СРЕЩУ АНОНИМНИТЕ ЛЪЖИ

4 октомври, 2009
Стојко Стојков На 03. 08. 2009 г. в. „Струма“ публикува материал под заглавие “Членове на ОМО „Илинден” - ПИРИН”: Лидерът ни се пече на плажовете в Австралия, не казва с какви пари”. Този материал, излязъл веднага след македонския национален празник - Илинден, си има своя предистория.

В началото на юли анонимен мъж се обажда в редакцията на „Струма“ и твърди, че имало злоупотреби в ОМО „Илинден” - ПИРИН от страна на Стойко Стойков и че това го твърдят Благой Тасев и Емил Евтимов. Злоупотребите били главно в “бюлетина на партията” “Македонски глас”. При въпрос да каже кой се обажда, човекът затварял телефона. Това продължило към две седмици, докато накрая от редакцията на „Струма“ ме потърсиха за разговор. Срещата се проведе на 20 юли. Дадох накратко разяснения. Бе ми предложено да се направи интервю на цяла страница, в което между другото да се коментират и тези обаждания. Останах с впечатлението, че някой в „Струма“ настоява да използва по някакъв начин анонимната клевета. Съгласих се с предложението, макар да не вярвах, че в „Струма“ ще бъде допуснато интервю с лидер на партията. Оказах се прав. Минаха към десет дни, без да получа въпросите за интервюто или каквото и да било съобщение.

На 29 юли ми позвъниха от редакцията на вестника, за да ми кажат, че сега са получили по интернет писмо със същото съдържание. Пътьом ми обясниха, че главният редактор на „Струма“ не желае да публикува интервю на цяла страница с мен. Това не ме учуди ни най-малко. Тенденциозността на редакторите на „Струма“ към нас е стар факт. Например през юли 2006 г. по време на кампанията за събиране членове за регистрация на партията лично посетих редакцията и договорих публикуване на обява за записване в ПИРИН за цена 300 лв. Не казах на коя партия обаче. Когато отнесох материала и видяха за кого е, настъпи малка паника - служителката се притесни до немай къде, отиде да говори с редактора и накрая засрамено ми каза, че има нова цена - 1800 лв. (Месеци преди това пък “Труд” и “24 часа”, като разбраха от кого е обявата, увеличиха сумите от няколко стотин на 4 000 лв. - уж това били цените. Вятър! В. “Дневник” публикува същото за петнадесетина пъти по-ниска сума) Редакторът на „Струма“ пък ми обясни, че това е частен вестник, той така бил решил уж за всички партии и уж от вчера, но не изпусна да вметне, че тъй като селищата, където сме най-силни, са бедни, ние все повече ще отслабваме. Цената бе повишена, за да не можем да си платим - така и стана. Именно поради това особено отношение на вестника не бях учуден и от желанието да се експлоатира по някакъв начин анонимната клевета. В края на краищата става дума за вестник, на чиийто страници добра дума за нас не сме прочели. Но да се върна на темата.

Получили са значи анонимен e-mail, писмо по интернет, и са решили да го публикуват. За всеки нормално мислещ човек това би било невероятно. На анонимно писмо, пълно с обвинения, нито една уважаваща себе си медия не би дала трибуна. Никой нормален човек не би давал ухо на нападки от субект, който не смее да застане зад своите думи, а прикрива името си. Но „Струма“ бе решила да го направи. Обяснението бе, че тъй като имали писмото и са го получили по интернет, то все едно не е напълно анонимно. Смешно оправдание - всеки може за две минути да създаде своя електронна поща и да изпрати писмо от някой публичен интернет клуб. Интересно как ли би реагирала „Струма“, ако някой зевзек си отвори електронна поща и им изпрати едно писмо, в което например твърди, че главният редактор мърсува еженощно със заместник-главния редактор в самата редакция. Дали ще го публикуват и в този случай? Едва ли! Но щом е за нас - може! Решили бяха да отпечатат клеветата и го направиха. Като я сложиха на същата страница, на която в червено каре са написали: “Критични писма и сигнали ще бъдат публикувани само ако са донесени лично от авторите им в редакцията”. Абсурд. Гротеска.
