат да бъдат подавани коректни заявления за регистрация.[22]
ОТРИЧАНЕ НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО, НАЦИЯ И ИДЕНТИЧНОСТ
От март 1963 г. отричането на съществуването на македонското малцинство е официална държавна политика и доктрина. На 29.02.2000 г. Конституционният съд я прокламира в своето решение № 1, с което забрани ОМО „Илинден“-ПИРИН и оттогава това е едно от главните основания и аргументи да се нарушава правото на сдружаване на македонците, като тази година вече прерасна в официализирана съдебна практика и норма (виж по-долу). То бе превърнато в официално условие пред евроинтеграцията на Р Македония през 2019 и 2020 г. и една от причините за блокиране на преговорите й за членство в ЕС. На 21 май и на 16 юни 2021 г. временното правителство потвърди позицията, че едно от условията за евроинтеграция за Македония е отказването на Македония от македонското малцинство.[23]
Отричането не само на македонското малцинство, но и по принцип наличието в страната на малцинства е разглеждано като аргумент за нерегистриране на малцинствени организации, третирани като насочени срещу териториалната цялост на страната (виж глава „Нарушаване правото на сдружаване”).
Понятието „македонско малцинство“ в публикациите винаги се слага в кавички и редовно се придружава с „така наречено“, както в официални документи, така и в медии и по интернет форуми.
На 12 януари 2022 г. в македонската редакция на "Гласът на Америка" излезе интервю с заместник-помощника на държавния секретар на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар, в което същият заявява: „Посолството на САЩ в София работи с българското правителство по исканията за спазване правата на македонското малцинство в България“[24]. Изказването, което по-късно бе опровергано,[25] възбуди духовете в България и бе отразено като скандал.
Пръв реагира евродепутатът от ВМРО БНД Ангел Джамбазки, с изявление, че „Македонско малцинство в България не е имало, няма и няма да има.“ Същият ще потърси отговор от САЩ: „Очаквам наистина категоричен отговор. Липсата на такъв, както и всякакви опити за увъртания и заобикаляне, ще бъдат единодушно разчетени от цялата българска нация като враждебен акт на тази американска администрация срещу страната ни. Защото, ако някой не е разбрал, ще повторя – досегашната политика на новата американска администрация по македонския въпрос с основание се възприема от цялото българско общество като антинаучна, антиисторическа и определено антибългарска.“[26] Същият поиска оставка от правителството, ако наистина работи заедно с американското посолство в полза на македонското малцинство. В изказванията си на 14 януари той дори е по-краен: самото твърдение че има такова малцинство според него е „скандално и антибългарско. То е и обида“; „Историческият фалшификат „Македонско малцинство“ е лъжа. Долна и гнусна лъжа, измислена от Москва, Белград и Коминтерна, за да бъде атакувана България. Днес, 90 години след създаването на тази лъжа, тя отново е използвана, за да бъде нападана нашата страна. В нашата история ние често пъти сме били нападани от врагове – както близки, така и по-далечни.“[27]
На 16 януари се включва друг български евродепутат от ЕНП, Емил Радев, който ще окачестви „опитите да се говори за македонско малцинство в България за опасни“. Същият дори си позволява да прогнозира резултатите от преброяването през 2021 (чиито резултати още не са цялостно публикувани година и половина след провеждането му) и противно на резултатите от преброяванията през последните 80 години смята, че „поредното преброяване в страната ще покаже, че у нас няма македонско малцинство.“[28]
Вечерта на 16 януари премиерът Кирил Петков, в интервю за националната телевизия БТВ, ще заяви: „Никога не съм водил разговор с представители на американското посолство за "македонско малцинство" в България, по тази тема не може дори да се дискутира, нашето правителство няма да допусне обсъждане на тази тема"; „За такова малцинство не може да се говори, по тази тема има 100-процентово твърда позиция, че тя не може да се дискутира“.[29]
Премиерът Петков в изказване в парламента на 29.01.2022 г. във връзка с делегацията на ОМО „Илинден”-ПИРИН и 4 други организации на български граждани с македонско самосъзнание, приета същия ден от македонския президент Стево Пендаровски: „Темата за македонското малцинство е абсолютно недопустима. Това българско правителство не би отворило вратата за тази тема и аз нямам намерение да я дискутирам. Тук имаме едно твърдо „НЕ“.“[30]
В декларация на Министерството на външните работи от 29.01.2022 г. македонското малцинство (без дори да се спомене понятието) е определено като „теми, влизащи в конфликт с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.“[31]
На 17 април, при посещение в Охрид, вицепрезидентът Йотова, на въпрос за македонското малцинство в България, ще заяви: „ние нямаме малцинства в нашата страна, това така стои в закона“.[32]
На 4 октомври евродепутатът Ангел Джамбазки ще излезе с позиция, озаглавена: „Македонско малцинство в България не е имало, няма и никога няма да има![33]“
Същите виждания са широко възприети и в медиите. Така на 1 февруари Виктория Георгиева директно заявява: „целите на организацията, като защита на „македонско малцинство“, което противоречи на единството на нацията, защото такова малцинство не съществува“.[34] На 31 октомври регионалният всекидневник „Струма“ ще определи като „провокация“ искането на отварящите македонския културен клуб в Благоевград за „признаване на македонското малцинство в България“.[35] На 2 ноември Росен Тахов в националния всекидневник „Труд“ ще заяви: „македонската нация, каквато няма. Затова трябва да бъде измислена.“[36]
Изразяването на искането за признаване на македонско малцинство се третира като антиконституционно и се разбира като сепаратизъм: „Със съдебно решение в България „ОМО-Илинден - Пирин“ е обявена за противоконституционна, тъй като прокламира наличие на т. нар. „македонско малцинство“ и идеи за сепаратизъм.”[37]
МАНИПУЛАЦИИ С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕБРОЯВАНЕТО
Тясно свързано с отричането на македонското малцинство в България са редовните манипулации с броя на самоопределящите се като македонци в България, като е очевиден стремежът същият да се сведе до нула. Ключова роля в това играят преброяванията на населението, тъй като това е единствената възможност за гражданите официално да заявят своята етническа идентичност в държавната документация.
Още след преброяването миналата година македонските организации излязоха със становище, че поради масовите нарушения и манипулации те няма да признаят резултатите (виж доклада ни от миналата година). Заключението на този доклад бе: „Поради всичко посочено дотук и вземайки предвид държавната позиция по въпроса за (не)съществуването на македонското малцинство, смятаме, че данните на преброяването, генерално, и специално по въпросите за броя на македонците и говорещите македонски език ще бъдат намалени драстично, като положението ще бъда особено зле в групите на по-възрастните и по-малко грамотните граждани. Смятаме данните на преброяването за неверни, необективни и неупотребими.“ Не само македонските организации реагираха, но и ромски организации съобщиха за „многобройни сигнали за нарушения при провеждането на анкетирането…, включително за попълване на анкетни карти без реално провеждане на интервюта“, и „полученият в резултат на преброяването брой на ромите в страната … е занижен“.[38]
След отлагане от повече от една година Националния статистически институт излезе в началото на октомври 2022 г. с първи резултати – нито пълни, нито окончателни. Един от големите проблеми в тези резултати е това, че, както се оказа, 18% от хората така и не са били преброени – за тях НСИ е събирал данни по административен път. Това много силно засяга данните за етническата принадлежност. В България по административен път не могат да съберат данни за етническа принадлежност и майчин език, защото никъде в българските официални документи такава не се посочва, нито такава се изисква в процедурата за издаване на личен документ. Поради това те не са влезли в горните данни за етническа принадлежност.[39]
При публикуването на първите резултати бе съобщено, че „през ноември ще излязат данните за етно-културните характеристики – етническа принадлежност, майчин език, вероизповедание и религиозност, както и за миграция“.[40] В края на ноември НСИ съобщи на медиите данни за етническия състав, но само в най-широк план – българи, турци, роми, без да споменава по-малките етнически групи, оставени в графа „други“, а сред тях и македонците. По отношение на етническите групи се казва: „Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица“. „Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1.1%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език, са 10 633 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 49 602, или 0.8% от отговорилите лица.“[41]
Според анализа на Михаил Иванов, „при отговора на въпроса за етническа група, при общо 6 519 789 души население, имаме „непоказана“: 467 678 или за 7.2% от лицата ние не разполагаме с техния отговор. Към тях трябва да добавим още 63 767 (1.0%), които не желаят да отговорят и 15 746 (0.2%), които не могат да определят етническата си група или общо 547 191 (8.4%). Що се отнася до майчиния език и вероизповеданието, броят на непоказаните е един и същ и за двата показателя: 616 681 или 9.5%. Към тях трябва да прибавим за майчиния език 49 602 (0.8%) не пожелали да отговорят и 10 633 (0.2%) не могли да се определят, или общо 676 916 (10.5%)“.[42]
Съгласно друго съобщение на Националния статистически институт от 31 януари 2023 г., окончателните данни ще бъдат публикувани в края на март 2023 г. (след затварянето на нашия доклад).[43]
На 14 март все още в публикуваните резултати положението по отношение на официалните резултати за етническите групи изглеждаше по следния начин:
„Население по етническа принадлежност към 07.09.2021 година“ – „няма данни“.[44]
„Население по етническа принадлежност, статистически райони и области към 07.09.2021 година“ – „няма данни“.[45]
„Население по етническа принадлежност, статистически райони, области и общини към 07.09.2021 година“ – „няма данни“.[46]
„Население по майчин език, статистически райони и области към 07.09.2021 година“ – „няма данни“.[47]
При това положение има само полуофициални данни за броя на македонците в България. Както и се очакваше той е отново изкуствено намален и достигна най-ниската си точка – 1143.[48] НСИ обаче така и не е съобщил на представителите на медиите колко човека са посочили македонски майчин език.[49] Членовете на македонските организации сами надхвърлят тази цифра, без да броим членове на техните семейства, симпатизантите и мнозинството македонци, които не се ангажират поради страх или други причини с македонското движение.
За съжаление, истинският брой на българските граждани с македонско самосъзнание продължава да бъде мистерия. Единственото сигурно нещо е, че той е много по-голям от официалните цифри.
ЕЗИК НА ОМРАЗАТА
Отричането на македонското малцинство е основа на езика на омразата, на което малцинството е подложено. Без отричането всички останали обвинения не биха били възможни. Обвиненията към македонците, че са антибългарски елементи, предатели, родоотстъпници, чужди агенти, врагове на нацията, заплаха за нейното единство, за суверенитета и териториалната цялост на страната се базират именно върху това, че такова малцинство „няма“, и твърденията в обратната посока могат да се интерпретират само като враждебен акт и предателство спрямо държавата и нацията на хора, отричащи се от „своя“ народ.
Третирането на македонците като предатели, сепаратисти и врагове на държавата насажда системно омраза спрямо тях сред мнозинството граждани.
Един от похватите, използван за налагане на стереотипи срещу македонците, е терминологичното деградиране на македонската нация, малцинство, идентичност и самоопределение. За целта, вместо правилните понятия, се използват „македонизъм“, „македонисти“ и подобни, съдържащи внушението, че не става въпрос за етническа принадлежност, самоопределение и идентичност, а за изкуствена идеология и нейните привърженици. Но често и това не се намира за достатъчно, така че тези понятия допълнително се натоварват с отрицателни значения и се придружават с деградиращи прилагателни.
Македонците са третирани не като малцинство, а като една формирана от неприятелски на България сили организация ОМО „Илинден“,[50] която е „противоконституционна“ (защото „прокламира наличие на т.нар. ‚македонско малцинство‘“) „сепаратистка партия“, която се занимава с „македонизация“ на българите”, „проповядва антибългаризъм” и „идеи за сепаратизъм”, базира се на „македонизма“, който е „сръбскокоминтерновската лъжа”.[51]
Същата риторика изразява евродепутатът Джамбазки: „„македонската нация“ е фалшива новина, изобретена в Москва от Комунистическия интернационал през 1934 година,“ „враждебна коминтерновска пропаганда, организирана от Кремъл от 1934 година до ден днешен“, „болшевишки тези“ и „руски дезинформаторски тези, които фалшифицират българската история“.[52] Но също така и изказване, което е „скандално и антибългарско. То е и обида“; „Историческият фалшификат „Македонско малцинство“ е лъжа. Долна и гнусна лъжа, измислена от Москва, Белград и Коминтерна, за да бъде атакувана България. Днес, 90 години след създаването на тази лъжа, тя отново е използвана, за да бъде нападана нашата страна. В нашата история ние често пъти сме били нападани от врагове – както близки, така и по-далечни.“[53] Тезите на Джамбазки не се възприемат като аномални или крайни, и се тиражират чрез националните медии.