Дали е имало такова писмо? Не знаем със сигурност. Ние така или иначе не успяхме да получим копие от него. Две седмици почти ежедневно разговарях по телефона или изпращах съобщения на журналист от „Струма“ с молба да получим копие от тази клевета. В началото уж бе лесно, след това се оказа, че писмото се е изтрило от интернет пощата им автоматично, защото получавали твърде много писма в нея, след това обещаваха да дадат копие от разпечатката, след това отлагаха, пък казаха да отиде човек в редакцията, а когато човекът отиде, се оказа, че не смеели без главния редактор, който в момента отсъствал. Обещаха да го питат и да се обадят, но напразно. Повече не получих никакъв отговор на запитванията си и се принудих да се откажа. Така че има ли писмо, няма ли - не знаем. Принудени сме да вярваме, че то съществува. Защото не е първото и единствено такова, но за това по-нататък.
Все пак се европеизираме. Преди няколко години нямаше нито да ми кажат, нито да ми дадат думата. Сега го направиха. Дадена ми бе възможност да кажа своето мнение и аз го казах: “Смятам, че писмото е свободно съчинение на хора от ВМРО или службите за сигурност, които, вместо да си гледат работата, търсят начини да ни дискредитират. Всеки член на партията знае, че ако има оплаквания от мен, има контролно-ревизионни комисии, към които може да се обърне. Там такъв сигнал няма, няма и до ръководството на партията. Пак казвам, това писмо е от анонимни хора, които не са от партията. Целият му тон цели оклеветяването ми, моето и на ръководството. Категорично заявявам, че твърденията в него са пълна измислица и не отговарят на истината.”
Коментирах и твърдението, че уж сме вземали пари от приятели от Сърбия и Македония, но то за съжаление не е отразено. Дали журналистката е пропуснала да го запише, или е съкратено от редакцията? По-вероятно ми изглежда второто. Защото журналистката, с която контактувах, се държеше на висота. Нещо, което редакцията на „Струма“ никога не е правила.
Дотук обобщен този сапунен епизод изглежда така:
Анонимни обаждания с клевети срещу партията, които все пак „Струма“ не се решава да публикува - няма за какво да се захване. Главният редактор отказва предложението на своя журналистка да пусне интервю със съпредседател на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Следва анонимно писмо по интернет и изведнъж редакцията на „Струма“, обратно на явно декларираната си политика на обявяване само на лично донесени писма, решава да го публикува. За да се намали резилът за самия вестник и съзнавайки, че правят морално престъпление, дават думата на една от жертвите на анонимните клевети. Пропускат обаче отхвърлянето на клеветата за финансиране на партията от Сърбия и Македония. И това не е случайно. Защото това е главното послание, а то не бива да се помрачава.
Да погледнем самото писмо ред по ред.
“Уважаеми вестник „Струма“, пишат ви членове на ОМО „Илинден“ - ПИРИН, които са от дълго време в организацията и са влезли за идеите, а не за облагите.”
Това изречение, освен че е изтъркан шаблон, съдържа твърдение, че в ОМО „Илинден” - ПИРИН има облаги и хора, влизащи заради тях. Всъщност, както всеки член знае, партията не дава никакви облаги. Тя няма пари, няма власт, няма имоти или връзки, така че, и да иска, не може да облагодетелства никого. Но читателите не знаят - именно за тях е посланието - в ОМО „Илинден” - ПИРИН има облаги и хора, влизащи заради тях. И странно - партията е наречена “организацията”.
“В ръководството ни в последно време влязоха хора, които ги интересуват повече парите, а не идеите.”
Повторение, за да не би някой да не е разбрал предишното послание. Отново подмятане за пари в безпартийната партия. Но тук се забелязват и първите по-сериозни пукнатини. В партията рядко се използва думата “ръководството”, и то само в описателен смисъл. ПИРИН се ръководи от петчленно Председателство, дума, която не срещаме в това писмо. Лошата информираност на “старите членове” продължава. ОМО „Илинден” - ПИРИН бе създадена през 1997 г., официално учредена през 1998 г., регистрирана през 1999 г., а през 2000 г. бе забранена. В периода 2001 - 2006 г. тя не съществуваше. Бе възобновена през 2006 г., чрез обединяване с ОМО ПИРИН (2002 - 2006) и някои други организации. Да видим, кои от съпредседателите й са “влезли” в “ръководството” в “последно време”.