На 29 януари българският премиер ще заяви от трибуната на парламента: „кои са ОМО „Илинден“ – да, знаеме какви са. Да, сигурни сме, че те ще се опитат да спънат младото правителство в Република Северна Македония с каквото могат. Но ние няма да се поддадем на првокации.“[54]
И вицепремиерът Корнелия Нинова ще откаже да води правителствена делегация в Скопие, защото „президентът Пендаровски прие делегацията на сепаратистката ОМО "Илинден", която настоява за признаване на македонско малцинство у нас. Смятам тази среща за провокация към България и мисля, че наше посещение сега е унизително за националното достойнство на България", мотивира се Нинова.[55]
Срещата на македонския президент с организации на македонското малцинство в България се сравнява със среща с „Баската сепаратистка групировка ЕТА“[56] и от бившия разузнавач Велизар Енчев.
Срещу „македонизма“ се изказва, но и предприема конкретни мерки президентът Радев, който след посещението си в Германия на 16 май заяви: „Не трябва да допускаме легитимацията на македонизма в ЕС”, защото той е една от „идеологемите от бивша Югославия и Коминтерна” и „няма място в Евросъюза”, в противен случай „ще имат дългосрочни, неблагоприятни последици за ЕС”.[57]
Характерна е публикацията в националния ежедневник „24 часа”: „Как успя Пендаровски да намери цели 8 македонци в България, питат във фейсбук”[58], в която е дадена гласност само на постовете пълни с обиди към македонците в България, а останалите са премълчани. Македонските организации на срещата с президента (сред които има две регистрирани организации и една представена в Европейския парламент партия) са представени като еднакви на „Ал Кайда“. Това е пример как национален ежедневник дава трибуна на нормализирания в интернет език на омразата срещу македонците в България.
С особена активност в публикуване на текстове, съдържащи език на омразата е Тони Маскръчка в „24 часа“.[59]
На 9 септември Цветелина Лазарова, в текста си с характерното заглавие „Мицкоски повдигна измислената тема за македонското малцинство у нас и се изказа срещу българите“, заявява: „българи с македонско самосъзнание няма. Или ако има, то те се броят на пръсти и са инспирирани от просръбските македонски служби и националисти с цел провокация.”[60]
На 4 октомври евродепуататът Джамбазки отново определя хората с македонско самосъзнание в България като „ужасно досадни македонисти в България…, любители на високоградусов първак плюят на своята Родина. Отричат себе си и страната си за някой друг денар от Скопие… отцепродавци”, „майцеругатели, които за някой друг денар ще продадат всичко. И го правят. … Явно са изпаднали в абстиненция”, хора „завладени в такава степен от своите пороци, че са готови да върнат майчиното си мляко и да плюят на своята Родина”, които „петнят героичния Благоевград с присъствието си.” Техните действия са „провокация”, която „би следвало да предизвика правдив гняв у всяко сърце, което обича България.”[61]
На следващия ден същият публикува във фейсбук постове, в които заплашва: „Няма да позволим сепаратистки организации да действат на територията на България”. Македонското самоопределение и изразяването на тази идентичност са определени като „грозните антибългарски идеи”, а отварянето на клуба е „гавра”, която неговата партия ще спре. Определени са организациите на македонците в България като сепаратистки, създадени от югославските служби.[62]
На 7 октомври Общинският съвет в Благоевград, в своя декларация срещу отварянето на македонски културен клуб в града, повтаря неистината, тълкуваща македонското малцинство като създадено чрез „насилственото налагане на политиката на „културна автономия“ в Пиринския край“, а ще определи като „неоспорим исторически факт, че македонската нация е създадена изкуствено от Коминтерна през 1934 година, че единствената причина за съществуването й е да обслужи интересите на болшевишката партия и Съветския съюз и за целите на чужда държава“.[63]
В същата декларация се поддържа и друг насаждащ омраза стереотип – че всички действия на българските граждани с македонско самосъзнание за прокламиране на тяхната идентичност или борба в защита на техните права е всъщност изцяло организирана от чужди държави. Отварянето на клуба от група български граждани те тълкуват така: „Считаме, че с подобни провокативни действия грубо се нарушава Договорът за добросъседство между България и Северна Македония, погазват се всички постигнати до момента усилия за подобряване на отношенията ни с Република Северна Македония и се възпрепятства пътят й към евроинтеграция и членство в Европейския съюз!“[64] Същата линия държи и Съюзът на българските писатели, който „безапелационно подкрепя позицията на нашето Министерство на външните работи, че подобен акт с нищо не допринася за добросъседските отношения между двете братски държави”.[65] Среща се извънредно често в медиите.[66] В това отношение няма разлика между умерените български политици и радикалните като Ангел Джамбазки, който заявява по повод отварянето на клуба: „Тази група клетници е решила да си отвори клуб в Благоевград. Очевидна провокация от страна на Скопие, целяща за пореден път да мобилизира едната маршрутка хора, на които плаща в България, за да предават страната си.”[67] Идеята е масово застъпена и в медиите. Например Методий Иванов на 28 октомври: „Подкрепата за тази организация и нейните клонинги от страна на висши държавници от РСМ е драстично нарушение на Договора от 2017 г. и не трябва да бъде подминавано без реакция от нашата държава. Напротив, страната ни трябва да изпраща сигнали за всички подобни актове на враждебност към Европейската комисия, подкрепени с доказателства, и да изиска нейното съдействие за тяхното преустановяване от страна на РСМ.[68]
На 28 октомври, по повод отварянето на македонския клуб, партията защитаваща македонското малцинство в България ОМО „Илинден“-ПИРИН, е описана като „незаконната организация“, „македонистка, сепаратистка организация, действаща открито за интересите на Скопие“, а македонските организации в България като „подобни организации с анти-конституционни цели и устав“.[69]
В своя призив да се организира протест срещу отварянето на македонския културен клуб в Благоевград (което ще нарече „провокации от сръбските марионетки на Скопие!“), партия ВМРО БНД ще говори за, „създаването на средище на антибългаризма в страната ни”, „опити за прокарване на сепаратизъм на територията на България“ и ще призове: „Опитите сепаратистки организации да се вклиняват в обществения живот на страната, замаскирани зад осъществяването на културна дейност, следва да бъдат стопирани веднага, защото в противен случай допускаме пробив в националната сигурност на страната. Нека спрем наглия сърбо-комунистически македонизъм, който очевидно пълзи и се разраства с подкрепата на розовите либерални бели якички в Брюксел!“[70]
В текста на Росен Тахов, публикуван на 2 ноември в националния всекидневник „Труд“ по повод именно на отварянето на Македонския културен клуб в Благоевград, градът е определен като „столицата на безродниците Благоевград. С мрачна символика, защото носи името на национален предател… Там се събират безродниците, които работят срещу България“, кръстена на Димитър Благоев, чиято историческа роля е описана така: „Тогава от преизподнята се появява призракът на Димитър Благоев.[71] Да даде рамо на македонизма, на който е главен апостол. Антибългарската доктрина има и други апологети, но неговата дума най тежи. … През 1909 г. в Белград е проведена Първата балканска социалдемократическа конференция. На високия форум Благоев предлага създаване на Балканска федеративна република. В нея ще влезе и македонската нация, каквато няма. Затова трябва да бъде измислена.“ Тежка вина според автора имат и хората, прекръстили града на неговото име, решили: „Ще създадем средище на македонизма, решават националните предатели. Горна Джумая ще стане Благоевград. Както някога са ходили там на пазар за картофи, така сега ще се събират да пазаруват македонисти. И ето че в паметната 1950 година, с указ № 209 на Президиума на Народното събрание, Горна Джумая е обърната в Благоевград. Този уж символичен акт има феноменален ефект. Благоевград наистина стана столица на македонизма. Когато трябва да се работи срещу България, последователите на Димитър Благоев винаги се събират в Благоевград. Миналата седмица прерязаха лентата на македонски културен клуб. После поднесоха цветя пред паметника на своя първоучител.“[72]
Журналистката Магдалена Ташева ще посвети едно от своите емисии в предаването „Срещу течението“ по телевизия „България 24“ на отварянето на македонския клуб в Благоевград и ще го озаглави характерно като „Гаврата с България, която президентът благослови“. В него е употребен драстичен език на омраза. Отварянето на клуба е определено като „унижение за българите”, с участието на „2-3 вулгарни анти-българи”, в това число лидера на македонската опозиция Християн Мицкоски, наречен „политическа отрепка”, която не трябва да стъпва в България. Ташева задава въпроса „защо всеки един платен-неплатен антибългарин може да дойде в България и да се гаври с нашето национално достойнство”. Сравнява членовете, отворили клуба, с „главорезите на ислямска държава”, нарича ги „отявлени македонстващи антибългари“. Отварянето на клуба е тълкувано в контекста на несъществуващ сепаратизъм или териториални претенции спрямо България и предателство от българските власти, при което „беше разиграна срамна гавра с нашата история”.[73]
НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА СДРУЖАВАНЕ
И през 2022 г. българските съдилища продължиха да отказват регистрация на македонските организации със същите осъдени многократно в ЕСПЧ мотиви и методи, като:
1. Твърдение, че македонско малцинство в България няма.
2. На база на предишното твърдение, работата в защита на македонското самосъзнание и традиции се интерпретира като намерение да се налага чуждо етническо съзнание сред българско население.
3. Третиране на всяко споменаване на македонско малцинство, етнос или самосъзнание като антиконституционни, насочени срещу единството на нацията и териториалната цялост на страната.
4. На база на т. 2 работата в защита на македонското самосъзнание и традиции понякога се интерпретират като целящи да създадат разделение и противопоставяне на етническа основа.
5. Целите на организациите да работят в защита на македонското малцинство се интерпретират като опит да се създават привилегии на етническа основа.
6. Манипулация с неясните дефиниции на понятията „политически цели“, цели присъщи за организация в обществена полза и такива, присъщи за организация в частна полза. Както и да бъдат формулирани целите на македонските организации, според българските институции те винаги са подходящи за организация от категория различна от онази, в която се иска регистрация; дори когато дадена организация сменя категориите, в които се опитва да се регистрира, запазвайки своите цели, това не помага. Институциите вече дори не правят, както в миналото, препоръката да се прекрати процедурата по регистрация и да се започне нова, а искането просто се отхвърля. Въпреки препоръките на Комитета на министрите, държавата не е направила нищо в тази насока, нито да се дефинират разликите в тези „цели“, нито да се спрат спекулациите и злоупотребите с неяснотите от страна на институциите.
7. Спекулации с предполагаеми неправилности в документацията, като в опита да се намерят такива се отива до крайности и откровени спекулации. Противно на закона и на настояването на Комитета на министрите – не се дават инструкции да се поправят предполагаемите нередности, а същите се провъзгласяват като непоправими и направо се постановява отказ. Тази тенденция е особено силно изразена през тази година: институциите полагат специални грижи да измислят формални причини за отказите си, като всяка инстанция се стреми да добавя още такива и поставят същите на първо място, независимо, че етническата им мотивировка заема главно място като обем и тежест. Изобретяването на формални причини и изисквания, каквито не се прилагат спрямо останалите организации, имат ясна цел да послужат като прикритие и оправдание пред институциите в Страсбург за същинската етническа мотивировка на дискриминационните решения.