Иван Сингартийски е председател на ОМО „Илинден” - ПИРИН в периода 1998 - 2001 г., а от 2006 г. е съпредседател.
Ангел Безев е председател на ОМО „Илинден” - ПИРИН през 1997 г., подпредседател от 1998 до 2001 г., от 2002 г. е подпредседател на ОМО ПИРИН, от 2004 г. съпредседател на ОМО ПИРИН, а от 2006 г. съпредседател на ОМО „Илинден” - ПИРИН.
Ботьо Вангелов е избран за подпредседател на ОМО „Илинден” - ПИРИН през 2000 г., в периода 2002 - 2004 г. е председател на ОМО ПИРИН, от 2004 г. е неин съпредседател, а от 2006 г. съпредседател на ОМО „Илинден” - ПИРИН.
Стойко Стойков е съпредседател на ОМО ПИРИН в периода 2004 - 2006 г., а след това съпредседател на ОМО „Илинден” - ПИРИН.
Стоян Георгиев през 1990 - 1992 г. председател на ОМО „Илинден“, през 1998 - 2001 г. член на Националния съвет на ОМО „Илинден” - ПИРИН, през 2002 - 2006 член на Централния съвет на ОМО ПИРИН, през 2006 - 2007 г. член на Централния съвет на ОМО „Илинден” - ПИРИН, през 2007 г. е избран за неин съпредседател. Същият е почетен член на ОМО „Илинден” - ПИРИН и ОМО ПИРИН.
Кои и какви са тогава хората “влезли” в “последно време” в “ръководството”? Анонимният клеветник слабо познава реалността в партията и се издава. Или става дума за “член”, влязъл след 2006 г., или за напълно външен човек. Това личи и от твърдението в следващото изречение, че Стойков е “лидерът ни”, а нашата партия няма лидер - ръководи се от петима равноправни съпредседатели. Но това се знае от истинските и особено от старите членове - но не и от читателите на „Струма“. Те ще се вържат.
“Привържениците на ОМО „Илинден“ - ПИРИН сме силно разтревожени за обвиненията, че лидерът ни Стойко Стойков е откраднал голяма сума пари.”
Уж пишеха група членове на ПИРИН, а сега изведнъж се оказаха привърженици. Какви са тези странни хора, разтревожени не ОТ обвиненията, ами ЗА обвиненията? Кои са тези разтревожени привърженици, кой ме обвинява, че съм откраднал пари, и колко голяма е сумата не се казва. Нито в Председателството на партията, нито в контролните й комисии е постъпвало обвинение, че съм “откраднал голяма сума пари”, така че загадка остава къде ли извън партията са “чули” тези обвинения. Точността при клеветите е без значение (а и как ли биха могли да бъдат точни?) - важно е да се каже, че има злоупотреба с пари, че парите са много, и да се посочи кой ги е дал - врагът, лошият. Така е и тук. Макар да не знаят каква е сумата, тези членове-привърженици-анонимуси “знаят” кой я е изпратил.
“Те са ни пратени от нашите приятели от Сърбия и Македония.”
Ето това е ключовото изречение в анонимката. Тук се казва, че имаме приятели в Сърбия и Македония и че те ни пращат пари. ОМО „Илинден” - ПИРИН не се финансира от “приятели от Сърбия и Македония”, а от частни дарения на членове и симпатизанти. Това твърдение на анонимния клеветник само издава, че той принадлежи на враждебни на ПИРИН кръгове, които вярват в легендата, че партията е дело на Сърбия и(ли) Македония, или искат да накарат гражданите да повярват в тази лъжа. Това директно ни насочва към истинския извор на анонимния “сигнал” - кръга на ВМРО и службите за сигурност. Да допълня, че единственият партньор, който ОМО „Илинден” - ПИРИН има в Сърбия, е партията на унгарското малцинство във Воеводина, която също като нас е член на Европейския свободен алианс, но дори и с тях не сме имали досега директни контакти.