По този повод в своето последно решение от декември 2022 г. Комитетът на министрите коментира: „Освен това продължава негативната практика да се изтъкват нови основания за отказ, въпреки че документите са били многократно разглеждани от Агенцията и съдилищата. В предходен период Агенцията е разгледала три заявления, основани на идентични устави на „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор"; през март 2022 г. тя ги е разгледала отново и е установила нови основания за отказ за регистрация (същото е направил и Софийският апелативен съд), въпреки че уставите остават непроменени. По подобен начин някои разпоредби в устава на „ОМО Илинден“ са били критикувани от Софийския апелативен съд едва през май 2022 г., въпреки че са фигурирали в устава на тази организация поне от 2019 г.“
8. Продължава практиката, започнала миналата година, Агенцията по вписванията да третира всяко ново искане за регистрация на дадена организация през призмата на предишните откази и тъй като не са променени целите на организацията да се бори някак в защита или полза на хората с македонско самосъзнание, това се третира като неотстранена неправилност и на това основание да се постановява отказ. Така нарушаването на закона от страна на съдилища и институции се превръщат в закон сами по себе си, а целите за защита на македонското малцинство – в неправилност, която трябва да бъде отстранена.
9. Съдът невинаги базира решенията си върху устава и документите, а се стреми по друг начин да „разкрие действителната воля на учредителите“, която тълкува произволно и тенденциозно, с цел да откаже регистрация.
10. Съдът продължава със започналата през миналата година практика да осъжда македонските организации да платят на Агенцията по вписванията, ако са подали жалба срещу нейно решение.
Единственото константно в практиката на българските съдилища спрямо македонските организации са отказите същите да бъдат регистрирани.
Противно на решенията на ЕСПЧ и Комитета на министрите, българската съдебна система си създава своя идеологическа интерпретация на правото и е изградила система и рамка, която прави невъзможно да се регистрира организация, която си поставя сред своите цели каквато и да било защита на правата на българските граждани с македонско самосъзнание и интересите на македонското малцинство, или грижа за македонската идентичност и култура.
Гражданското сдружение за защита на основни индивидуални човешки права
Най-сериозното нарушаване на правото на сдружаване през 2022 г. бе заличаването на това дружество. Всички производства по отношение на Гражданското сдружение за защита на основните индивидуални човешки права до 6 октомври 2022 г. се отнасят до жалбите на жалбоподателя за възстановяване на изтекъл срок (чл. 64, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс) за оспорване на първоначалното решение за разпускане на тяхната организация. Всъщност Гражданското сдружение за защита на основните индивидуални права на човека се опита да оспори няколко съществени аспекта, свързани с определения от Благоевградския окръжен съд (БОС) срок за обжалване на първоначалното решение, както и самата правна квалификация на процедурата за прекратяване.
На първо място целта е била да докажат, че първоинстанционният съд (БОС) в нарушение на чл. 376, ал. 1-2 от Гражданския процесуален кодекс е разгледал и преценил въпроса за тяхното прекратяване и ликвидация в закрито заседание (при закрити врата), като никоя от страните не е поискала такова производство. По-притеснителното е, че изглежда, че БОС – като е дал предпочитание на разглеждане и произнасяне при закрити врата за сметка на публичността – е пренебрегнал основния принцип на справедливост на audietar et alteram partem, т.е. правото на справедлив процес и на отговор на доказателства срещу тях в по-висши съдилища, което е от изключителна важност в случаите на лишаване от право на свобода на сдружаване на членове на непризнати етнически малцинства. Както надлежно е подчертано в касационната им жалба: „Разпускането на сдружение на граждани, събрали се в защита на правата на човека, изисква справедлив публичен процес и изчерпателна обосновка на всяко съдебно решение. Правото на гражданите да се сдружават мирно е основно конституционно право и не е уместно да го ограничи по начина, по който е направено в разглеждания случай – чрез недопускане на обществеността и избягване на задължението за връчване на съдебния акт по надлежния начин“.
В друг аспект, изтъкнат от представителите на Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, излиза, че БОС съзнателно е разгледал техния казус като е приложил правилата, уреждащи търговските дела и търговските спорове (глава XXXII от Гражданския процесуален кодекс), въпреки че искането за прекратяване на сдружението им се основава единствено на мотиви, предвидени в чл. 13 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Поради това, тъй като очевидно не са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото по правилата, уреждащи финансови и търговски спорове, представителите на Сдружението поискаха от Върховния касационен съд (ВКС) да постанови „неприложимост на правилата, уреждащи търговските спорове. Търговските спорове води до неприложимост на нормата относно срока за обжалване[74] (чл. 376, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс)“. Всички тези нарушения от страна на БОС представляват „особени непредвидими обстоятелства, които не е могло да бъдат преодолени”, както изисква чл. 64 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Оттук нататък поискаха от ВКС да се произнесе за възстановяване на срока за обжалване на първоначалното решение за разпускане на сдружението им. За съжаление ВКС, с решение от 6 октомври 2022 г., отхвърли касационната жалба, като по този начин отвори пътя за разпускане и ликвидация на Сдружението.
Следователно, с окончателното решение на ВКС от 6 октомври 2022 г., Сдружението следва да бъде заличено от Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Председателят на сдружението г-н Атанас Мазнев е назначен за ликвидатор и има законово задължение да приключи ликвидацията й до април 2023 г. Председателят заяви, че не е знаел за решението, докато не са се появили журналистически текстове, цитиращи решението в българските мас-медии.
Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор
На 4 февруари Софийският апелативен съд потвърди отказите на по-низшите институции да регистрират организацията.[75] Мотивите – целите и средствата не са като на организация в частна полза, а такива, „присъщи на класическа политическа партия“, при това като такива се интерпретират: провеждане на мирни събирания, дебати, събори и конференции. Съдът се съгласява, че организацията планира „дейност насочена срещу единството на българската нация“ и допълва: „Така формулираните цели и средства за тяхното осъществяване определят сдружението като защитаващо накърнени права и интереси на етническо малцинство на територията на Р България, каквото обективно не съществува като обособена и утвърдена група от хора, притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаваща ги от останалата част от населението на страната. При тези обстоятелства, чрез афиширането на такова малцинство чрез организация – сдружение с нестопанска цел, предназначена да удовлетворява техни специфични потребности, по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана.“
Поради това съдът намира за правилно да се наруши в случая правото на сдружаване поради „необходимост за защита на правата и свободите на останалите граждани, неучастващи в сдружението“.
Дружеството подава нова молба за регистрация в Агенцията на вписванията, но на 8 март получава нов отказ.[76] Важен мотив за отказа се оказва това, че обстоятелствата, заявени за вписване – ръководители и устав, са идентични с тези, на които вече е било отказано и които са съдебно потвърдени.[77] Непроменянето на целите, свързани с македонското малцинство, се третира като неизпълнение на разпоредбата на чл. 94, ал.1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в която е предвидено, при подаване на ново заявление след постановен отказ, длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване, ако заявителят е отстранил посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване, а „в конкретния случай от страна на заявителя не са отстранени пречките, посочените в мотивираните откази за вписване, потвърдени с цитираните по-горе съдебни решения, свързани и изразени с незаконосъобразност на посочените в устава цели и средства за тяхното постигане“. Като такива са посочени, че целите не са присъщи за сдружение в частна полза, а за политическа партия, целите са в подкрепя на македонското малцинство, сдружаване на етнически принцип. Така исканията за защитата на македонското малцинство и неговата идентичност са превърнати пречка за регистрация, а отказването от тях – в условие за регистрация.
Отказът е обжалван пред Окръжен съд – Благоевград, който на 12 април го потвърждава.[78] Основният аргумент е, че целите на дружеството: „поставянето, съответно разрешаването и работата на сдружението за това разрешаване на проблемите на македонско етническо малцинство, е в явно противоречие с действащия в държавата обективен правов ред, съответно с установения и произтичащ от него обществен такъв в Република България.“ След като изброява целите подробно – а те всички се отнасят до грижа за правата, интересите и идентичността на хората от македонското малцинство в България с мирни и законни средства, съдът заключава, че „така формулираните цели и средства за тяхното постигане определеният сдружението като защитаващо накърнени права и интереси на етническо малцинство в Република България, каквото обективно не съществува като обособена или друга утвърдена група от хора, притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаващи ги от останалата част от населението в страната. С оглед на което чрез афиширане на такова малцинство чрез организация – сдружение с нестопанска цел, предназначена да удовлетворява техни специфични потребности, по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията“. „Наред с това съдът счита, че в Устава сдружението е формулирало и политически цели, свързани с установяването на дейност, присъща на политическа партия, което по смисъла на чл.12, ал.2 от Конституцията на Република България е недопустимо.“ Също така съдът претендира, че има формални слабости в искането за вписване, но не коментира законовата възможност Агенцията за вписванията да поиска тяхното коригиране или отстраняване.
Съда наказва жалбоподателите да заплатят на Агенцията по вписванията 80 лева.
На 21 юни Софийският апелативен съд потвърждава отказа.[79] Оплакванията на жалбоподателите е, че заявлението на Благоевградския окръжен съд, според което целите на сдружението били насочени срещу единството на нацията, представлява пряка дискриминация на етническа основа срещу членовете на сдружението и че не е обосновал изводът си по какъв начин македонската идентичност на членовете на сдружението и правото им на сдружаване застрашавали обществения ред в държавата.
Съдът се впуска в дълги спекулации, за да защити твърдението за разминаване на поисканите за вписване обстоятелства с тези в устава, като добавя и нови. Съдът коментира и решението от 28.05.2020 г. на ЕСПЧ в полза на дружеството, „единствено за пълнота“, като „счита, че изискването на съда за спазване императива на материалния закон, установим от ЗЮЛНЦ и ЗТРРЮЛНЦ от всички граждани на Р България не е непропорционална намеса в правата на жалбоподателя“.
Освен това съдът твърди, че българското законодателство „е създало необходимата правна рамка за реабилитиране на всички лица включително и тези, които считат себе си за принадлежи към друг етнос, различен от българския, ако са били засегнати от комунистическия режим. В случая изложените от заявителя цели на сдружението и средствата за постигането им не касаят защита на правата и законните интереси на репресирани лица така, както се заявява, а са насочени към официонализиране и популяризиране на етнос, който заявителите твърдят, че съществува в рамките на суверенната държава. За постигане на тези цели се предвиждат провеждане на чествания на исторически дати и събития, без същите да се сочат конкретно, за да се прецени относимостта им към определен етнос или към историята на българската нация, включително и чрез организирането на регионални събори на етнически принцип. Последното категорично не съответства на установените от Конституцията на Р България и специалния закон – ЗЮЛНЦ, принципи за единство на нацията и предпоставят провокирането на национална и етническа вражда, което е достатъчно за решаващия състав да приеме, че отказът на съда да впише конкретното сдружение е пропорционална намеса в правото му по чл. 11 ЕКЗПЧОС.“
Така съдът реално си присвоява правото да преценява основателност на исторически тълкувания и самоопределението и идентичноста на гражданите и също така да забранява и наказва несъгласието на гражданите с конкретна държавна политика.
На 19 септември сдружението внася нова молба за регистрация и получава отказ още на следващия ден – 20 септември. Използват се формални основания, но не е дадена възможност тези претендирани формални слабости да бъдат отстранени. Агенцията се позовава на това, че вече има откази по предишни опити за регистрация на същото сдружение, със същото ръководство и цели, което вижда като самостоятелно основание на отказ. Освен това се подчертава, че „целите на сдружението могат да бъдат определени и като противоречащи на конституционно установени принципи в Р България от действащата Конституция. Сред основните цели на сдружението съгласно Устава е посочена: „Защита правата и законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България. … В случая изложените от заявителя цели на сдружението и средствата за постигането им не касаят защита на правата и законните интереси на репресирани лица така, както се заявява, а са насочени към официонализиране и популяризиране на етнос, който заявителите твърдят, че съществува в рамките на суверенната държава. …Посоченият порок е също основание за постановяване на отказ.“[80] Предполагаемото искане за официализиране на малцинство се третира като правен „порок“.