Голословните твърдения трябва да се подкрепят някак си и затова идва следващата лъжа.
“Далаверата бе разбрана от членовете на благоевградската секция Емил Евтимов, Благо Тасев и бай Спасе, които направиха сметка, че се отчитат двойно и тройно повече пари за разходи на организацията.”
Тук пак изпъква неориентираността на автора мошеник: партията отново е наречена “организацията!” Едно е да говориш, че си член на партийната организация в този или онзи град, друго да наричаш самата партия организация. И отново няма точни суми. А що се отнася до посочените като свидетели и откриватели, най-добре да се даде думата на тях. Те един след друг дадоха своите опровержения в „Струма“. Публикуването им се позабави. Първо, на 6 август, излезе опровержението на Спас Захариев:
“Уважаема редакция на вестник „Струма“,
В брой 177/5248 от понеделник, 3 август 2009 година, е публикувана статия “Членове на ОМО „Илинден“ - ПИРИН: Лидерът ни се пече по плажовете в Австралия, не казва с какви пари”. Сигналът, получен по електронната поща във Вашата редакция, не отговаря на истината. Злоупотребено е с името ми, чувствам се обиден в разкриването на някаква далавера с пари и т.н.
Искам да Ви уверя, че ОМО „Илинден” - ПИРИН е партия с всички изисквания по Закона за политическите партии не само в Република България, но и на европейско ниво - неслучайно е, че член на Свободния европейски алианс има необходимите органи, които контролират цялата дейност на ръководството на партията и нейните членове.
С уважение: Спас Лазаров Захариев, член на благоевградската организация на ОМО „Илинден“ - ПИРИН.
На това съвсем ясно опровержение обаче редакцията на „Струма“ постави заблуждаващо заглавие - “Замесиха ме в далавера с пари на организацията, обиден съм”. Демек има далавера и Захариев е обиден, че са го замесили в нея. Напълно в разрез със съдържанието на опровержението. Но, както занимаващите се с медии знаят, заглавието е това, което се чете от всички, съдържанието се чете само от някои. Така всеки ще разбере, че е “имало” далавера, а в надзаглавието се посочва, че става дума не за друг, а за ОМО „Илинден” - ПИРИН. Посланието е ясно - в партията има някаква далавера. Колко груба манипулация от страна на редакцията!
Десет дни след публикуването на анонимката излиза и второто опровержение - на Емил Евтимов.
“В брой 177/5248 от понеделник, 3 август 2009 г., прочетох статията “Членове на ОМО „Илинден“ - ПИРИН: Лидерът ни се пече на плажовете в Австралия, не казва с какви пари”.
Анонимният сигнал, който Вие сте получили, не отговаря на истината. Особено съм възмутен от клеветата, че ни финансира някой от Сърбия и Македония. Като партия, която е член на Европейския свободен алианс, се изпълняват различни програми (проекти). На това се дължи посещението на наши лидери в Австралия, САЩ, Канада, Брюксел и др. Колкото до това “с какви пари?”, който провежда мероприятието е и домакин - той плаща.
Искрено съжалявам, че са използвали Вашия вестник за такава мерзост - да ме злепоставят пред близки и познати, пред съпартийци с някаква несъществуваща далавера за пари и пр.”
Този път заглавието, макар променено, не е подвеждащо. Може би заради острите протести и специалната забележка, направена от вносителя на това възражение. Но пък е съкратено едно изречение, насочващо читателите на „Струма“ къде биха могли да видят достоверна информация за ПИРИН - във вестник “Народна воля” и в бюлетина “Македонски глас”. Разбира се. Защо им е изворна информация? По-добре да си четат анонимните измишльотини, публикувани в „Струма“.
В същия брой е публикувано и третото опровержение - от Благой Тасев:
“Аз съм общински председател на ОМО „Илинден“ - ПИРИН в Благоевград и искам да заявя, че написаното в статията не отговаря на истината и по никакъв начин не може да се свърже с моето име.
С уважение Благой Тасев, общински председател на ОМО „Илинден“ - ПИРИН в Благоевград.”
Свидетелствата са съвсем ясни - писмото е лъжа и манипулация. Дори само това изчерпва въпроса. Но анонимният подлец е разчитал на старата поговорка - нека кажат, че сестра ти е проститутка, пък ти после доказвай, че нямаш сестра. Така и тук. Клеветата е пусната, имала е трите дни да бъде чудо съвсем необезпокоявано, за да се утаи в спомените на читателите - пък възраженията, кой ги прочел, кой не. Дори така - разпределени на дълги интервали, те служат за постоянно подсещане, че става дума за някакви кражби, далавери и прочие.
Но да се върна на “писмото”. Следва бисерът:
“Най-вече става въпрос за вестник “Македонски глас”.
Първо, “Македонски глас” не е вестник, а бюлетин. Второ, той не е орган или “вестник” на партията (въпреки че го разпространяваме сред членовете си, както и други печатни издания), а на Пирински македонски информационен център. Нито изданието, нито издателят се финансират или контролират от ОМО „Илинден” - ПИРИН, така че няма как при неговото издаване да са злоупотребени партийни средства. Време беше и тази македонска трибуна да бъде омаскарена. Досега само “Народна воля” бе жертва на разни “доброжелатели”, но вече и нарядко излизащият бюлетин е полазил по нечии нерви.
“Стойко отрича, но е гузен.”
Отричам какво? Не съм отричал - защото и не съм бил обвиняван. А как да бъдеш гузен за нещо, което не си извършил и в което не си бил обвинен? И къде ли, как ли тези анонимуси са видели и по какво ли са познали, че съм гузен!? Може би ми са се изчервили ушите или провесил носът, или съм ходил с наведена глава, кой ли ме знае...
“Сигурно и другите ни председатели се облажват, тъй като не взимат отношение по сигналите. А те също не са цвете за мирисане.”
Кои не са цвете за мирисане, господин анонимен мошенико? Съпредседателите или “сигналите”? Но съдейки не от граматическите правила, с които си скаран, а от логиката на злобата, която те носи, приемам, че си го написал за моите колеги в Председателството. Много логично и разбираемо твърдение. Защо само единият съпредседател да го отнесе! Тогава току-виж хората помислили, че само една е черната овца, а останалите са честни хора. Нека направо загрижените “привърженици” си го кажат: всичките ни(ви) “шефове” са крадливи мекерета, а партията е чужда агентура, финансирана от Сърбия и Македония. Думи на “доброжелатели”, влезли за идеите - но за кои ли и чии идеи, питам се? И колко силно доказателство и логика: щом не вземат отношение по несъществуващи обвинения - значи не са стока и се облажват. А как да вземат отношение по несъществуващи обвинения?
“Колко пъти двама-трима се разхождаха из Европа и Америка, без да се обаждат на никого и без никаква файда.”
Гневът на определени среди извън партията от тези пътувания на наши делегации е лесно разбираем. По-рано нямаше дипломация от страна на защитаващите македонското малцинство формации и разни служби животеца си живееха, а сега въпросите стигнаха на европейско ниво. Всичките пътувания на съпредседатели са предварително одобрявани от Председателството и отчитани пред Централния съвет и са имали точно определена цел - лобиране за изпълнение на присъдата на Европейския съд по правата на човека и регистрация на партията. “Файдата” от тези пътувания е известна на истинските членове на партията - серия от европарламентарни запитвания, писма до българските власти и становища на Европейската комисия и Комитета на министрите в подкрепа на ОМО „Илинден” - ПИРИН, членство в Европейския свободен алианс... Посещенията в Америка и Австралия пък стават по покана на нашите задокеански партньори и за тяхна сметка. Така съпредседателят Стоян Георгиев през юни т. г. бе на посещение в САЩ и Канада по покана и за сметка на Обединената македонска диаспора и Международното македонско движение за човешки права.
“Стойко пътува и за Австралия да се пече по плажовете, а откъде са парите, не каза.”
Едните “не се обаждат”, аз пък “не казвам” - въобще излиза, че голямо “криене” имало в това Председателство.