Обединена македонска организация „Илинден“
Организацията, която три десетилетия не може да се регистрира и за това много пъти е осъдила държавата в ЕСПЧ и е фокус на засиления мониторинг над Р България по „македонските дела“, и тази година не успя да получи регистрация. След последния отказ на Агенцията по вписванията от 17.11.2021 г. и потвърждаването на същия от Окръжен съд – Благоевград, на 1 декември 2021 г., делото отива във Софийски апелативен съд, където остава блокирано със месеци. На 21 април организацията изпраща молба за бавност до министъра на правосъдието.
На 13 май Софийски апелативен съд най-после се произнася като потвърждава отказа.[81] Съдът приема, че трябва да извърши „преценка за наличието на заявените за вписването на заявените обстоятелства, без да е ограничен от основанията за поставения отказ.“ Въпреки че са приложени „всички необходими документи“, според съда „същите не установяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона“ и поради това отказа е правилен. По-конкретно, въпреки че е представен протокол подписан от всички учредители с дата 06.11.2021 и място – град Сандански, все пак „не е посочен час и място на провеждане на събранието, което е необходимо за да може да бъде преценено наличието на едновременно изразена воля от страна на необходимия брой учредители, като изискване за валидно учредяване на сдружението, … следва извод, че така съставеният… протокол не доказва валидно учредяване на сдружението, което е достатъчно основание да се откаже регистрацията на сдружението. Съдът също претендира, че Уставът не съдържа правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и уреждането на имуществените отношения при прекратяването, което само по себе си е достатъчна причина за отказ. За да заяви това, съдът се позовава на очевидна правописна грешка в устава, в текста за начина на встъпване в членство. От друга страна текстът от Устава, че „имуществените отношения между изключения член и сдружението след прекратяване на членството се уреждат по реда на ЗЗД и ГПК“, съдът определя без аргументация като „бланкетно и неясно“. В случая съдът очевидно си търси и създава изкуствено причини за да потвърди отказа, като избегне обсъждането на целите на сдружението, тъй като за последното държавата е остро критикувана от Комитета на министрите. Това позволява на съда също така да заобиколи основния и неспорим аргумент на организацията, че решението на Агенцията по вписванията, мотивирано от целите и самоопределението на членовете се явява дискриминация на етническа основа. Съдът отказва да се произнесе по въпроса за етническата дискриминация, която е очевидна в отказа за регистрация, придържайки се до фиктивни слабости в документите за регистрация и подменяйки тезата на жалбоподателите с твърдението, че отказът поради техническите слабости не се явява дискриминация.
Организацията внася ново искане за регистрация на 30 юни и на 1 юли, Агенцията по вписванията отказва регистрацията.[82] Единственият мотив е, че според Агенцията, позоваваща се на решения на съда от 2021 г., дейността на организацията спада под конституционната забрана за дейност насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, разпалване на етническа вражда и нарушаване правата и свободите на гражданите.
Целите на организацията, насочени към защита правата на македонците и защита на македонското културно наследство и запазване на македонската идентичност са изтълкувани като такива, които „определят сдружението като обединяващо етническо малцинство …, по същество преследва изкуствено създаване, налагане и афиширане на идеята за наличие сред определен част от българското население на етническо самосъзнание, различно от националното“. „Афиширането на такова малцинство“ няма за цел да удовлетвори техни специфични потребности, а изкуствено да култивира сред „част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, създаващи предпоставки за етническо противопоставяне, застрашаващо териториалната цялост на страната“. За пореден път отричането на малцинството, заедно със спекулиране и превратно смесване на принципа за „единство на нацията“, понятията „етническо“ и „национално“, се използват, за да направят връзка между твърдение, че има малцинство и опасност за териториалната цялост.
Решението е обжалвано пред Благоевградски окръжен съд, който на 15 юли потвърждава отказа.[83] Съдът при това решава да не се ограничава с мотивите на дадения отказ и „без да се ограничава от формално вписаните в него (в Устава б.с.) цели и средства за постигането им, доколкото по този начин би била разкрита действителната воля на учредителите, която следва да не противоречи на закона“. Съдът намира, че целите на сдружението „създават внушението за наличие на лишен от права македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част от българските граждани и репресиран от държавата, което очевадно[84] не е вярно и не отговаря на действителността. Учредяването на сдружение с подобни цели и средства несъмнено е насочено към разделяне на нацията и създава предпоставки за етническо противопоставяне.“
Решението е обжалвано в Апелативния съд като базирано на пряка дискриминация на етническа основа срещу членовете на сдружението, при което съдът не е обосновал в Решението си по какъв начин македонската идентичност на членовете на Сдружението и правото им на сдружаване застрашават обществения ред, каквато опасност въобще не съществувала, както и на процедурни нарушения.
САС на 11 октомври потвърждава решението на окръжния съд, като споделя вижданията, изразени в отказите за регистрация на по-нисшите инстанции.
Съдът отново решава да направи по-широка преценка на целите на сдружението, без да се ограничава с Устава му. „В конкретния случай, в чл. 5 от Устава е посочено, че сдружението има за цел „защита на македонското национално нематериално културно наследство, което е подложено на етноцит от страна на българските културни институции“, както и македонците да имат право на отговор при пропагандна манипулация към македонската история и култура. В средствата за постигане на целите е посочено, че ще се провеждат симпозиуми за обсъждане на причините за провежданата политика на насилствена асимилация, дискриминация и ксенофобия спрямо македонците в Република България, както и че ще поставят искания за националните права на македонците пред български държавни институции и пред надлежните международни организации, ще се провеждат мирни шествия за честване на исторически дати от македонската национална история. В чл. 7 от Устава е посочено, че член на организацията може да бъде всяко физическо лице – македонец или македонка. Така формулираните цели и средства за постигането им създават внушението за наличие на лишен от права или с накърнени такива малцинствен македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част от българските граждани и репресиран от държавата, поради което учредяването на сдружение с такива цели е насочено към разделяне на нацията и създаващо предпоставки за етническо противпоставяне, поради което противоречи на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България. С оглед гореизложеното налице са предпоставките за позоваване на изключенията, предвидени в ал.2 на чл. 11 от Конвенция за защита на правата на човека…“[85]
„Обединена македонска организация Илинден-Благоевград“
На 3 юни Агенцията по вписванията отказва да впише едно ново сдружение „Обединена македонска организация Илинден-Благоевград“. Отказът е обжалван като „основан на дискриминация на етническа принадлежност на учредителите и свързаните с това цели на сдружението – защита на правата на македонците в България”. Поискано е да се нареди на Агенцията да впише сдружението или, ако има формални пропуски, да даде възможност за отстраняването им.
Окръжният съд в Благоевград потвърждава отказа. „Съда намира, че… посочените цели, не са в съответствие със закона. В устава на сдружението по точки са посочени седем цели, които са свързани със защита правата на македонско малцинство. Един от въпросите, които поставят визираните цели, е официално признаване на съществуването на македонско малцинство в България и признат ли е от Република България македонски национален идентитет, за да се приеме, че тези цели не застрашават националната и обществена сигурност. Съдът намира, че правото на сдружаване е неотменимо човешко право, но не и когато застрашава обществения ред в държавата. … На следващо място, в точка 1, 4, 5, 6 и 7 от устава, за целите се вменяват задължения на държавата – Република България, което е недопустимо, още повече по същността си това не може да се определи като цел на сдружението.“[86]
На 12 октомври това решение е потвърдено „като правилно и законосъобразно“ от Софийски апелативен съд, на база на формални несъответствия в документацията и „поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд.“[87] Съдът е избегнал да се произнесе по въпросите за македонското малцинство като антиконституционно поддържани от по-низшите инстанции.
НАРУШЕНО ПРАВО НА МИРНИ СЪБИРАНИЯ
ОМО „Илинден“ подават уведомление до Община Петрич за своето традиционното тържество в местността Самуилова крепост, но на 13 юли кметът на града отказва под предлог, че точно в този ден и през целия ден са планувани серия мероприятия от общината, което прави невъзможно провеждането на тяхното мероприятие, което ще създаде проблеми с безопасността и с движението, а също така и че плануваното от тях палене на свещи създава опасност от пожар.[88] Кметът им предлага да си изберат друго място и ден, което поради характера на мероприятието е невъзможно.
Организацията обжалва на 19 юли пред Административен съд – Благоевград.[89] В жалбата се посочва, че плануваното от тях мероприятие е малко по размер, не предвижда музикални изпълнения, а се свежда до полагане на цветя. Мястото е голямо и няма да попречат на други мероприятия. Няма да палят свещи. Поискано е съда да провери какви мероприятия планува община Петрич в този ден.
Административен съд – Благоевград, на 1 август[90] потвърждава отказа. Според съда документално е доказано, че същия ден Общински детски комплекс – Петрич, ще проведе на 2 август в Самуилова крепост от 10.00 до 12.00 часа Лятна занималня „При нас е весело“. Съдът не установява други занимания, които биха запълнили целия ден, но въпреки това решава, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като кметът е имал право да предложи промяна на мястото и времето.
Съдът не се е съобразил, че става дума за традиционно честване, което се провежда с години и и времето и мястото на провеждане са от особено значение.
Организацията обжалва пред висшия административен съд, но без положителни последствия.
Претенциите на общината, че точно този ден (вторник) целият е запълнен с мероприятия на общината е или очевидна неистина, или такива са били нарочно насрочени, за да попречат на традиционното мероприятие на македонците. Че общината целенасочено се е опитала да провали македонското честване става очевидно на 2 август: представители на ОМО „Илинден“ отиват на мястото поне да поднесат цветя и се оказва, че там няма никой друг и мястото въобще не е било заето. Подобен случай имаше през 2021 г., когато Петричка община отказа под фалшив претекст, че на същото място щели да се провеждат тържества цяла седмица, което отново се оказа невярно.
Откриване на Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград
На 30 октомври в Благоевград, в нажежена от медиите и националистите атмосфера, се открива МКК „Никола Вапцаров“. Въпреки засиленото присъствие на полицията е позволено в тясната улица пред клуба, където трябва да се проведе откриването, ултранационалистическата ВМРО БНД да направи своя изложба с провокативно съдържание, да пуснат по тонколони със заглушаваща сила български националистически песни, нещо което направи невъзможно откриването на клуба отвън. Налага се това да се направи вътре в помещението, което е твърде тясно да събере множеството гости и така повечето са лишени от възможност да присъстват и участват в самия акт. Въпреки множеството протести на организаторите полицията така и не взема ефективни мерки за отстраняване на смутителите. На края им казват да се преместят и те влизат в предварително осигурено частно помещение на същото място, откъдето продължават със заглушаващата музика, като полицията, въпреки нарушаването на обществения ред, отказва да интервенира. По време на предварително заявеното шествие, полицията позволява на едно лице да спре и задържи продължително време цялата колона и да крещи обидни и провокативни неща към организаторите и гостите. Също така властите не осигуряват възможност шествието да посети паметника на Гоце Делчев и да поднесе цветя, въпреки че това е предварително поискано от общината и същата е дала мълчаливо съгласие. Вместо това са оставени 20-тина членове на ултранационалистическата ВМРО БНД да окупират противозаконно паметника и властите не вземат мерки за прекратяване на незаконните им действия. Полицията не позволява шествието да посети паметника с оправданието да се предотврати сблъсък, както и че там е провеждало друго „детско събитие“.[91] Извън това полицията полага големи усилия да се избегнат физически сблъсъци, като за целта в Благоевград пристига дори и вътрешният министър, и са включени към 100 полицаи, в това число моторизирани. Причината за засиленото внимание е присъствието на лидера на македонската опозиция Християн Мицкоски, представителя на президента на Македония Миле Бошняковски, както и лидери на политически партии от Македония. В резултат на неадекватните действия на властите откриването на клуба е в сериозна степен ограничено и правото на мирни събирания – нарушено.
ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРОТИВ МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И АКТИВИСТИ В БЪЛГАРИЯ
На 15 май 2022 г. известният български националист от Скопие Виктор Канзуров и неговата съпруга Станисава Канзурова, в своите профили във фейсбук публикуват снимки за това как са стъпкали лентите и изхвърлили в коша за боклук, „където им е мястото“, венците на македонските организации, поставени по време на всемакедонския събор на паметника на Яне Сандански в град Мелник. На снимките личи как се изхвърлят венците и също така как демонстративно е настъпена лентата с името на Дружеството на репресираните македонци в България, чиито членове са лежали години в българските затвори заради своята македонска идентичност. В коментарите под публикацията множество български националисти аплодират действията му и заливат с език на омразата, заплахи и обиди македонците в България.[92] Две от засегнатите организации – ОМО „Илинден“ и Дружеството на репресираните, внасят сигнали в прокуратурата в гр. Сандански и Комисията за защита от дискриминацията с искане за извършване на проверка и предприемане съответни мерки. Прокуратурата разпитва вносителите на жалбата. До момента на завършване на доклада – 11 месеца, няма данни нещо повече да е направено по случая.
Забрана за веене на македонски етнически знамена
На 13.06.2022 г. на Свети Дух – празника на село Черниче (община Симитли), провеждащ се в двора на училището, присъстват и македонски активисти от селото и общината. Един от тях е Борислав Динев, жител на с. Железница от същата община и член на ОМО „Илинден“-ПИРИН, който е наметнал през врата си знамето на партията с шестнадесетлъчна звезда (знамето не е държавно). Когато опитва да се включи на хорото със знамето е направен неуспешен физически опит то да му бъде отнето от „Васил, шеф на полицията в Симитли“,[93] работещ в системата на МВР, който е бил цивилен на празника. Благодарение на намеса на други симпатизанти на ОМО „Илинден“-ПИРИН това е предотвратено. След няколко минути пристигнала полиция извела Борис от събора зад сградата на училището и поискала от него да напусне празника, но той не предал знамето. На другата сутрин е бил посетен в дома си, в с. Железница от двама полицаи, единият от тях униформен, вземат му показания, които той подписва. Според Борислав, целта им е била да замажат инцидента, при който са действали неправомерно срещу него, като са нарушили правата му. Борислав отказва да подаде жалба, заявявайки пред авторите на доклада, че много пъти е имал подобни проблеми и не вижда смисъл да започва дела. За много македонци подобни дискриминационни действия са станали нещо нормално, в което те дори не виждат сериозен проблем, а нито виждат някаква надежда да защитят правата си чрез българските институции, които редовно ги дискриминират.
Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“
На 5 юли 2022 г. членовете на Гражданското сдружение за защита на основни човешки права са информирани от собственичките на наетото от тях помещение за Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ – Стефанка Николова Янакиева и нейната дъщеря, че двама цивилни, които не са се представили, са ги заплашили и са поискали те да изгонят организацията от помещението. След това им се заканили, че пак ще дойдат. Уплашените собственички помолили Дружеството за прекратяване на договора по взаимно съгласие, като дори им връчили предварително подготвено споразумение, като заявили: „По-добре помещението да стои празно, отколкото да сме на страх“. От организацията са отказали и на 7 юли са внесли случая в Районна прокуратура – Благоевград. На 29 август прокуратурата отказва да започне производство по тяхната жалба. За това колко повърхностно е била свършена работата се вижда от твърденията, че клубът щял да се използва за дейност на „партията ОМО Илинден“, която всъщност е организация и няма нищо общо с клуба или с организацията, която го поддържа, както и че според тях собственичката е мислела, че помещението е наето то ВМРО БНД (регистрирана партия, която доскоро беше в правителството). Дружеството е обжалвало постановлението, но в съществуващата обстановка в страната едва ли могат да се надяват на успех.[94]
По подобен начин в недалечно минало, с анонимни телефонни обаждания, бяха отправяни периодично заплахи към живота и здравето на редактора на „Народна воля“ Георги Христов и съпругата му. Извършителите, въпреки неколкократните жалби в полицията, така и не бяха разкрити, но след всяка жалба заплахите временно спираха.
Нападение срещу Клуба на „Антични Македонци” в град Гоце Делчев
На 27 август вечерта непознати извършители са запалили и стопили пластмасовата реклама на клуба на организацията „Антични македонци“ в гр. Гоце Делчев, и са скъсали един плакат. На мястото на изгорялото залепили карта на „велика България“, включваща територии от всички съседни на България държави. Председателят на организацията Иван Гаргавелов открил направеното и е внесъл жалба в полицията.
На 7 октомври Териториалното отделение на прокуратурата в гр. Гоце Делчев, в лицето на прокурор Иван Чилев, отказва да образува производство поради това, че извършителят не е открит и поради ниската цена на причинената щета.[95]
Като последица от това бездействие се случва второ нападение срещу Клуба, което според установеното от прокуратурата се е случило в периода 25.10. – 30.10.2022 г., като отново „е било унищожено пано с размер 2х2 метра, изобразяващо лика на Александър Македонски, което е собственост на сдружение „Антични Македонци“. Въпреки това прокуратурата в Гоце Делчев отказва да образува наказателно производство, тъй като извършителят не е установен и тъй като щетата е в размер на 200 лева, поради което престъплението е „само формално, предвид сравнително ниската стойност на причинените имуществени вреди… и липсата на други вредни последици, деянието разкрива малозначителност и е с явно незначителна обществена опасност. Следователно не е престъпно по смисъла на чл. 9. Ал. 2 от НК“.[96] Прокуратурата напълно игнорира елемента на етнически мотивирана омраза в случая, както и че става дума за рецидив.
Повтаря се случаят отпреди 15 години, когато полицията не само отказа да разследва нападение срещу клуба на ОМО „Илинден“-ПИРИН в същия град, но и когато от партията откриха извършителя полицията отказа да предприеме каквито и да било мерки срещу него. Организацията „Антични Македонци” бе регистрирана през 2019 и незабавно бяха започнати действия за нейната забрана, като членовете бяха разпитвани три пъти в полицията, но все още не е забранено.
ЛИПСА НА ЗАЩИТА И НЕКООПЕРАТИВНОСТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ
Омбудсман
На 21 февруари седем македонски организации внасят Жалба до омбудсмана: „Антични македонци”, ОМО „Илинден“-ПИРИН, ОМО „Илинден“, Сдружение за защита на основни човешки права, Сдружение на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, Македонски клуб за етническа толерантност и Правозащитен комитет толерантност, с искания:
- Да извърши проверка по посочените нарушения на права и свободи.
- Да констатира нарушаването на права и свободи и да отправи препоръки пред държавните органи и техните администрации за възстановяване на нарушените права.
- Да посредничи между административните органи и засегнатите за преодоляване на допуснатите нарушения.
- Да установи ефективно наблюдение върху прилагането на Европейската конвенция за защита правата на човека и по-конкретно спрямо малцинствата в Р България.
- Да предприеме подходящи правни действия в сферата на нейната компетентност за защита на нарушените човешки права на жалбоподателите.
- Да предизвика дело в КС за тълкуване на чл. 44, ал. 2 от Конституцията, на който съдилищата често се позовават, за да откажат регистрация на сдружения на македонци.
- Да предложи мерки и предприеме стъпки мнението, че в България не съществува македонско малцинство да не може да се използва като аргумент за отказване на регистрации на македонски организации в съгласие с препоръките на Комитета на министрите и Комисаря по правата на човека.
- Да предложи мерки и предприеме стъпки принципа на единство на нацията да не се използва срещу малцинствата и твърдението, че такива съществуват да не се третира като антиконституционно и заплаха за единството на нацията и държавата.
- Да се включи в процеса за намиране начин да се сложи край на отказите от регистрация на македонски организации.
Всички искания са в рамките на пълномощията на омбудсмана.
Към жалбата са приложени 68 документа – присъди на български съдилища, решения на съда в Страсбург и на Комитета на министрите, доклади на организации и институции по правата на човека.
На 8 април Омбудсмана отговаря по жалба № 1142/2022, като по същество отказва да предприеме исканите стъпки. В отговора си заявява, че следи изпълнението на решенията на ЕСПЧ в България и хармонизирането на българското законодателство с международното по принцип (не конкретно по случаите с македонците) и цитира серия решения на Комитета на министрите във връзка с македонските организации, но без да посочи какво е предприел във връзка с тях или планува да предприеме.[97]
На 15 април Жалбоподателите отговарят на омбудсмана с искане да бъдат информирани какво конкретно е направил или прави омбудсманът във връзка с решенията на Страсбург, както и по поставените въпроси в жалбата, които не касаят Страсбург и още веднъж настояват да вземе отношение по исканията в тяхната жалба.
Омбудсмана така и не отговаря на това писмо и не прави нищо по жабата.
На 5 май Сдружение на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор внася отделно молба до омбудсмана на основание етническа дискриминация проявена при отказите сдружението да бъде регистрирано и с искане до омбудсмана:
- да се предприемат необходимите действия законът да бъде приложен по отношение на тяхното сдружение така, както към всяко друго заявено за регистрация сдружение в Р България и да се прекрати порочната практика, водеща до нарушаването на правата на македонците в Р България;
- да упражни правомощията си да направи съответното искане до Конституционния съд има ли нарушение на Конституцията на Република България от българския съд, който в противоречие с решението на ЕСПЧ приема, че целите на сдружението нарушават Конституцията на Р България.
На 12 август омбудсмана отговаря на репресираните, като отново заявява, че следи случая с делата в Страсбург, включва ги в докладите си и „реагирам при необходимост, но не мога да предприема действия, надхвърлящи нормативните ми пълномощия“.[98]
На 3 септември, след като вече 4 месеца и половина не получават отговор, седемте организации отново пишат до омбудсмана, да подсетят за своите искания, както и да изразят своето неудовлетворение, че въпреки твърденията на омбудсмана, че е запознат и следи процесите по македонските дела в Страсбург и въпреки че е бил запознат с фактите и исканията в тяхната жалба, не е включил абсолютно нищо по този въпрос в своя годишен доклад за 2021 г., завършен през март 2022 г., както и че не е взел никакво участие в засиленото наблюдение по тези дела, водено в Комитета на министрите до този момент и от пълното бездействие по проблемите на македонците в България.
Отговорите на Омбудсмана до македонските организации и от миналата, и тази година, са копи-пейст, като единствената грижа в тях е да се отклони предприемането на каквито и да е конкретни действия по исканията на македонците.
Комисия за защита от дискриминация
При своята дейност от основаването си досега Комисията нито веднъж не е включила в свои доклади или препоръки до правителството проблемите, с които се сблъскват македонците в България на индивидуално ниво, нито системната институционална дискриминация, на която са подложени, независимо че междувременно България бе осъдена 14 пъти от македонските организации в ЕСПЧ и проблемите на македонците са отразени в докладите на всички мониторингови международни институции за правата на човека и на също така много организации, занимаващи се с тази проблематика. Комисията не се е произнесла положително по нито една жалба на македонците и показва последователен стремеж същите да ги елиминира без да трябва да се произнася по тях. Един от основните методи е настояването жалбите да бъдат префасонирани като такива, подавани от частни лица срещу частни лица, вместо от организации към институции или държавата генерално. Друг похват е след първоначалните искания към жалбоподателя, които съгласно нашия опит имат само за цел да се намери причина за отказ, следва пълно мълчание и кореспонденцията спира (виж докладите ни за 2016 и 2017 г.).
Това се случи и с колективната жалба от голям брой македонски организации, която след доста уговорки бе приета за допустима (преписка № 357/2021, виж доклада ни от миналата година), но по която след това през декември 2021 г. Комисията рязко промени позицията си и се опита да я промени и прекрати, чрез лице, което няма правомощия да прави това – а имено докладчикът по случая г-жа Сапунджиева. В отговор жалбоподателите с писмо № 44-01-132/16.12.2021 г. поискаха отвод от г-жа Сапунджиева. Въпреки че докладчикът е сменен, никаква друга преписка по въпроса не е направена – нито известие от страна новия докладчик, нито покана до жалбоподателите за допълнителна информация или изслушване.