Вярно е, че пътувах до Австралия през март т. г., но за съжаление не за да се пека по плажовете, а по работа. И не е вярно, че не съм бил казал откъде са парите. Ето, и сега ще го кажа: моето посещение в Австралия бе по покана и за сметка на организатора - нашите партньори от Австралийско-македонския комитет по правата на човека. Посещението бе работно, включваше серия заседания, публични мероприятия и срещи, както и участие в предавания на медиите. Така например имах възможност да дам интервю за българската секция на едно австралийско радио. За съжаление, програмата и краткото време не позволиха посещение на австралийските плажове, да не говорим пък за печене по тях.
“В последно време сегашните ни шефове включиха в организацията и по-богати граждани, пак за да им ползват паричките. Когато им се прави забележка, се правят на обидени.”
Досега не съм чул подобна забележка в партията. Това би било много странна забележка, защото включването на по-богати хора, склонни да услужват с парите си на партията, заслужава похвала, а не забележка. Какво лошо има, ако в една партия се включат по-заможни хора? Или партиите са само за бедните? И какъв е проблемът, ако с тяхно съгласие им се използват парите за партийни цели? Членуването в партията ни е доброволно, доброволно е дори и плащането на членски внос, да не говорим за даренията. Всеки помага с каквото и колкото може и желае. Тази доброволност ни прави вероятно най-бедната партия в България. Единствената добра страна на това положение е, че минималните средства, често недостигащи за покриване и на най-основните нужди, правят практически невъзможни злоупотребите.
И пак се сблъскваме с непознаване на положението в партията: “сегашните ни шефове”, сякаш е имало предишни. Но външният човек е трудно да го знае, и защо му е да се мъчи да го разбере? Та целта на криещия се мръсник са именно слабо информираните сред членовете и симпатизантите и неинформираната общественост като цяло. Затова той си плете лъжите на кутура, балами все ще се намерят.
Но тук изниква въпрос: защо се гневи анонимният “доброжелател”, че в “любимата” му партия са влезли и по-богати хора, които могат финансово да я подкрепят? Дразни ли го много финансовото засилване на “любимата” му партия? Проблемът за нас е точно обратният - твърде малко имотни хора се осмеляват да се включат в партията или да я подкрепят поради съвсем разбираеми причини - за да си нямат безкрайни ядове с данъчните (а и не само с тях).
“Това в Благоевград го знаем, ама другите по окръга не го знаят”.
Обобщение на лъжите и признание от невнимание. Че никой извън Благоевград не е чувал досега тези небивалици. Къде е логиката? Как така само в Благоевград се знаело това? Та нали съпредседателите са разпръснати из целия окръг? Та нали всички са участвали в пътувания “без файда”, та нали в контролните органи и в Централния съвет има хора от цялата страна. Как само анонимните членове-привърженици, и то само от Благоевград, са се добрали до тези велики открития? По пътя на фантазията и лъжата, разбира се. Номерът е в следното. Тъй като тъкмо в Благоевград хората знаят, че изнесените обвинения са лъжи (доказват го и цитираните имена - все от Благоевград, чиито опровержения цитирах - всеки от Благоевград би могъл да ги попита и лъжата да падне), мишена на измамата са хората извън Благоевград - те трябва да повярват, че уж благоевградчани знаят това, което никой досега не е чувал.
Такъв е краят на това писмо, започнало и свършило със злоба и клевети. Написано в просташки стил, то издава много ограничен и низък светоглед, дребнава душица, мислеща за парици. Но не е задължително авторът да е съвсем такъв. По-скоро целта му е била да обрисува портрета на тъпия омовец, толкова глупав, че сам си признава откъде го финансират и мисли само за пари.
Ето как вместо интервю със сериозни въпроси и отговори, с достоверна и качествена информация читателите на „Струма“ бяха нахранени с боклука на клеветата и лъжата.
Това не е първото, а няма да е и последното анонимно писмо или откровена лъжа, призовани да поддържат фалшивия образ на македонеца в България, образ, създаден с много усилия от службите и подкрепян именно от тях. Ще обърна внимание на два други такива случая, от които става очевидно, че позоваването на медиите на анонимни “членове”, позорящи и клеветящи партията ни, е традиция.