Един от жалбоподателите – ОМО „Илинден“, на 26 май внася своя отделна жалба, във връзка с инцидента с Виктор Канзуров, при който е „налице неблагоприятно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация чл. 4 (1) на граждани на РБ по защитени принципи „етническа принадлежност“ и „убеждения“.[99] Поради липсата на регистрация на организацията жалбата е внесена като частна. Комисията отговаря на 30 май с искания за множество промени и уточнения, които да бъдат доставени в седем дневен срок или преписката ще бъде прекратена.[100] Тилев доставя необходимите уточнения. На 14 юни председателят на КЗД разпорежда да се образува производство по преписка 128 от 2022 г. по 4 глава от Закона за защита от дискриминация по оплакванията за „етническа принадлежност“ и „убеждения“.[101]
Тъй като Комисията така и не отговори на искането по общата жалба, на 1 септември жалбоподателите изпращат писмо до Председателя на Комисията г-жа Джумайлиева, в което й обръщат внимание, че „в нарушение на чл. 9, ал. 1 АПК, в продължение на пет месеца (07.2021г.-12.2021г.) преписката е безпричинно забавена, а след осем месеца (12. 2021 г. - 08. 2022г.) преписката е неправомерно замразена, като при такава вероятност не сме уведомени по реда на чл. 57, ал. 8 АПК за каквото и да е удължаване на срока“. Заявяват, че отказа на Комисията да се произнесе е по същество отговор и отказ да се защитят подложените на дискриминация македонци.
На 6 октомври Комисията прекратява производството с решение № 487, като оставя техните жалби без разглеждане, с аргумента, че не са изпълнили указанията в уведомлението, получено от сменения докладчик Сапунджиева (включително неправомерното искане на същата отново да се доказва допустимостта на вече приетото за допустимо дело), както и за повторно изясняване и уточняване на вече веднъж уточнените и изяснени обстоятелства, по които същата Комисия се е произнесла, че Жалбата е допустима. Комисията известява жалбоподателите на 13 октомври. Същите подават жалба във Административен съд – Благоевград, за нарушени права и неспазени законови процедури от страна на Комисията, като решението й се квалифицира като „отказ за защита от дискриминация“. С определение № 2189, от 21.12.2022 г. Административен съд Благоевград, в лицето на съдия Димитър Узунов намира жалбата за процесуално недопустима, като безкритично преповтаря аргументите на Комисията, в това число и голям брой фактически и законово неверни твърдения. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд.
Министерство на правосъдието
Като последица от серията откази да се даде регистрация през 2021 г. и във връзка с препоръките на Комитета на министрите към българските власти да изработят и детайлни и ясни инструкции и да помогнат на съответните организации да постигнат регистрация, ОМО „Илинден“ внася на 26 януари 2022 г. искане до Министерството на правосъдието за проверка и предприемане действия относно последния отказ на агенцията, който към момента на жалбата се намира в процес на обжалване. Единственото действие, което министерството предприема е да изпрати писмото до Агенцията по вписванията.[102] На 3 февруари Агенцията изпраща отговор,[103] съгласно който отказът е базиран на равноправно и еднакво прилагане на закона спрямо всички и че за Агенцията случаят с отказа е приключил и тя не може да предприеме нищо повече.
На 27 януари 2022 Министерство на правосъдието отговаря на писмо №279/18/01/2022 на приемната на Министерския съвет подадено по сигнал на председателя на Дружеството на репресираните македонци в България, Стоян Василев Герасимов, във връзка с постоянните откази на българските съдилища да регистрират сдружението независимо от Решение на ЕСПЧ в негова полза. В отговора се описват както присъдата на ЕСПЧ, така и решенията на Комитета на министрите във връзка с нея. Министерство подробно описва взетите решения на Комитета на министрите както и формалните, но напълно неефективни мерки предприети в тази насока от българската държава, които се свеждат до промяната на закона за регистрация и на изпращането на доклади до Комитета на министрите. Министерството не коментира пълната неефективност на тези мерки, както и продължителното забавяне да се приложат последните препоръчани мерки на Комитета министрите, които трябваше да влязат в сила до края на 2021 г. Министерството обаче на два пъти подчертава, че решенията на ЕСПЧ по „групата ‚ОМО Илинден и други‘ не поражда автоматично задължение за регистрация на сдружението от българските власти“. Това е основният момент на целия отговор. Накрая се заявява, че „няма пречка г-н Василев да подаде ново искане за регистрация на сдружението“,[104] игнорирайки напълно факта, че сдружението вече десетки пъти е подавало документи и му е била отказвана регистрация.
В това министерството следва позицията си изразена пред Комитета на министрите и пред ЕСПЧ, че отказите на българските съдилища да регистрират македонските организации не изчерпват правните механизми вътре в страната, тъй като те имат възможност отново да подадат документи. Очевидно българските власти ни най-малко не се притесняват от невъзможността тези организации да се регистрират, а само от външния натиск това да бъде поправено.
На 29 април Дружеството на репресираните македонци внася молба в Министерството на правосъдието във връзка с продължаващото несъобразяване на българските съдилища и Агенцията по вписванията с решенията на ЕСПЧ и съответно продължаващите системно откази да се даде регистрация на Дружеството, като при това се използват аргументи многократно осъдени и отхвърлени от ЕСПЧ и Комитета на министрите. Министерството, отговорно за прилагането на решенията на ЕСПЧ отговаря, че „разглеждане на твърденията в молбата е извън компетентността на министъра на правосъдието“ и че „министерството на правосъдието няма правомощия нито да изисква съдебни дела, нито да извършва каквато и да е проверка на твърденията в молбата и произнасяне по тях“. Министерството прехвърля преписката към Инспектората към Висшия съдебен съвет.[105]
Бездействието на прокуратурата
Същата липса на защита на правата и нефункционирането на правозащитните механизми може да се забележи и в случаите Канзуров, Клуб „Никола Вапцаров” и Клуб „Антични Македонци”. Макар и в трите случая прокуратурата да е приела жалбите и извършила първични проверки, в два случая направо е отказала да образува производство („Антични македонци” и „Никола Вапцаров”), а в другия не е предприела по-нататъшни действия.
В случая Клуб „Никола Вапцаров”, прокуратурата е проявила пренебрежително и дори дискриминационно отношение като го е класифицирала (без да се обоснове) като клуб на „партия“ ОМО „Илинден“, вместо на жалбоподателя – Сдружение за защита на основни човешки права, както и на нечленове на Сдружението, които са инициирали, което е и подателя на жалбата.[106] Трудно е да се възприеме версията на прокуратурата, че наемодателят се е почувствал застрашен от обстоятелството, че един от наемателите (Мазнев) бил член на ВМРО (какъвто той не е) като биват игнорирани: връченото споразумение (очевидно обмислено и подготвено) за прекратяване на договора както и заявеното: „По-добре помещението да стои празно, отколкото да сме на страх“.
В случая не става въпрос за случайна грешка, а за етикетиране на всички македонски организации, без значение какви разлики има между тях като една единствена, а на членовете им като „омовци“. Това е редовна практика, както от страна на медиите,[107] така и институциите, която се корени в категоричния отказ да се признае съществуването на малцинство със свой социален и културен живот и плурализъм, а третирането на всички като една създадена от чужбина антибългарска структура, която се появява под много имена. Същата позиция е застъпвана от София и пред Комитета на министрите, за да се намали лошото впечатление от натрупаните голям брой откази за регистрация на различни македонски организации и за да подмени реалността – дискриминация на етническа основа, с технически проблеми на една организация. Посочваме това, защото демонстрира силната координация, съществуваща във всички държавни институции в дискриминирането и отказването на защита на българските граждани с македонска идентичност.
За същото говори идентичният стил и подход в отговорите и (без)действията на предполагаемо независими една от друга институции, като министерството на правосъдието, прокуратурата, Омбудсмана и Комисията срещу дискриминацията. Очевидна е липсата на каквото и да е желание да се преустанови дискриминацията срещу българските граждани с македонско самосъзнание – всички действия и отговори са насочени към избягване на външния натиск и оправдаване на бездействието на съответните институции.
Национален статистически институт
Поради необичайно дългото забавяне на резултатите от завършилото в началото на октомври 2021 г. преброяване на населението, на 8 юни 2022 г. председателят на ОМО „Илинден“, Кирил Тилев, изпраща писмо до председателя на НСИ с въпрос на какво се дължи забавянето и молба да му отговорят с каква етническа принадлежност е записан той.[108] На 13 юни получава отговор, че резултатите ще бъдат публикувани на 1 октомври 2022 г. и че не могат да му дадат исканата информация, поради законови ограничения.[109]
ВЛАСТИТЕ ОТКАЗВАТ ДИАЛОГ
Диалогът между представителите на македонското малцинство и властите е редовна препоръка в мониторинг докладите за България. И тази година властите не предприеха нито една инициатива, за да изпълнят препоръките в докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Комисаря по правата на човека, Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността и Съветодавния комитет по прилагане на Рамковата конвенция за националните малцинства за започване на диалог с малцинството. Обратно, на множеството писмени молби от македонски организации за срещи и разговори с български институции, като президент, премиер, парламент, министър на образованието, Комисията за малцинствените въпроси и др., дори не отговориха.
Комисията срещу дискриминацията след срещата си с представители на македонците в края на миналата година и след като се опита да прекрати жалбата внесена в Комисията (виж доклада ни за 2021 г.) на практика преустанови всяка комуникация с жалбоподателите.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ
Нарушаването правото на сдружаване и мирни събирания, езикът на омразата и дискриминацията, на които са подложени македонците в България, се базират на доминиращата от времето на комунизма националистическа идеология, в която отричането съществуването на македонското малцинство и нация и третирането на самата идея като неприятелска за България, играят ключова роля.
При съществуващото положение не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри, без сериозна външна намеса и особено на европейските институции. Проблемът е много стар и сериозен, и се нуждае от спешни мерки.[110]Отричането и дискриминацията на македонското малцинство се явява последната тоталитарна политика в Европейския съюз.
За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:
1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., както и позицията на правителството и декларацията на парламента от 9 ноември 2019 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано, и че неговите права ще бъдат защитени.
2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „национални малцинства“ да бъде поставено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се използва за отричане на самото съществуване на национални малцинства и техните права. По възможност същите да се изброят поименно, за да се избегне всяка възможност за превратно тълкуване на Конституцията и отричане на малцинства.
3. Да се вземат мерки, за да не може конституционната забрана за регистрация на организации на етническа основа да се тълкува и използва срещу правото на малцинствата да създават организации.
4. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата и защитата на техните права да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.
5. България да изпълни решенията на ЕСПЧ и македонските организации да бъдат регистрирани – изпълненията на решенията на ЕСПЧ са от фундаментално значение за осигуряване върховенството на закона.[111] Да се вдигне съществуващата блокада пред регистрация на македонски организации.[112]
6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми, и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.[113] Диалогът трябва да започне незабавно, без да се чака признаването на малцинството, защото „признаването от държавата на малцинството не е задължително условие, за да бъдеш квалифициран за защита на Рамковата конвенция“, и да се фокусира на прилагането на Рамковата конвенция спрямо македонците по конкретни членове на Конвенцията.[114]
7. В бъдещите преброявания да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се чувства македонец, може свободно да се самоопредели като такъв,[115] а същото да влезе и в упътванията към преброителите.
8. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
9. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство, както и в държавните университети. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (нещо, което не е ново и в миналото е било правено в България, а след това изоставено).
Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на:
ОМО „Илинден“-ПИРИН,
Дружеството на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, ОМО „Илинден“,
Сдружение за защита на основни граждански права,
Гражданска инициатива за признаване на македонското национално малцинство в България и защита правата на гражданите на България с македонско самосъзнание,
Македонски клуб за етническа толерантност в Р България,
Македонско международно движение за човешки права – Канада.