През юни 2006 г., когато, създали инициативен комитет, насрочихме дата за провеждане на учредително събрание, въпреки че не бяхме излезли с никакво официално съобщение, изведнъж, два дни преди самото събрание, в информационна агенция „Фокус“ излезе новината: “Инициативният комитет за събирането на 500-те учредители вече обяви, че претендира новата партия ОМО „Илинден” - ПИРИН, да бъде “партия на етническите македонци” в България.” Това си бе чиста лъжа, тиражирана от наше име от споменатата агенция с цел да създаде реакция срещу нас и да събере богат урожай от коментарите на официални личности, че нашата акция е антиконституционна - защото партии на етническа основа са забранени. Така и стана - създаде се изкуствено скандал и лавина от подобни коментари и осъждания, в които нашият глас на протест, че нашата партия не е на етническа основа, се изгуби. В деня преди събранието медиите бяха пълни с осъждания, предупреждения и закани, а целта - да не съберем необходимия брой учредители. Освен тази уж базирана на инициативния комитет информация, същата агенция тиражира и твърдения на анонимни членове: “Според членове на ОМО „Илинден“ голяма роля за обединението на различните македонистки организации в България е изиграл посланикът на Скопие в София Абдулрахман Алити, който също бил поканен на конгреса.” Нова купчина от лъжи. Посланикът не бе канен, а и нямаше защо, да не говорим за ролята, която му бе приписана. Той опроверга, но клеветата си остана: омовци са организирани от чужда държава. “Войводата” Борис Ячев пък побърза да посочи и сумите, с които сме били финансирани: “Аз дори мога да ви кажа сумата, която предишното управление на Македония даде за този сепаратизъм на територията на България - от 25-50 хил. до 70 хиляди евро”. Завидна точност! И никой журналист не се “сети” да попита човечеца откъде знае това и има ли доказателства, но не забравиха да тиражират голословните му твърдения без коментар.
Ето още един пример. Когато в началото на септември 2006 г. се разбра, че партията е минала бариерата от 5 000 членове за регистрация, започна медийна кампания, че уж сме купували “подписи”. Това започна с анонимни сигнали, че сме предлагали пари на хората. Сигналите бяха тиражирани. Цяла седмица продължи да се пише, без да се посочи нито един източник, нито едно име, докато не успяха да изманипулират или купят двама роми, които след това се отказаха пред прокурора от твърденията си (но това, последното, никой не чу, а първото се помни и повтаря до днес). В този случай пак бяха намесени някакви анонимни членове. На 13 септември четем: “На нас ни купиха по един сандвич и по една лимонада, а с парите за подписите искат да си построят къщи и затова обикалят циганските махали и селата на помаците. Прав беше бай Йордан (Костадинов - б.ред.), който каза, че всичко е за пари”- заяви разочаровано за „Фокус“ дългогодишен член на ОМО „Илинден“, който не пожела да бъде цитиран.”
Колко странно - не бил пожелал да го цитират, а пък те го цитират?! А след като са нарушили това му желание, защо поне не кажат кой е, та нали не е пожелал да остане анонимен? Но важно е било да се каже лъжата, и то от името на стар член, но без името му! За да няма как да се провери или опровергае. И пак виждаме същата работа - съжаляващ за идеите и говорещ за пари отдавнашен анонимен член говори срещу партията. Текстът продължава в преразказ в същия елементарно ченгесарски стил: “Според стари деятели на македонисткото движение, новата вълна, начело със Стойко Стойков, искала да натрупа политически дивиденти и изгоди тук, в България, и затова използвала връзките с Македония, вместо действително да се бори за правата на македонците.” Посланието е ясно - тия, които в момента ви водят, го правят за лична изгода, а не бранят правата ви. Заключението: не ги слушайте, не им помагайте, нека останат сами и безсилни, по-добре никой да не се бори за правата ви, отколкото тези...
И стилът, и нивото на тези анонимки са толкова сходни! Както виждаме - все същият изтъркан номер с някакви стари членове идеалисти, вечно загрижени и анонимни и вечно плачещи за пари в името на недефинираната идея, а оплюващи пътьом партията. Стара и изтъркана плоча на Държавна сигурност, уверена, че винаги ще има глупци да я слушат. (Току-виж се оказало, че евфемизмът “стари членове на ОМО” е кодово название на някакво звено за масова дезинформация в ДС, пардон в Д(АН)С.) Но тази плоча не би имала стойност без грамофона, на който се пуска. А този грамофон са медиите, безкритични, тенденциозни, манипулативни, позволили да се превърнат в маша в ръцете на службите в разправата им с борците за правата на македонското малцинство в България. Позор!