[1] Като негативна и регресивна тенденция и илюстрация требва да се посочи, че в последния пети по ред доклад на Р България по имплементацията на Рамковата конвенция за националните малцинства, за пръв път българските власти въобще не споменават проблема с непризнаването на македонското малцинство по отношение на обхвата на малцинствените групи (етническите македонци и помаците), които изразяват желание да бъдат защитени чрез механизмите на Конвенцията и на които същевременно да се прилагат мерките за имплементация на същата, приети от страна на Р България (член 3); вместо това те просто препращат към техните предходни доклади, в които те претендират, че въпросът около искането на етническите македонци и помаци за тяхно признаване като национални малцинства, както и „несъществуването на едновременни обективни и субективни условия за тяхно поставяне под защита на механизма на РКНМ“ е било според тях закрито (Advisory Committee on the Framework Convention for the Protection of National Minorities, Fifth Report submitted by Bulgaria Pursuant to Article 25, paragraph 2 of the Framework Convention for the Protection of National Minorities – received on 22 October 2021, p. 27).
[2]PACE: Post-monitoring dialogue with Bulgaria, Explanatory memorandum by Mr Frank Schwabe and Mr Zsolt Németh, co-rapporteurs, http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27711&lang=en, 160: “There is no Macedonian language or history in schools.”
[3]Няма нито една политически или обществено значима личност в страната, която явно да декларира македонско самосъзнание, което показва или че такива не могат да се издигнат до такъв статут, или че са принудени да прикриват своето самоопределение поради страх от негативни последици.
[4]Тук заслужава да се цитира последното изследване на European Implementation Network (EIN) и Democracy Reporting International (DRI), озаглавено “Justice Delayed and Justice Denied: Non-Implementation of European Courts’ Judgments and the Rule of Law”, от април 2022: “България има много сериозен проблем с изпълнението на решенията на ЕСПЧ. Статистиката показва много голям брой водещи съдебни решения, очакващи изпълнение, на второ място след Румъния в ЕС. Тези съдебни решения чакат изпълнение дълго време. И накрая, България не успява да изпълни голяма част от водещите решения, постановени от Съда в Страсбург... Към януари 2022 г. имаше 92 водещи решения, които чакат изпълнение по отношение на България. Този много голям брой неизпълнени съдебни решения може да бъде ефективно разрешен само чрез прилагане на индивидуални и/или общи мерки... България също има висок процент водещи съдебни решения от последното десетилетие, които чакат изпълнение: 55%, повече от 37,5% в ЕС средно аритметично” (European Implementation Network (EIN) & Democracy Reporting International (DRI), Justice Delayed and Justice Denied: Non-Implementation of European Courts’ Judgments and the Rule of Law, April 2022, pp. 28-29.Изследването е достъпно на: https://democracyreporting.s3.eu-central-1.amazonaws.com/images/626ab7f1ad94b.pdf).
[5]Тук би трябвало да поставим Български хелзинкски комитет и хората около редакцията на „Маргиналия“.
[6]PACE: Post-monitoring dialogue, 160
[7]Кирил Петков: Инициираме самолетна линия София-Скопие още следващия месец (ВИДЕО) (epicenter.bg); https://www.google.com/amp/s/btvnovinite.bg/amp/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/kiril-petkov-pred-btv-ima-posledstvija-ot-iznesenata-ot-cacarov-klasificirana-informacija.html; https://m.mkd.mk/makedonija/politika/petkov-za-btv-vo-bugarija-nema-makedonsko-malcinstvo-na-taa-tema-nema-shto-da-se.
[8]https://epicenter.bg/article/Bivsh-germanski-ministar--Balgariya-da-priznae-makedonskoto-maltsinstvo-/271406/7/51
[9]Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments “UMO Ilinden and others v. Bulgaria”, 21 January 2022, 8, 9.
[10]Нинова отказа визита в Скопие заради ОМО "Илинден", 31 Януари 2022, https://www.google.com/amp/s/fakti.bg/amp/bulgaria/649325-ninova-otkaza-vizita-v-skopie-zaradi-omo-ilinden; Радев: Посещението на Петков в Северна Македония беше прибързано, 01.02.2022, https://bgnes.bg/news/radev-poseshchenieto-na-petkov-v-severna-makedonia-beshe-prib-rzano/; МВнР: Действия на президента на Северна Македония отново повишават напрежението, Glasove.com
[11]https://www.youtube.com/watch?v=R36feSElyk4; https://www.expres.mk/petkov-ne-e-dovolno-bugarite-da-vlezat-vo-makedonskiot-ustav-a-omo-ilinden-e-provokacija/
[12]1428th meeting, 8-9 March 2022 (DH), H46-7 United Macedonian Organisation Ilinden and Others group v. Bulgaria (Application No. 59491/00), Reference document CM/Notes/1428/H46-7
[13]Радев: Посещението на Петков в Северна Македония беше прибързано, 01.02.2022, https://bgnes.bg/news/radev-poseshchenieto-na-petkov-v-severna-makedonia-beshe-prib-rzano/; Дали Радев ќе му ја откаже посетата на Пендаровски поради „Омо Илинден“, 01.02.2022, https://pressingtv.mk/makedonija/dali-radev-kje-mu-ja-otkaze-posetata-na-pendarovski-poradi-omo-ilinden/
[14]United States Department of State, Bureau of Democracy, Human Rights and LaborBulgaria 2021 Human Rights Report, 3-4, 25, https://www.state.gov/reports/2021-country-reports-on-human-rights-practices/bulgaria
[15]Јотова: Во бугарскиот устав нема малцинства и тоа се почитува во Стразбур | MakPress; https://netpress.com.mk/otova-tvrdi-deka-vo-bugari-a-nema-makedonsko-malcinstvo-vo-makedoni-a-e-porazlichno/
[16]https://www.standartnews.com/balgariya-politika/radev-s-ostra-pozitsiya-sreshchu-makedonizma-492915.html
[17]CM/Notes/1451/H46-8, 8 декември 2022 г., 1451-во заседание на Комитета на министрите към Съвета на Европа, 6-8 декември 2022 г. (формат „Права на човека“), H46-8 Група дела „Обединена македонска организация Илинден и други“ срещу България (жалба № 59491/00), с. 5, 6 (https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=0900001680a915b1).
[18]ОБС Благоевград, Протокол № 342 / 07.10.2022
[19]Определение № 50420 от 6 октомври 2022 г., Председател Боян Балевски.
[20]CM/Notes/1451/H46-8, 8 декември 2022 г., с. 6 (https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=0900001680a915b1).
[21]CM/Notes/1451/H46-8, 8 декември 2022 г., с. 5, 6 (https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=0900001680a915b1).
[22]https://search.coe.int/cm/pages/result_details.aspx?objectid=0900001680a93756 виж също: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=0900001680a915b1
[23]https://www.svobodnaevropa.bg/a/31266495.html - https://www.svobodnaevropa.bg/a/31310559.html, https://www.svobodnaevropa.bg/a/31312202.html, https://www.svobodnaevropa.bg/a/31266495.html(ползвано на 16.09.2021).
[24]Скандал! US дипломат говори за македонско малцинство у нас, https://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/angel-dzhambazki-ima-chlenove-na-evropejskija-parlament-koito-sa-antibalgarski-nastroeni.html
[25]https://al.usembassy.gov/transcript-of-interview-of-das-gabriel-escobar-voa-albania/
[26]https://www.facebook.com/100044234689053/posts/475123740638778/?d=n 13 януари 2022
[27]Джамбазки: Ако правителство ни работи със САЩ по признаването на „македонско малцинство“ в България, незабавна оставка! 14 януари 2022, Джамбазки: Ако правителство ни работи със САЩ по признаването на „македонско малцинство“ в България, незабавна оставка! - Политика - Новини Бг (novini.bg)
[28]Диляна Панайотова, Емил Радев: Опитите да се говори за македонско малцинство в България са опасни, 16.01.2022, https://news.bg/politics/emil-radev-opitite-da-se-govori-za-makedonsko-maltsinstvo-v-balgariya-sa-opasni.html.
[29]Кирил Петков пред bTV: Има последствия от изнесената от Цацаров секретна информация, https://www.google.com/amp/s/btvnovinite.bg/amp/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/kiril-petkov-pred-btv-ima-posledstvija-ot-iznesenata-ot-cacarov-klasificirana-informacija.html; ttps://epicenter.bg/article/Kiril-Petkov-/271109/2/0; https://m.mkd.mk/makedonija/politika/petkov-za-btv-vo-bugarija-nema-makedonsko-malcinstvo-na-taa-tema-nema-shto-da-se.
[30]https://www.youtube.com/watch?v=R36feSElyk4
[31]МВнР: Действия на президента на Северна Македония отново повишават напрежението, Glasove.com
[32]Јотова: Во бугарскиот устав нема малцинства и тоа се почитува во Стразбур | MakPress; https://netpress.com.mk/otova-tvrdi-deka-vo-bugari-a-nema-makedonsko-malcinstvo-vo-makedoni-a-e-porazlichno/
[33]Джамбазки, 4 октомври 2022, Македонско малцинство в България не е имало, няма и никога няма да има!!, https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO
[34]Виктория Георгиева, Подадеш му пръст, отхапе ти ръката, 01.02.2022, https://trud.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B0%D0%BF%D0%B5-%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
[35]СПРАВЕДЛИВ ГНЯВ! Откриха македонския културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград, организаторите с провокация: Искаме признаване на македонското малцинство в България, 31.10.2022, https://struma.bg/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2-%D0%B3%D0%BD%D1%8F%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F/
[36]Росен Тахов, Благоевград като столица на македонизма, 02.11.2022, https://trud.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/
[37]Виктория Георгиева, Подадеш му пръст, отхапе ти ръката, 01.02.2022, https://trud.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B0%D0%BF%D0%B5-%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
[38]Михаил Иванов: Има проблеми в преброяване 2022, Маргиналия, 06.12.2022, Михаил Иванов: Има проблеми в преброяване 2022 | Акцент, Анализ, Анализи | Marginalia
[39]Михаил Иванов: Има проблеми в преброяване 2022 | Акцент, Анализ, Анализи | Marginalia
[40]„Етнокултурни характеристики на населението към 7 септември 2021 година“, https://dariknews.bg/novini/bylgariia/prebroiavane-2021-nsi-obiavi-kolko-dushi-e-naselenieto-na-bylgariia-videografiki-2325908
[41]https://census2021.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5/
[42]Михаил Иванов: Има проблеми в преброяване 2022 | Акцент, Анализ, Анализи | Marginalia. Сравни и Светла Енчева, Как бяха изкривени данните от преброяването в България, от Свободна Европа -22.12.2022https://debati.bg/kak-byaha-izkriveni-dannite-ot-prebroyavaneto-v-balgaria/
[43]Продължава обработката на данните от Преброяване 2021, https://census2021.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82/ използвано на 14 март 2023 г.
[44]https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=2110
[45]https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=2002
[46]https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=2025
[47]https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=2023
[48]Евгения Маринова, 85% от населението на страната се самоопределя като българско, отчита НСИ, 24.11.2022, https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/364675-85-ot-naselenieto-na-stranata-se-samoopredelya-kato-balgarsko-otchita-nsi
[49]Михаил Иванов: Има проблеми в преброяване 2022 | Акцент, Анализ, Анализи | Marginalia.
[50]Например, когато Стево Пенадорвски се срещна с 4 македонски организации, срещата бе приписана на най-високо ниво (премиер, президент и парламент) на неприсъствалата на срещата ОМО „Илинден“ (https://www.youtube.com/watch?v=R36feSElyk4 ; Диляна Панайотова, Емил Радев: Опитите да се говори за македонско малцинство в България са опасни, 16.01.2022, https://news.bg/politics/emil-radev-opitite-da-se-govori-za-makedonsko-maltsinstvo-v-balgariya-sa-opasni.html).