Но нищо ново за нас. Свикнали сме отдавна да бъдем обект на клевети. Неотдавна вестник “Папарак” от “сигурни източници” бе узнал и разпространи, че партията ни е всъщност престъпна групировка, занимаваща се с трафик на хора, а аз бях награден с титла “известният в Югозападна България бабаит”. Смешно! По-рано в. “Вяра” по “недоразумение” бе сложил заглавие “Омовец хванат с крадени акумулатори” за друг съпредседател. В статията нямаше нищо от това заглавие - но, както е известно, заглавията се четат най-много и най-много се запомнят. То имаше обвинения за някакви кражби на бензин, за блудство дори, че и за тероризъм и връзки с Осама бил Ладен и баската терористична организация ЕТА (последните два бисера бяха дело на петричкия Барон Мюнхаузен, тогава депутат, Борис Ячев). И какво ли още не. Тъжно. И жалко за читателите на “журналисти” с интелектуално и морално ниво далеч под нулата.
Някой би казал - това е само жълта преса. А каква друга има в България? И ако мотивът е все само клюки и сензацийки, то как не се случи един път да напишат нещо горе-долу положително за нас? Защото става дума за една тенденция на очерняне. Статийка след статийка, подмятане след подмятане и сред населението се наслагват новините, че ОМО „Илинден” - ПИРИН, македонските активисти и македонците въобще са нещо лошо, нещо мръсно и опасно. Така се създават изкуствено “обществени тайни”. Както заявява един от коментиралите тези статии в „Струма“ в интернет изданието й : “Обществена тайна е, че са финансирани и управлявани от Сърбия”. Обратно на принципа за мъртвите или добро, или нищо, за македонците в България е в сила правилото или лошо, или нищо. Е, това поне доказва, че не сме мъртви. Напротив, прекалено живи сме за някои.
Така действат враговете ни. Всичко наше, всички ние, всеки един от нас, който малко изпъкне, трябва да бъдем очернени и опозорени. Да се всее съмнение, да изгубим надежда, да се откажем, да замълчим. За да няма кой да оспорва лъжата им, че ни няма.
Посланието в тази им политика е двояко. Първо към нас, активиститие: не се трудете много-много, че лично ще патите и след това - най-добре се оттеглете, за да си нямате проблеми и да не ви свързват с една опозорена общност. За външните - бягайте от тези долни среди, не се присъединявайте. Но това, което ни дава увереност, са истината и правдата. Щом си служат с подобни низки методи, то нашите опоненти са недостойни хора, неспособни да се съревновават с нас по идеи и аргументи, неспособни да ни оборят пред външни наблюдатели. За това единствената им надежда е чрез клевети и манипулации да ни накарат да се отчаем и откажем.
Ползата от тези анонимки е в това, че можем да констатираме какво най-много ги дразни нашите врагове:
1. Дипломацията на партията в ЕС и международните ни контакти.
2. Макар и скромното ни финансово засилване.
3. Медийното ни присъствие.
4. Председателството. Последното е най-голямата похвала, която може да ни се даде от Д(АН)С. Благодарим им!
Тази провокация идва във време, когато предстои посещение на делегация от комисията, наблюдаваща изпълнението на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Тази комисия след безкрайно протакане от страна на България най-сетне идва през септември и вече е поканила Председателството на ПИРИН на среща. Някой явно го боли и нямайки с какво да отвърне, отвръща с низости.

И зад всичко това стои организиран държавен орган с бюджетно финансиране, т.е. от нашите данъци вземат, за да ни клеветят. Служба абсурдна и извън времето, занимаваща се с това да петни името на хората, които я хранят. Помагат им медиите, превърнали се в средства за масова дезинформация. Жалко!
     
Main • About Us • News • Activities • Documents • Photo Gallery • Media • Contact • Links
� 1999-2021 OMO "Ilinden" - PIRIN, All Rights Reserved.