[51]Виктория Георгиева, Подадеш му пръст, отхапе ти ръката, 01.02.2022, https://trud.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B0%D0%BF%D0%B5-%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
[52]https://www.facebook.com/100044234689053/posts/475123740638778/?d=n; 13 јануари 2022
[53]Джамбазки: Ако правителство ни работи със САЩ по признаването на „македонско малцинство“ в България, незабавна оставка! 14 януари 2022, Джамбазки: Ако правителство ни работи със САЩ по признаването на „македонско малцинство“ в България, незабавна оставка! - Политика - Новини Бг (novini.bg)
[54]https://www.youtube.com/watch?v=R36feSElyk4
[55]Нинова отказа визита в Скопие заради ОМО "Илинден", 31 Януари, 2022 https://www.google.com/amp/s/fakti.bg/amp/bulgaria/649325-ninova-otkaza-vizita-v-skopie-zaradi-omo-ilinden
[56]Велизар Енчев: Дръзка провокация на Скопие минира диалога със София - Пендаровски прие ОМО "Илинден" (epicenter.bg), 30.01.2022
[57]Радев с остра позиция срещу македонизма, 16 май 2022 https://www.standartnews.com/balgariya-politika/radev-s-ostra-pozitsiya-sreshchu-makedonizma-492915.html
[58]Тони Маскръчка, Как успя Пендаровски да намери цели 8 македонци в България, питат във фейсбук,
31.01.2022, https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/10768897
[59]https://www.24chasa.bg/index.php/bulgaria/article/11839248;
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11863360;
https://www.24chasa.bg/index.php/bulgaria/article/12010619;
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11930208;
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11376211;
https://www.24chasa.bg/index.php/bulgaria/article/11833727.
[60]Цветелина Лазарова, Мицкоски повдигна измислената тема за македонското малцинство у нас и се изказа срещу българите, 09.09.2022, https://debati.bg/mitskoski-se-izkaza-sreshtu-balgarite-otnovo-povdiga-izmislenata-tema-za-makedonskoto-maltsinstvo-v-balgaria/
[61]Джамбазки, 4 октомври 2022, Македонско малцинство в България не е имало, няма и никога няма да има!!, https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO
[62]https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO,
https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO/videos/659315848813917.
[63]ОБС Благоевград, Протокол № 342 / 07.10.2022
[64]ОБС Благоевград, Протокол № 342 / 07.10.2022
[65]Съюзът на българските писатели се обяви срещу откриването на македонски клуб на името на Вапцаров (epicenter.bg)
https://epicenter.bg/article/Sayuzat-na-balgarskite-pisateli-se-obyavi-sreshtu-otkrivaneto-na-makedonski-klub-na-imeto-na-Vaptsarov/297883/2/0
[66]Виж на пример: https://faktor.bg/bg/articles/koy-vsashtnost-stoi-zad-provokatsiyata-makedonski-klub-nikola-vaptsarov.
[67]Джамбазки, 4 октомври 2022, Македонско малцинство в България не е имало, няма и никога няма да има!!, https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO
[68]Методий Иванов, Кой всъщност стои зад провокацията - Македонски клуб „Никола Вапцаров“, https://faktor.bg/bg/articles/koy-vsashtnost-stoi-zad-provokatsiyata-makedonski-klub-nikola-vaptsarov
[69]Методий Иванов, Кой всъщност стои зад провокацията - Македонски клуб „Никола Вапцаров“, https://faktor.bg/bg/articles/koy-vsashtnost-stoi-zad-provokatsiyata-makedonski-klub-nikola-vaptsarov
[70]ВМРО организира протест срещу откриването на Македонския културен клуб в Благоевград, 27 октомври 2022, ВМРО организира протест срещу откриването на Македонския културен клуб в Благоевград - Общество - Новини Бг (novini.bg)
[71]Македонец основател на българското левичарско движение.
[72]Росен Тахов, Благоевград като столица на македонизма, 02.11.2022, https://trud.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/
[73]https://www.youtube.com/watch?v=PCA6vAALH3M
[74]Така е в оригинала.
[75]Решение № 78, 04.02.2022 г. Апелативен Съд, Председател: Светла Станимирова
[76]Отказ на АП № 20220307110109/08.03.2022г., Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия терор
[77]Цитират се откази № 20200214133939/ 14.02.2020г.; рег. № 20201116134735/ 16.11.2020г., рег. № 20210726111922/ 26.07.2021г. и съдебни решения: № 1188 от 10.03.2020г. по т.д. № 41/20г. на Окръжен съд Благоевград, потвърдено с № 1149 от 08.06.2020г. по т.д.№ 1555/2020 г. на Софийски апелативен съд; № 6 от 21.01.2021г. по т.д. № 202/20г. на Окръжен съд Благоевград, потвърдено с № 320 от 31.05.2021г. по т.д.№ 301/2021 г. на Софийски апелативен съд; № 59 от 08.10.2021г. по т.д. № 146/21г. на Окръжен съд Благоевград, потвърдено с № 78 от 04.02.2022г. по т.д.№ 1110/2021 г. на Софийски апелативен съд.
[78]Решение № 36, 12.04.2022 г. Окръжен съд Благоевград, Председател: Ангелина Бисеркова
[79]Решение № 423, 21.06.2022 г., Софийски апелативен съд, Председател: Величка Борилова
[80]Отказ № 20220919101236/20.09.2022г., на Агенцията по вписванията, с. 3,4.
[81]Решение № 315, от 13 май 2022 на Апелативен съд София, съдия Христо Лазаров.
[82]Отказ № 20220630121016/01/07/2022 г., Асен Емилов.
[83]Решение № 82/15.07.2022 г., Владимир Ковачев
[84]Използваната дума, която напълно излиза от нормалния правен речник е ясен признак, че съдията Владимир Ковачев е емоционално включен и пренася личните си пристрастия и убеждения е решението, като на практика дискриминира хората, имащи мнение различно от неговото.
[85]Решение № 631 гр. София, 11.10.2022 г., Апелативен съд, Председател: Бистра Николова, с. 2, 3.
[86]Решение № 66, гр. Благоевград, 17.06.2022 Г., Окръжен Съд – Благоевград, Дванадесети Състав, Председател: Атанас И., с. 4. Тони Маскръчка, 17.06.2022, "Македонско малцинство" у нас пак иска признаване и регистрация (24chasa.bg)
[87]Решение № 632, гр. София, 12.10.2022 г., Апелативен Съд - София, 13-ти Търговски, Председател: Христо Лазаров, с. 6..
[88]Писмо № 94-00-3925-001/13.07.22, Димитър Бръчков до Кирил Тилев.
[89]Жалба от Кирил Тилев до Административен съд Благоевград срещу решение на Община Петрич.
[90]Определение № 1386 от 1 август 2022, съдия Саша Алексова
[91]https://struma.bg/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2-%D0%B3%D0%BD%D1%8F%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F/
[92]https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=5592956254065851&id=100000545956415&__cft__[0]=AZWUYWMZyzTh-h0v4Yj-GCW91dZnHxmQMxS5FAt3t3PvRtbDLIcV-5flKXMb9WhC-iUJKBuATHB458hAi3tpATwIkFuV2iMToyygfWj8LZWBPDBJoulnuHt7Id6GhYuTuFtk00FAzP1cSjEFvXfW0xkf51smDLTLhttps://m.facebook.com/story.php?story_fbid=5592956254065851&id=100000545956415&__cft__[0]=AZWUYWMZyzTh-h0v4Yj-GCW91dZnHxmQMxS5FAt3t3PvRtbDLIcV-5flKXMb9WhC-iUJKBuATHB458hAi3tpATwIkFuV2iMToyygfWj8LZWBPDBJoulnuHt7Id6GhYuTuFtk00FAzP1cSjEFvXfW0xkf51smDLTLa8--3qLnLp0nSQ&__tn__=-UK-R ; Сигнал до Районна прокуратура гр. Сандански, 19.05.2022 г. Кирил Серафимов Тилев.
[93]Става въпрос или за Васил Петров (родом от село Черниче и шеф на полицията в Симитли 2015 – 2021,) или за Васил Митов (разузнавач и началник на участъка в Симитли преди 2014).
[94]Постановление за отказ да се образува наказателно производство, № 6264/2022 от 29.08.2022, на Благоевградска районна прокуратура, с. 2: „Наетото помещение … намерението било да се ползва за клубна дейност на партията ОМО Илинден“
[95]Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 1961/2022, 07.10 2022 г., гр. Гоце Делчев, Иван Чилев, с. 1, 2.
[96]Постановление за отказ да се образува наказателно производство № 2299/2022 от, 08.12.2022 г., Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение гр. Гоце Делчев, прокурор Карамфил Темелков, с. 1, 2.
[97]Писмо № 1142/08.04.22 на Омбудсмана на Р България до Атанас Мазнев
[98]Писмо № 6985/12.08.22 на Омбудсмана на Р България до Стоян Василев.
[99]Жалба на Кирил Тилев до Председателя на КЗД.
[100]Уведомление № 14-30-47 от 30.05.2022, Ана Джумайлиева.
[101]Разпореждане на председателя на КЗД № 392/14.06.2022 г.
[102]№ 04-01-22/26.01.2022
[103]X 04-01-22/03/02/2022, Диана Василева Митева
[104]№99-00-77/19/27.01.2022, подпис Албена Йорданова Ангелова
[105]Писмо на Министерството на правосъдието до Стоян Василев № 94-С-93/21по преписка № 94-С-93/21 от 29.04.2022.
[106]Постановление за отказ да се образува наказателно производство, № 6264/2022 от 29.08.2022, на Благоевградска районна прокуратура, с. 2.
[107]Сравни на пример как дори и македонските организации борещи се срещу терора и асимилацията под режима на Тодор Живков през 1970-те, заедно с всички други до настоящия момент са обявени за „ОМО Илинден“ в статията на Виктория Георгиева „Подадеш му пръст, отхапе ти ръката”, 01.02.2022, https://trud.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B0%D0%BF%D0%B5-%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
[108]Молба на Кирил Тилев до председателя на Национален статистически институт, Сандански, 8 юни 2022.
[109]№ 07-15-128, София 13.06. 2022, Сергей Цветарски, Председател на НСИ.
[110]За същата препоръка виж: https://www.civicsolidarity.org/article/1639/respect-and-recognition-macedonian-minority-bulgaria-strong-condemnation-announcements, ползвано на 16 март 2020 г.
[111]Сравни: European Implementation Network (EIN) & Democracy Reporting International (DRI), Justice Delayed and Justice Denied: Non-Implementation of European Courts’ Judgments and the Rule of Law, April 2022, pp. 7-8, https://democracyreporting.s3.eu-central-1.amazonaws.com/images/626ab7f1ad94b.pdf: “Има две причини, поради които изпълнението на решенията на европейските съдилища е от решаващо значение за защитата на върховенството на закона – и защо те трябва да бъдат взети под внимание в оценките на ЕС за върховенството на закона. Първо, съдебните решения често се отнасят до въпроси, които са основни за защитата на върховенството на закона или конкретни правни гаранции, които имат значение за гражданите. В много държави европейските съдилища са установили сериозни проблеми с контрола на изпълнителната власт върху съдебната власт. Съществува и набор от решения относно защитата на основните ценности, които са необходими за поддържането на демократичен начин на живот в държава, управлявана от върховенството на закона... Втората причина, поради която изпълнението на решенията на Европейския съд е от решаващо значение за защитата на върховенството на закон, е, че изпълнението на съдебните решения по същество е въпрос на върховенство на закона. Съдебните решения са емблематични за държава, която се управлява от закони, а не от абсолютната власт на правителството. Съдебните решения също са оперативен инструмент, чрез който държавната власт се контролира от съдебната система. Ако правителствата са в състояние да упражняват власт без ограниченията, поставени им от съдилищата - например, като игнорират съдебните решения - тогава върховенството на закона не съществува.”
[112]Report of the Commissioner for Human Rights of the Council of Europe following her visit to Bulgaria on 25-29 November 2019, 31/03/2020, & 6, https://ec.europa.eu/migrant-integration/librarydoc/report-of-the-commissioner-for-human-rights-of-the-council-of-europe-following-her-visit-to-bulgaria-on-25-29-november-2019, & 49
[113]Commissioner, & 49
[114]Advisory Committee on the Framework Convention for the protection of National minorities, Fourth Opinion on Bulgaria - adopted on 26 May 2020, ACFC/OP/IV(2020)001Final, https://rm.coe.int/4th-op-bulgaria-en/16809eb483, & 25 - 27.
[115] Cf. Advisory, & 31 – 36.
Back to previous page
Back to top
